Решение № 13115 от 31.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5207/2017 г.

Решение № 13115 от 31.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5207/2017 г., VII о., докладчик председателят Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. Д. Д. от гр. П. против решение № 433 от 20.03.2017 г., постановено по адм. дело № 2384/2016 г., по описа на Административен съд П., с което е отхвърлена жалбата му срещу принудителна административна мярка (ПАМ) - репатриране на моторно превозно средство (МПС) лек автомобил, марка "Пежо" модел "406" с рег. № РВ4842 ВР, извършено на 03.10.2016 г. в 19.00 ч. от ул. "К. Р.".№..., гр. П.. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което наложената принудителна административна мярка бъде отменена като незаконосъобразна. Ответникът - Орган по репатриране, старши полицай при ОД на МВР П., отдел "Охранителна полиция", сектор "Общинска полиция", не се явява, не се представлява и не ангажира становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд П. е отхвърлил като неоснователна жалбата на И. Д. Д. срещу принудителна административна мярка - преместване на паркирано пътно превозно средство, без знанието на неговия собственик или на упълномощен от него водач, наложена с разпореждане на старши полицай при ОД на МВР П., отдел "Охранителна полиция", сектор "Общинска полиция", на основание чл. 171, т. 5, б."б" от ЗДвП. За да постанови този резултат съдът е приел, че в конкретния случай е била налице хипотезата на чл. 171, т. 5, б. "б", предл. второ от ЗДвП, според която паркираното ППС се премества без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. Разпоредбата е императивна и при наличие на визираните предпоставки, в условията на обвързана компетентност, административният орган налага предвидената по закон ПАМ, с цел осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административното нарушение. Решението е правилно. Съдът правилно е приел, че са изпълнени материалноправните предпоставки за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) на основание чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП. Цитираната разпоредба съдържа три хипотези, при наличието на които законодателят е дал право на компетентните органи да налагат ПАМ "Преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач". Прието е, че е налице първата хипотеза - когато превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство. В настоящия случай е установено, че лекият автомобил на жалбоподателя е бил паркиран в нарушение на правилата за движение в зоната на пътен знак В-27 "забранени са престоят и паркирането" с допълнителна табела Т-17 за репатриране. Същия не е бил с включен двигател, не са били пуснати аварийните светлини, не е имало и авариен триъгълник пред или зад автомобила. При наличието на тези данни правилен е изводът на първоинстанционния съд, че са налице предпоставките на чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП за прилагане на процесната принудителна административна мярка. По изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице посочените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд П. съответства на материалния закон и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставено в сила. Разноски по делото не са претендирани, поради което не следва да бъдат присъждани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение