Решение № 10957 от 19.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7003/2015 г.

Решение № 10957 от 19.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7003/2015 г., VIII о., докладчик съдията Весела Павлова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на "Диппа" ООД, чрез процесуалния си представител адв. В. Б. срещу Решение № 2356 от 6.04.2015 г. по адм. дело № 4887/2013 г. по описа на Административен съд С. град, I отделение, 8 състав.

Касаторът твърди, че решението е неправилно, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по целия спорен предмет, доколкото е бил длъжен да извърши преценка на законосъобразността на РА в неговата цялост. Поддържа, че съдът е следвало да обсъди приетите по делото заключения по ССчЕ относно изменението на счетоводния финансов резултат за 2008 г. и да съобрази преоценката на ДМА относно стойността на годишните данъчни амортизации в намаление за 2007 г., което оказва влияние върху ФР за 2008 г. и върху размера на корпоративния данък за 2008 г. Иска отмяната на решението и връщане на делото за ново разглеждане на друг състав на АССГ или постановяване на друго решение по съществото на спора, с което РА относно дължимия корпоративен данък бъде изменен. Претендира разноски.

Ответната страна - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. С. при ЦУ на НАП, представлявана от юрк. К. изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалвания съдебен акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за сумата от 1794 лева.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на оспорване пред АССГ е бил Ревизионен акт /РА/ № 2101206204 от 28.12.2012 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП С. град в частта, потвърден с Решение № 702 от 15.04.2013 г. на директора на дирекция "ОДОП" - гр. С. при ЦУ на НАП.

Видно от съдържанието на първоинстанционната жалба РЛ оспорва РА относно установени задължения за корпоративен данък за 2008 г. в размер на 31 303,02 лева в резултат на преобразуванe на данъчния финансов резултат, а именно че не е взето предвид обратното проявление на суми, произтичащи от регулиране на слабата капитализация. Поддържа, че за 2008 г. счетоводният ФР следва да се намали с обратното проявление на непризнатите разходи от лихви /от 2003 г. - 183 680 лева и от 2007 г. - 91424 лева/ и в резултат на приспадането на тези суми дължимият корпоративен данък следва да е 13 129,82 лева.

С обжалваното решение АССГ, 8 състав е приел, че РА в оспорената му част е издаден от материалнокомпетентен орган, в установената форма, при липса на съществени процесуални нарушения. Във връзка с приложението на материалния закон съдът е обосновал извод, че непризнатите на дружеството разходи за лихви през 2003 г. не попадат в обхвата на § 20 от ПЗР на ЗКПО /в сила от 1.01.2007 г./, за да се счита обратното им проявление при петгодишен срок, т.е. през 2008 г. Разгледал е приложимата материалноправна разпоредба на чл. 26 от ЗКПО (отм.) и разпоредбата на чл. 43 от ЗКПО /в сила от 1.01.2007 г./ и съответно, тяхното действие, обхват по отношение на времето и лицата. В заключение е приел, че РА в оспорената му част е материалнозаконосъобразен.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, постановено при правилно приложение на материалния закон, правилно разпределение на доказателствената тежест и правилно формиране на правните изводи на съда в съответствие с правилата на логическото мислене и при съвкупна преценка на всички факти, обстоятелства и събраните по делото доказателства.

1. Не е налице твърдяното от касатора съществено процесуално нарушение, изразяващо се в неразглеждане от страна на първостепенния съд на част от спорния предмет. Правилно АССГ, 8 състав е определил пределите на съдебна проверка съгласно нормата на чл. 156, ал. 2 от ДОПК. Установява се, че с жалбата, адресирана до решаващия орган /на л. 17 и л. 18 от делото/ РЛ е оспорило констатациите в РА за финансовата 2008 г. относно преобразуване на ФР - регулиране на слабата капитализация във връзка с непризнатите разходи за лихви през 2003 г. В заключителната част на жалбата лицето е посочило, че призната за данъчни цели на непризнати разходи за лихви от прилагане на режима на слабата капитализация е сумата от 273 161 лева и в резултат на това се получава ДФР за сумата от 131 293,20 лева или полагащ се корпоративен данък в размер на 10% за сумата от 13 129,82 лева.

