Решение № 12772 от 25.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7415/2016 г.

Решение № 12772 от 25.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7415/2016 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова Р. Р. П. е подал касационна жалба срещу решение № 1003/3.05.2016 г. по адм. дело № 163/2016 г. по описа на Административния съд-В., с което е отхвърлен предявения от него срещу Областната дирекция на вътрешните работи-В. иск за заплащане на обезщетение за вреди в размер на 300 лева заедно със законната лихва, считано от 9.12.2015 г. до окончателното изплащане. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се уважи предявения иск и се присъдят направените разноски. Областната дирекция на вътрешните работи-В. не е взела становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е неправилно поради противоречие с материалния закон и следва да се отмени. Върховният административен съд, като провери правилността на решението, с оглед направеното касационно оплакване, намира, че жалбата е основателна. Административният съд установил, че с наказателно постановление № 15-0460-000211/2.07.2015 г. началникът на Пето районно управление на Министерството на вътрешните работи-В. наложил на Р. Р. П. административно наказание глоба в размер на 120 лева за нарушение на чл. 25, ал. 1 от Закона за движението по пътищата. С решение № 2292/17.11.2015 г. по НАХД № 4179/2015 г. по описа на Варненския районен съд, влязло в сила 9.12.2015 г., наказателното постановление било отменено като незаконосъобразно. В производството пред районния съд жалбоподателят Р. П. бил представляван от адвокат И. Д., на която заплатил възнаграждение в размер на 300 лева. Панайотов поискал от съда да му присъди направените разноски. С решението си районният съд оставил искането без уважение, като се позовал на Тълкувателно решение № 2/3.06.2009 г. на Общото събрание на Върховния административен съд. От правна страна административният съд приел, че искът по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди е неоснователен. Според съда, макар да било доказано, че ищецът е понесъл имуществена вреда, като направил разход за възнаграждение на адвокат по повод обжалването на наказателното постановление, липсвала пряка причинно-следствена връзка между отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление и настъпилата вреда. Плащането било резултат на сключения между адвоката и представлявания договор за правно съдействие и защита. При положение, че защитата била осъществена с отмяната на наказателното постановление, не би могло да настъпи вреда, тъй като вредата настъпва при лошо или некачествено изпълнение на договора. Фактически за жалбоподателя настъпила щета по причина на липсата на законодателна уредба, с която да се предвиди възстановяване на направените съдебни разноски при отмяна на обжалвания акт. Тъй като една от предвидените предпоставки за уважаването на претенцията по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, не била налице, съдът отхвърлил предявения иск. Касационната инстанция намира, че решението противоречи на материалния закон в частта за отхвърляне на предявения иск за заплащане на обезщетение за вреди в размер на 300 лева. То не съответства на приетото по- късно Тълкувателно решение № 1 от 15 март 2017 г., постановено по тълкувателно дело № 2/2016 г. на Общото събрание на съдиите на първа и втора колегия на Върховния административен съд, което е задължително за съдилищата на основание чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт. Според тълкувателното решение, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. В разглеждания случай ищецът е направил такъв разход. Разходът следва да се разглежда като имуществена вреда, настъпила по причина на отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление, поради което подлежи на обезщетяване. Като е отхвърлил иска за заплащане на обезщетение в размер на 300 лева съдът е постановил неправилно решение, което следва да се отмени. Вместо него следва да се постанови друго, с което Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи-В. да бъде осъдена да заплати на Р. П. обезщетение в размер на 300 лева. Решението е правилно в частта за отхвърляне на искането за присъждане на законната лихва върху сумата 300 лева, считано от отмяната на наказателното постановление. При положение, че разходът е направен от ищеца за правна помощ и съдействие и представлява съдебни разноски, върху съответната сума не следва да се присъжда законната лихва, защото такава не се дължи върху разноските, които се присъждат във всички съдебни производства. Да се приеме обратното, означава да се създаде привилегия в полза на лицата, податели на жалби срещу наказателни постановления, по причина, че въпросът с присъждане на направените в производството разноски не е нормативно уреден. Затова в тази част решението на административния съд следва да се остави в сила. В полза на касационния жалбоподател следва да се присъдят разноски в размер на 600 лева съразмерно с уважената част от касационната жалба. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд