Решение № 10514 от 12.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12985/2014 г.

Решение № 10514 от 12.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12985/2014 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Ибис 7 " ООД, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, против решение № 4823/11.07.2014 г. по адм. д. № 3051/2013 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата срещу РА № 101205163/1.11.2012 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София в потвърдената част с Решение № 434/7.03.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София при ЦУ на НАП за установени задължения от лихви върху невнесен в срок ДДС през м. 01, м. 02 и м. 12.2008 г., м. 04 и м. 08.2009 г. - за последния месец върху ползван данъчен кредит през м. 10 и м. 12.2007 г. по фактури, по които впоследствие доставчикът е издал кредитни известия, както и в частта за установен корпоративен данък за 2010 г. и лихви върху невнесени в срок авансови вноски и дължим данък. Обжалвано е решението и в частта за присъдените разноски за юрисконсултско възнаграждение на Д "ОДОП" в размер на 1291, 25 лв. Изложени са доводи за неправилност на решението, иска се отмяната му, съответно отмяна на РА и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София при ЦУ на НАП чрез юрк. Волянова оспорва касационната жалба и желае решението да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение за касацонната инстанция. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е бил РА в потвърдената с решението на решаващия орган част относно установени задължения от начислени лихви върху невнесен в срок ДДС, върху ползван данъчен кредит по фактури, по които впоследствие са издадени кредитни известия и по установен данък по ЗКПО за 2010 г., ведно с лихви върху невнесени в срок авансови вноски и дължимия данък. За да отхвърли жалбата съдът е изложил обосновани мотиви за законосъобразност на РА и неоснователност на оспорването. Решението е правилно. В първата част, спорът е свързан с установени задължения за лихви върху дължим ДДС, установен при съпоставка резултатът от приключени процедури по чл. 92 ЗДДС и лихва върху ползван данъчен кредит по фактури, за които в последващ данъчен период са издадени кредитни известия от доставчика "Сируис тим" ЕООД, поради неосъществяване на сделките. Съдът е обосновал изводите си в тази част с приетата по делото експертиза, която е установила за част от процесните периоди задължение 0 лв., но с изложено изрично уточнение, че заключението не е изчерпателно, тъй като експертизата не разполага с данни за евентуално друго прихващане или внасяне за задължения на данъчнозадълженото лице. Експертизата е приета, без заявено искане за други доказателствени искания и правилно съдът е ценил наред с останалите доказателства, обосноваващи констатациите в РА. В тази част съдът е изложил подробни мотиви за всеки от периодите и същите отговарят на безспорно установените факти. Правилни са изводите на съда, в потвърждение изводите на ревизиращия орган, че ревизирания субект дължи лихви в размер на 5357, 95 лв. за ползван данъчен кредит по неосъществени доставки, отразена във фактури за данъчен период м. 10 и м. 12.2007 г., във връзка с издадени кредитни известия от доставчика "Сириус тим"ЕООД през м. 08.2009 г. Кредитните известия, във връзка с анулираните фактури поради неосъществени сделки са намерили отражение и при двете страни по сделката в по-късни периоди, с което е потвърдено, че доставки по фактурите не са осъществявани и данъчният кредит е ползван без основание за данъчни периоди м. 10 и м. 12.2007 г., за което е начислена лихва по реда на чл. 175 ДОПК. По отношение установените задължения за данък и лихви за 2010 г., констатациите на ревизията не са опровергани, включително и с приетата по делото ССчЕ. Дружеството не е подало ГДД по чл. 92 ЗКПО за 2010 г. като по обяснение на представляващия дружеството причина за това е възникнал проблем, свързан със счетоводното обслужване. По твърдения на касатора проблема е отстранен при наемане на нова обслужваща фирма, която изготвяйки отчета за 2011 г. е посочила като начално салдо като задължение за корпоративен данък за 2010 г. в размер на 9929,75 лв., който е внесен в бюджета. С ревизията е установен корпоративен данък в размер на 13 819,58 лв., ведно със съответната лихва. Установени са задължения за лихви върху невнесени в срок авансови вноски. Касаторът оспорва начина на определяне на данъчната основа за облагане на база данни за приходи и разходи от информационната система на ТД на НАП, съответно - размера на задължението за данък по ЗКПО и се позовава на приетата по делото ССчЕ, изготвена на база представените документи от счетоводството на дружеството. Съдът е обсъдил всички факти, установени с РА и заключението на вещото лице по допуснатата и приета съдебно-счетоводна експертиза. Направил е извод, че оспорващият не е представил доказателства, различни от ползваните от ревизиращия орган, а внесения от него данък за 2010 г., което е станало през 2012 г., когато е бил подаден ОПР и ГДД за 2011 г., не е ясно въз основа на какви данни е определен, след като ОПР и ГДД за 2010 г. не са подавани. Възражението на касатора, че така формиран с РА финансовия резултат за 2010 г. не отговаря на действителната облагаема печалба не може да е аргумент в полза на ревизирания субект, след като същият не е изпълнил задължението си да подаде ГДД за 2010 г. и внесеният по-късно, през 2012 г. данък за 2010 г. не е ясно как е определен по размер. Авансови вноски също не са внасяне, така че както задължението за данък, така и задълженията за лихви за несвоевременно внесени задължения, са законосъобразно установени и правилно съдът е потвърдил РА и в тази част. Решението като правилно следва да се остави в сила. При този изход на делото, на касатора не се дължат разноски, а на ответника с първоинстанционното решение е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 1291,25 лв., което съобразно разпоредбата на чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК е за цялото съдебно производство и второ такова не се дължи за защита пред касационната инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение