Решение № 17305 от 17.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7850/2019 г.

Решение № 17305 от 17.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7850/2019 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, във вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /"ОДОП"/ – Пловдив против решение № 959/25.04.2019 г., постановено по адм. дело № 2660/18 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е отменен Ревизионен акт № Р-16000917008495-091-001/24.04.2018 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – гр. Пловдив, потвърден с Решение № 434/23.07.2018 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – Пловдив при ЦУ на НАП, в частта за установените задължения за данък по ЗДДФЛ за 2011 г. в размер на 9 094.17 лв. и за 2014 г. – 386.90 лв. и лихви общо в размер на 5 652.99 лв. Изложени са доводи за неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон, както и за необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му, включително и да се постанови решение по същество, с което да се отхвърли жалбата срещу РА. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба – В. Стайкова, чрез адв. Белелиева, оспорва основателността на касационната жалба. Иска решението да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред АС-Пловдив е бил Ревизионен акт № Р-16000917008495-091-001/24.04.2018 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – гр. Пловдив, потвърден с Решение № 434/23.07.2018 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – Пловдив при ЦУ на НАП, в частта за установените задължения за данък по ЗДДФЛ за 2011 г. в размер на 9 094. 17 лв. и за 2014 г. – 386. 90 лв. и лихви общо в размер на 5 652. 99 лв. За да отмени РА, съдът е обосновал извод за неправилно определяне на основа за облагане с данъци по механизма на чл. 122, ал. 2 ДОПК, без да е проведена ревизия при особени случаи, и при установяване на доходи, произтичащи от неизвестен източник, вследствие установено превишение на разходи над приходи в ревизираните периоди. Така постановеното решение е правилно. Касационният съд намира изводите на АС-Пловдив за обосновани и законосъобразни. Решението е правилно и следва да се остави в сила като на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно от АПК касационният съд препраща към мотивите на АС-Пловдив. Законосъобразни са изводите на съда за неправилност поради незаконосъобразност на РА предвид дадената от органите по приходите неправилна квалификация на разликата между установените за РЛ разходи и получените от него приходи като облагаем доход по смисъла на чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ. Според разпоредбата на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ облагаемият доход е брутната сума на облагаемите доходи, придобити през данъчната година от всички други източници, които не са изрично посочени в този закон и не са обложени с окончателни данъци по реда на този закон или с окончателни данъци по реда на ЗКПО. В процесния случай приходните органи неправилно са обложили разликата между разходи и приходи, които са определени като "доходи от други източници" по смисъла на чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ. Тази норма касае конкретен източник на средства, непопадащи в останалите хипотези на подоходното облагане. Тъй като такъв конкретен източник на доход не е налице, въпросното превишаване на разходи над приходите на ревизираното лице може да формира облагаема данъчна основа само на основание презумпцията на чл. 123 ДОПК. Самото несъответствие не се презюмира в материалния закон като доход, подлежащ на облагане. Именно поради това, такова несъответствие не подлежи на облагане по общия ред, а единствено по реда на чл. 122 ДОПК и то ако са налице предпоставките, визирани в тази хипотеза. В случая не е доказан наличен доход от конкретен източник и на практика с РА са обложени разходи, а не доходи на лицето, което е недопустимо по аргумент от чл. 2 ЗДДФЛ. В случая с РА е установен данък по ЗДДФЛ за ревизираните години като обаче реално са определени задължения по ЗДДФЛ за тези периоди на база единствено облагането на доходите по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ на лицето, за каквито практически се квалифицират констатираните несъответствия между разходите и доходите на лицето на годишна база, след анализ на паричния му поток. Така, реално, данъчните основи за облагането на тези доходи са определени в размер на установените несъответствия – превишения на разходите над приходите и за същите са определени задължения по общия ред на материалния данъчен закон – чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ, а не по реда на чл. 122 и сл. ДОПК. Несъответствието между разходите на лицето и доходите му, респ. оценимото в пари имущество, не се третира от разпоредбата на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ. Изричното й изискване е да се облагат доходи от източници, а посоченото от администрацията имуществено несъответствие не е източник на доход, нито самото то в материалния закон се презюмира като доход, подлежащ на облагане. Именно поради това такова несъответствие и не подлежи на облагане по общия ред, а единствено по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК и то ако са налице предпоставките, визирани в тази хипотеза, вкл. несъответствието да е явно и значително. След като не са установени и доказани от приходната администрация по надлежния ред недекларирани от ревизираното лице облагаеми доходи, които следва да бъдат включени в облагаемата основа, то така издадения РА правилно е отменен като незаконосъобразен с решението на АС-Пловдив. Решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно. Разноски не се присъждат и за ответника, който не е поискал такива в касационното производство. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,