В Решение № 702 от 15.04.2013 г. на директора на дирекция "ОДОП" - гр. С. спорният предмет е относно суми, които не са взети предвид при установяване на ДФР за 2008 г., произтичащи от обратното проявление на слабата капитализация, възникнали през 2003 г. Изрично решаващият орган е потвърдил РА в оспорената му част.

В жалбата до АССГ /прил. на л. 4 - л. 5 от делото/ оспорващият заявява, че обжалва РА в потвърдената с решението на директора на дирекция "ОДОП" - гр. С. част и се преповтарят възраженията на РЛ срещу РА, съдържащи се в жалбата срещу РА по административен ред, касаещи преобразуването на ФР за 2008 г. - слаба капитализация.

Съобразно изложеното, правилно АССГ се е произнесъл относно законосъобразността на РА в частта относно преобразуването на финансовия резултат - регулиране на слабата капитализация във връзка с непризнатите разходи за лихви, възникнали през 2003 г. В останалата част РА е влязъл в сила, тъй като съдът е обвързан от потвърдената с решение на решаващия орган част на оспорения РА предвид забраната по чл. 156, ал. 2 от ДОПК. В тази връзка пространно развитите в жалбата доводи за липса на произнасяне от страна на решаващия съд по целия спорен предмет /включително и тези относно преоценката на активи/ се явяват неоснователни. От друга страна, касаторът не се е възползвал от правото да иска допълване на решението, ако счита, че въпреки че е сезиран, първоинстанционният съд не се е произнесъл по цялото искане /жалба/.

2.При правилно тълкуване и прилагане на материалния закон съдът е отхвърлил жалбата на "Диппа" ООД срещу РА в оспорената му част.

Спорният въпрос е относно приложимия материален закон досежно обратното проявление на непризнатите разходи за лихви през 2003 г. Видно от декларираното от РЛ в ГДД за 2007 г. е посочено увеличение на ДФР със сумата от 91424,00 лева и намаление на ДФР по реда на чл. 43, ал. 2 от ЗКПО със сумата от 91424,00 лева за 2008 г. Данъчните органи приемат, че ДФР за 2008 г. следва да се намали с посочената сума, представляваща обратно проявление на непризнатите лихви, произтичащи от режима на слабата капитализация от 2007 г. Неоснователно е искането на РЛ начислените и непризнати разходи от лихви през 2003 г. в размер на 183 680,00 лева да намерят обратно проявление в ДФР за 2008 г. Както правилно е установил решаващият съд, по отношение на данъчното третиране на тези разходи е приложим ЗКПО(отм.) - чл. 26 и за тях срокът за обратното им проявление е три години и изтича на 31.12.2006 г. ЗКПО /в сила от 1.01.2007 г./ съдържа преходна норма - § 20 от ПЗР, според която непризнатите разходи за лихви след 1.01.2004 г., съгласно чл. 26 от ЗКПО (отм.), подлежащи на приспадане и неприспаднати до 31 декември 2006 г., се приспадат по реда на чл. 43 до изтичане на 5 години след годината на непризнаването им за данъчни цели. Следователно, с тази разпоредба се прилага по-благоприятния режим на чл. 43 от ЗКПО /в сила от 1.01.2007 г./ за заварените правоотношения, така както са уредени с § 20 от ПЗР на ЗКПО.

В процесния случай непризнатите разходи за лихви през 2003 г. попадат в приложното поле на ЗКПО (отм.) и за тях важи тригодишния срок, което означава, че този срок е изтекъл на 31.12.2006 г. За посочените разходи не важи § 20 от ПЗР на ЗКПО, тъй като те не са признати за разходи през 2003 г., а не през 2004 г., а от друга страна, преходната разпоредба обхваща заварените правоотношения, за които не е изтекъл тригодишния срок за обратно проявление.

Следователно, правилно АССГ е достигнал до извода за законосъобразност на РА в посочената му част и доводите на касационния жалбоподател за неправилно прилагане на материалния закон от решаващия съд се явяват неоснователни.

С оглед изхода на спора, в полза на ответника по касация следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 469 лева съобразно материалния интерес по делото.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение