Решение № 14253 от 3.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7164/2011 г.

Решение № 14253 от 3.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7164/2011 г., VI о., докладчик председателят Светла Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Желязко Георгиев Желязков от гр. Хасково, против решение № 139 от 4.04.2011 г., постановено по административно дело № 88 от 2011 г. на Административния съд - Хасково, с което е отхвърлена жалбата на касатора срещу решение № Ж-155-4 от 21.12.2010 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" /РУСО/ - Хасково и потвърденото с него разпореждане № 5208194700 пр-155 от 1.02.2010 г. на ръководителя "ПО" и същият е осъден да заплати на РУСО - Хасково разноски по делото в размер на 150 лв., съставляващи юрисконсултско възнаграждение. Поддържа се довод за необоснованост на съдебното решение - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - директорът на Районното управление "Социално осигуряване" (РУСО) - Хасково, не ангажира становище по касационната жалба. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 АПК представител на Върховната административна прокуратура, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд в състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт и от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която решението е неблагоприятно. Като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съобразно чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав намира същата за неоснователна. Предмет на съдебна проверка за законосъобразност в производството пред Административния съд - Хасково, по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 118 от КСО, е оспореното от Желязко Георгиев Желязков решение № Ж-155-4 от 21.12.2010 г. на директора на РУСО - Хасково, с което е отхвърлена жалбата му срещу разпореждане № 5208194700 пр-155 от 1.02.2010 г. на ръководителя "ПО" при същото управление, материализиращо отказ да му се отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 4, ал. 1 ПЗР на КСО по заявление вх. № 20909/17.11.2009 г.. Мотивите на административния орган са били, че лицето отговаряло на изискванията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО за възраст - 57 години, имало положен осигурителен стаж по условията на втора категория труд - 21 г. 07 м. и 04 д., но нямало изискуемия се сбор от осигурителен стаж и възраст за мъжете за 2009 г. - 100, а сборът бил 98 г. 10 м. 29 дни. Посочил е също, че лицето не отговаряло и на изискването по чл. 68, ал. 1 - 3 от КСО за възраст 63 години към датата на подаване на заявлението за пенсиониране. Директорът на РУСО - гр. Хасково е отхвърлил жалбата на Желязков срещу оспореното разпореждане и с решението си от 21.12.2010 г. е приел, че длъжностното лице по пенсионно осигуряване правилно не е зачело за осигурителен стаж времето от 28.01.1969 г. - 14.10.1970 г., в ТКЗС "Великият Октомври", с. Дебър, гр. Първомай, тъй като стажът в трудовата книжка не бил оформен съгласно изискванията на чл. 6 и чл. 8 от Инструкция № 2492 за реда и начина за издаване на документи за трудов стаж и поради обстоятелството, че в приетите за съхранение документи, предадени от ТКЗС "Великият Октомври", липсвали данни за лицето. Хасковският административен съд е отхвърлил жалбата на касатора срещу решение № Ж-155-4 от 21.12.2010 г. на директора на РУСО - Хасково, като е приел, че със събраните по делото доказателства жалбоподателят не доказвал положен от него трудов стаж в ТКЗС "Великият Октомври" в периода 28.01.1969 г. - 14.10.1970 г., с обща продължителност от 1 г., 8 месеца и 16 дни. Посочил е, че същият не се удостоверявал чрез трудовата книжка на жалбоподателя, тъй като тя не била оформена и приключена съобразно изискванията на нормативната уредба, установяваща реда и начина на издаване на документите за трудов стаж, действала в този период. Направен е извод, че атакуваният административен акт на директора на РУСО - Хасково, е законосъобразен като издаден от компетентен орган, в съответната писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и на приложимите материалноправни норми, и съответствен на целта на закона. Решението на Административния съд - Хасково, е правилно и изводите му като обосновани и законосъобразни се споделят изцяло от касационната инстанция. Основният спорен въпрос е за наличие на предпоставките § 4, ал. 1 от ПРЗ на КСО за необходимия сбор от осигурителен стаж и възраст - 100. Съществено обстоятелство за изясняването му е въпросът дали трудовата книжка на лицето като официален документ е издадена по установената форма и ред, в съответствие с изискванията на чл. 6 и чл. 8 от Инструкция № 2492 за реда и начина на издаване на документи за трудов стаж и следва ли същата да се цени като доказателство за трудов стаж, за който лицето няма представено редовно издадено удостоверение обр. УП-30 или други автентични документи. Единственото писмено доказателство в подкрепа на спорния стаж - "странична заработка на кооператорите на осма бригада за 1969 г. в ТКЗС "9-ти септември", с. Дебър, Първомайско", дори и да попада под разпоредбите на т. 2 - 4 от инструкцията, правилно не е кредитирано от съда, тъй като в него е посочено лице, с друга фамилия и не представлява годно доказателство по чл. 40 от НПОС за установяване на осигурителен стаж. В твърдяното доказателство се съдържат данни за лицето Желязко Гер. Сечков, заведено под парт. № 371. По делото обаче не са представени никакви доказателства, че лицето Желязко Гер. Сечков е идентично с лицето Желязко Георгиев Желязков. Същото не удостоверява релевантния факт, че съдържащите се в него данни касаят именно настоящия касатор Желязко Георгиев Желязков. С констативен протокол вх. № К-6548 от 23.11.2010 г., съставен от финансов ревизор в РУСО - Пловдив, за извършена проверка в "Обединен осигурителен архив" при същото управление, било установено, че в документите, удостоверяващи осигурителен стаж и доход на ТКЗС "Великият октомври", с. Дебър, гр. Първомай, липсвали данни за лице с име Желязко Георгиев Желязков за периода от 28.01.1969 г. до 14.10.1970 г.. Съгласно чл. 40, ал. 1 от НПОС стажът се установява с трудови, служебни и осигурителни книжки, с документ по утвърден образец, издаден от осигурителя, и с данните по чл. 5, ал. 4 от КСО. Както правилно е приел административният съд към датата на полагане на процесния стаж е била действаща Наредбата за трудовите книжки от 1953 г. и инструкцията за прилагането й ( изв. бр. 26/1953 г. и бр. 49 от 1953 г.). Съгласно инструкция № 2492 за реда и начина на издаване на документи за трудов стаж (ДВ, бр. 20/12.03.1968 г.) такъв се установява с осигурителни, трудови или занаятчийско-ученически книжки, с удостоверения УП-30 и УП-72, със справки. В т. 6 от инструкцията е предвиден начинът на редовно оформяне на трудовата книжка, а т. 8 поставя изискване продължителността на трудовия стаж, придобит от работника или служителя при работодателя, към датата на прекратяване на трудовото правоотношение, да бъде записан с цифри и думи, подписан и от главния счетоводител, и от работодателя, като се подпечата с печата му. Видно от данните по делото за установяване на процесния осигурителен стаж касационният жалбоподател е представил трудова книжка с вписан придобит стаж на длъжност "автомонтьор-II ри разряд" от 28.01.1969 г. до 14.10.1970 г. в ТКЗС "Великият Октомври", с. Дебър, гр. Първомай. При удостоверяване на продължителността на изслуженото време в посоченото ТКЗС, обаче, стажът е заверен само с подпис "извлякъл", като липсват едновременно подписи на ръководителя на организацията и отговорния счетоводител на същата, поради което не отговаря на императивните разпоредби на т. 8 от същата инструкция. Съдът основателно посочва още едно обстоятелство - че според записа в трудовата книжка, лицето е постъпило на 28.01.1969 г. и е освободено на 14.10.1970 г. В документа е удостоверено, че е издаден на 30.09.1971 г., тоест, не е издаден при постъпване на лицето на работа, а в един значително по-късен момент, след започване на трудовия стаж в ТКЗС "Великият Октомври" и касае стаж преди посочената дата на издаване на документа - тоест, същият не отговаря на установеното в т. 6 от инструкцията изискване относно начина на оформяне и приключване на трудовата книжка. Изводите на съда, че представената трудова книжка е съставена в нарушение на нормативните изисквания, са правилни. Същественото е, че от събраните доказателства по делото, преценени в тяхната съвкупност, Хасковският административен съд е установил по несъмнен и категоричен начин, че: първо, процесният стаж не е доказан с безспорни документи - при направените две проверки в предадените от ТКЗС "Великият Октомври", с. Дебър, гр. Първомай, документи за пенсиониране, в архивохранилището на ТП на НОИ - гр. Пловдив, е установено, че за въпросния период липсват данни за лице с име Желязко Георгиев Желязков, и второ - записът в обсъжданата трудова книжка не е официален документ, тъй като същият не е съставен по установената форма и ред съгласно изискванията на Наредбата за трудовите книжки и инструкцията, и не се ползва с официалната удостоверителна сила, която й признава законът. Гореизложеното обосновава правилността на извода на първоинстанционния съд, че след като по преписката няма представени други автентични доказателства, чрез които е допустимо установяване на трудов стаж, нито такива са били представени пред съда, пенсионният орган законосъобразно е приел, че Желязков не доказва положен от него трудов стаж в ТКЗС "Великият Октомври" в периода 28.01.1969 г. - 14.10.1970 г. с обща продължителност от 1 г., 8 месеца и 16 дни. Оспорените административни актове, с които е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание § 4, ал. 1 от ПРЗ на КСО поради неизпълнение на условието сборът от осигурителен стаж и възраст да е 100, са издадени при спазване на процесуалноправните и материалноправните изисквания за законосъобразност и като е отхвърлил подадената жалба, Административният съд - Хасково е постановил правилно решение. По изложените съображения не са налице основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалвания първоинстанционен съдебен акт и като правилен той следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,