Решение № 1938 от 12.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8503/2013 г.

Решение № 1938 от 12.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8503/2013 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът Директора на Дирекция "ОДОП"-Варна моли да бъде отменено решение № 908/12.04.2013 г. по адм. д. № 3041/2012 г. на Варненския административен съд,, с което е отменен РА № 181102312/27.02.2012 г. на ТД на НАП-Варна като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли жалбата против РА да бъде отхвърлена и да му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба ЕТ "Венелин Николов Мирчев-99" по съображения в писмена молба моли решението като правилно да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение административният съд е отменил РА№ 181102312/27.02.2012 г. на ТД на НАП-Варна, с който са определени задължения по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г., 2008 г. и 2009 г. общо 53 728,47 лв с лихви след проведена втора ревизия за тези периоди, след отмяна на първия РА при обжалването по административен ред. В мотивите си съдът необосновано е приел, че в уведомлението по чл. 124, ал. 1 ДОПК за наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК липсва посочване на обстоятелство, което води до извод за наличие на укрити приходи. В уведомлението е посочено, че липсват категорични доказателства, че лицата, предоставили заемите са разполагали с необходимите следства към датите на договорите, поради което са налице данни за укрити приходи. По делото има данни, че заемите са осчетоводени от едноличния търговец по приходни касови ордери без дати, по квитанции без дати. Съдът е обсъждал обстоятелството, че заемите са безлихвени, което не е същественото в случая. Изложените в уведомлението обстоятелства за липса на достатъчни доказателства, че заемодателите са разполагали със сумите, за които се твърди, че са предоставени в заем на едноличния търговец, осчетоводени като заеми и участващи във финансовия резултат за ревизираните периоди водят до извод за укрити приходи, щом финансовият резултат е определен предвид недоказани заеми. Изводът на съда за липса на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК е направен без да се обсъдят събраните по делото доказателства и доводите на страните относно доказателствената им стойност в нарушение на чл. 236, ал. 2 ГПК. Допуснатото процесуално нарушение е съществено, тъй като е довело до постановяване на необосновано решение от съда. Неправилно съдът е приел, че провеждането на втора ревизия след отмяна на РА, издаден след първата ревизия, води до заобикаляне на сроковете по чл. 114 ДОПК за провеждане на ревизията. По чл. 155, ал. 4 ДОПК при обжалването по административен ред решаващият орган може да отмени РА и да върне преписката за провеждане на нова ревизия в случаите описаните в т. 1 и 2. За новата ревизия важат сроковете по чл. 114 ДОПК и няма основание да се поддържа, че ревизията е протекла в продължение на 8 месеца, а връщането на преписката за нова ревизия е направено с цел заобикаляне на законните срокове, както в нарушение на процесуалните правила приема административният съд. Неправилен е изводът на съда, че са допуснати съществени процесуални нарушения като е изпратено уведомление по чл. 124, ал. 1 ДОПК, че ревизията ще се проведе по чл. 122 и сл. ДОПК пет месеца след издаване на РД. Процесуалното нарушение в случая не е съществено, тъй като след връчване на уведомлението и поискване на доказателства и декларация по чл. 124, ал. 3 ДОПК ревизираното лице е подало исканата декларация, представило е доказателства и е уважено искането му за удължаване на срока за подаване на възражение против РД. В издадения след това РА е направен анализ на обстоятелствата по чл. 122, ал. 2 ДОПК, обсъдени са представените доказателства и са определени данъчни задължения на ревизираното лице върху определена от органът по приходите данъчна основа. В случая изпращането на уведомлението по чл. 124, ал. 1 ДОПК след издаване на ревизионния доклад не съставлява съществено процесуално нарушение, тъй като не е довело до лишаване на ревизираното лице от право на защита в производството по издаване на РА. Като е достигнал до извод, че не са налице основания по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК съдът е отменил РА в нарушение на чл. 160, ал. 1 ДОПК, който изисква съдът да реши делото по същество като определи дължимите данъци и лихви за ревизирания период. Съдът е нарушил чл. 236, ал. 2 ГПК като не е обсъдил в мотивите на решението събраните доказателства, не е посочил какви фактически констатации приема за установени и какви правни изводи прави от тях. Процесуалното нарушение е съществено, тъй като е довело до постановяване на решение без мотиви по съществените за спора обстоятелства. Допуснато е съществено процесуално нарушение и на чл. 171, ал. 4 АПК, който задължава съдът да указва на страните да представят доказателства в подкрепа на твърденията си. По делото има спор, разполагали ли са заемодателите със средства в посочените в договорите за заем размери към датите на приложените договори за заем, по който съдът следваше да укаже на ревизираното лице, че следва да представи доказателства в тази насока. По чл. 172, ал. 2 АПК съдът може и служебно да назначава вещи лица, както и да поставя допълнителни задачи на вещото лице за изясняване на спорните за делото обстоятелства. В ревизионната преписка са приложени декларации от заемодателите за предоставяне на заемните суми, които са допустими по чл. 57, ал. 2, т. 3 ДОПК в ревизионното производство, а в производството пред съда, лицата подали декларациите следва да бъдат разпитани като свидетели на основание чл. 158, ал. 1 ДОПК и съдът следваше да укаже на ревизираното лице, че следва да посочи заемодателите като свидетели в процеса. Делото е решено при многобройни съществени процесуални нарушения, които налагат отмяна на съдебното решение. Решението като неправилно следва да бъде отменено, а делото следва да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав на съда. Разноските следва да бъдат определени от съда при новото разглеждане на делото, в което следва да се имат предвид горните указания относно процесуалните задължения на съда. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, I отделение,