Решение № 11752 от 19.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8515/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. чл. 4, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ). Образувано е по касационната жалба на кмета на Община Варна, подадена чрез юрк. Хаджиев, срещу Решение 7152/26.06.2025 г. на Административен съд Варна, постановено по адм. д. 3075/2024 г., с което, по жалбата на С. Й. Й., гр. Варна, [жк], [адрес], е отменен мълчаливо потвърдения от касатора Ревизионен акт (РА) МД-РА-005/05.09.2024 г., издаден от началника на отдел Контролно-ревизионни дейности и принудително събиране , възложил ревизията орган и главен инспектор Контролно-ревизионни дейности в цитирания отдел, неин ръководител, с който в тежест на Й. са установени задължения за данък при придобиване на имущество и по възмезден начин за 2018 г. в размер на 3366,04 лв. и лихви 2159,81 лв. Наведени са трите категории касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, чието осъществяване се аргументира с доводи за неправилно приложение на чл. 109 и чл. 112, ал. 1 ДОПК. Претендира се отмяна на решението и юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба, С. Й., чрез адв. Везенкова, в писмен отговор оспорва основателността й и иска присъждане на деловодни разноски. Заключението на прокурора от ВКП е за правилност на първоинстанционното решение. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която той е неблагоприятен. Разгледана по същество, е неоснователна, поради следните съображения: Страните не спорят, че на 20.12.2023 г. е издадена Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) МД-Р-006 от 20.12.2023 г. от началник отдел Контролно-ревизионни дейности и принудително събиране в дирекция Местни данъци при Община Варна, с която са определени обхватът на ревизията данък при придобиване на имущество по възмезден начин за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г., ревизиращият екип и срокът за извършването й - до 3 (три) месеца, считано от датата на връчване на ЗВР. В констативен протокол 006-1/12.02.2024 г. е отразено посещение на ревизиращите на адрес: гр. Варна, [жк], [адрес], където не е открит С. Й. или негов пълномощник. ЗВР е изпратена с препоръчани писма с известие за доставяне, адресирани до постоянния адрес на Й., от където пратките са върнати на 5.03.2024 г. и на 15.04.2024 г. като непотърсени , а на 22.04.2024 г. с отбелязване непознат . Второ посещение на цитирания адрес, отразяващо неоткриване на Й., е извършено 18.04.2024 г. - Констативен протокол 006-2. Със съобщение изх. С-006/6.05.2024 г. С. Й. е уведомен, че следва да се яви в дирекция Местни данъци за връчване на ЗВР и искане за предоставяне на документи. В съобщението е посочено, че при неявяване, след 14 дни ЗВР и искането ще се считат връчени съгласно чл. 32, ал. 6 от ДОПК. В съобщението е отразено, че е поставено на 16.05.2024 г. и е свалено от таблото на 30.05.2024 г. На същата дата 16.05.2024 г. то е изпратено до Й. на постоянния му адрес, известието за доставяне е върнато на 17.05.2024 г. с отбелязване преместен . Приложена е и извадка от сайта на Община Варна, видно от която съобщението до Й. е публикувано на 16.05.2024 г. При тази фактическа обстановка първостепенният съд е приел, че издадената на 20.12.2023 г. ЗВР е връчена по реда на чл. 32 от ДОПК на 31.05.2024 г., както и че по силата на чл. 49 от ЗМДТ данъкът за придобиване на обекта на облагане е дължим през 2018 г., което обуславя заключение, че петгодишният преклузивен срок по чл. 109, ал. 1 от ДОПК започва да тече от 01.01.2019 г. и изтича на 31.12.2023 г. Инстанцията по същество заключава, че ревизионното производство е образувано с връчването на заповедта за възлагане на ревизия, в разглеждания случай след изтичането на срока по чл. 109, ал. 1 ДОПК. Решението е валидно, допустимо и правилно. От разпоредбите на чл. 112, ал. 1 и чл. 114, ал. 1 ДОПК следва, че ревизионното производство се смята образувано с връчването на ЗВР на ревизираното лице - именно от този момент започва да тече срокът за извършване на ревизията, но от друга страна, това е моментът, от който задълженото лице е известено за служебно образуваното спрямо него контролно производство. Издадената на 20.12.2023 г. заповед за възлагане на ревизията е връчена на своя адресат на 31.05.2024 г., след като на 31.12.2023 г. е изтекъл срокът по чл. 109, ал. 1 ДОПК по отношение на задължението за местен данък по чл. 44 чл. чл. 49, ал. 2 ЗМДТ, възникнало въз основа на придобивно основание с дата 20.11.2018 г. В съдебната практика преобладава разбирането, че срокът по чл. 109, ал. 1 от ДОПК е преклузивен, макар да е предвидена възможност за спирането му по чл. 109, ал. 2 от ДОПК. Касаторът не установява основания за спиране на срока по чл. 109, ал. 2 от ДОПК. Изтичането на срока е отрицателна процесуална предпоставка за съществуването на ревизионното производство и препятства упражняването на правомощието на органите по приходите за установяване на публични задължения. Постановеният при наличието на процесуална пречка административен акт е незаконосъобразен, а отмяната му с първоинстанционното решение - правилна. Изложеното е основание за оставяне в сила на решението на Административен съд Варна, като на ответника се присъдят своевременно поисканите и доказани разноски за настоящето производство, възлизащи на 1000 лв. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, Първо отделение