Решение № 4134 от 29.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9478/2009 г.

Решение № 4134 от 29.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9478/2009 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ по касационна жалба на Гюрия Стоянова Златкова от град София против решение от 30.04.2009 г., постановено по адм. дело № 21/2009 г. по описа на Административен съд - Кюстендил, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед № РД-18-96/28.10.2008 на изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър - град София, за одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри за землището на гр. Кюстендил, в частта за поземлен имот с идентификатор 41112.503.53 по плана на града. Оплакванията в касационната жалба са неправилност на решението, поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, г. 3 от АПК. Ответниците - изпълнителният директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър - град София, Емил Василев Ненов, Костадин Василев Ненов и Васил Ангелов Атанасов, и тримата от град Кюстендил не са взели становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени законосъобразността на оспорения административен акт, както с оглед на заявените с жалбата основания, така и служебно, в изпълнение на разпоредбата на чл. 218 от Административнопроцесуалния кодекс, предвид събраните по делото доказателства, приема за установено следното: С обжалваното решение Административен съд - Кюстендил е отхвърлил жалбата на Гюрия Стоянова Златкова срещу заповед № РД-18-96/28.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК гр. София, с която е одобрена кадастралната карта и кадастралните регистри за землището на гр. Кюстендил, в частта относно имот с идентификатор 41112.503.53. По делото е установено, че жалбоподателката Златкова се е легитимирала като собственик на 1/2 ид. част от имот, пл. н. 2810 с площ от 268 кв. м., който заедно с имот пл. н. 2811 образуват УПИ II в кв. 154 по плана на град Кюстендил, като е представила нотариален акт за собственост № 9/1999 г. Със заповед № РД-16-8/16.01.2007 г., на основание чл. 35, ал. 1 и 2 от ЗКИР изпълнителният директор на АК е открил производство по създаване на кадастрална карти и кадастрални регистри за землището на град Кюстендил. С оспорената заповед е одобрена кадастралната карта и кадастралните регистри за землището на град Кюстендил, като възражението на жалбоподателката Златкова отношение на собствения й имот е за нанесена погрешно граница и неосигуряване на достъп до законно построен гараж в имота. По делото е приета съдебно - техническата експертиза, съгласно заключението на която площта на имот пл. н. 2810, собственост на жалбоподателката е 268 кв. м. по действащия регулационен план на града от 1999 г., пространство от 22.60 кв. м. се ползва от нея като втори вход към имота, но то е включено в площта на имота пл. н. 2811 в кв. 154, собственост на Костадин Ненов. Границите на имота на място са материализирани както следва: югозападната граница представлява ограда от бетонни колове и оградна мрежа; югоизточната граница има ограда от бетонни колове и оградна мрежа; североизточната граница се покрива с ул. "Гороцветна", на която са разположени двуетажна масивна жилищна сграда и входна метална врата за имота; северозападната граница е застроена със същата жилищна сграда, гараж и допълващо застрояване и 3.00 метра от тази граница не е материализирана, тъй като оттам започва втория вход за имота, на който има метална входна врата. Според вещото лице, посоченото място за втори вход към имота на жалбоподателката е включен към площта на имот, собственост на Костадин Василев Ненов и Емил Василев Ненов и е записан в кадастралния план под номер 503.53. Площта от 22.60 кв. м. представлява част от придадена по регулация площ от 42 кв. м., която регулация е приложена и собствениците са заплатили стойността на придаваемото се място. Като е обсъдил доказателствата по делото и приетата експертиза, АС е изложил мотиви за законосъобразност на административния акт в оспорената му част, като издаден от компетентен орган и при спазване на административнопроизводствените правила и материалноправни разпоредби. Касационната инстанция намира така постановеното решение за правилно. Правилни са изводите в обжалваното решение за липса на допуснато нарушение на чл. 14 от Наредба № 3 от 28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, въвеждаща приоритетно подреждане на критерии за определяне на границите на имотите. Посочената разпоредба в т. 1 поставя на първо място в приоритетното изброяване означеното по реда на чл. 36, т. 1 и чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗКИР местоположение на границите върху терена. Разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗКИР въвежда задължение за собственика да означи на свои разноски с регламентирани трайни знаци границите на имота си, като това следва да бъде извършено в съответствие с акта, установяващ правото му на собственост или друго вещно право. Съобразяването с вещните права е задължение както за собственика, така и за органа. Представените в процеса документи за собственост, установяват правата на жалбоподателката и на останалите съсобственици на имота, така както бяха разисквани в предходното изложение. Установеното от заключението на съдебно - техническата експертиза включване в материализираните на място граници на имота на площ, за която Златкова не се легитимира като собственик или носител на съответно вещно право, не води до пораждане на права за нея, както и до задължение на административния орган за съобразяването им при създаване на кадастралната карта. Само изпълнените от собственика на място граници на имота, които съответстват на действителните му права по документите му за собственост се ползват с приоритета, предвиден в нормата на т. 1 на чл. 14 от Наредба № 3/2005 г. В тази връзка правилно АС е изложил мотиви, че след като материализираните на място граници не съответстват на представените документи за собственост на жалбоподателката, административният орган е длъжен да отрази кадастралните граници на имота съобразно действащия регулационен план на град Кюстендил от 1999 г. Предвид изложеното, касационният състав намира неоснователни доводите в жалбата. Липсата на твърдяните при издаването на оспорената заповед нарушения, обуславят оставянето в сила на решението на Административен съд - Кюстендил, което е обосновано и постановено при спазване на приложимите материалноправни разпоредби. Разноски от ответниците не са претендирани, поради което такива не се присъждат. Воден от горното, Върховният административен съд, пето отделение, на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс