Решение № 577 от 14.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13924/2008 г.

Решение № 577 от 14.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13924/2008 г., III о., докладчик съдията Йорданка Костова Съдебното производство по чл. 229, ал. 1, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по подадена касационна жалба, наименована частна жалба на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и Разузнавателните служби на Българската народна армия, наричана по-нататък Комисията, против Определение № 2207 от 29.09.2008 год. на Административен съд - София-град, постановено по адм. дело № 4716/ 2008 г. Касационният жалбоподател поддържа оплаквания за неправилност на съдебния акт, поради противоречие с материалноправните разпоредби и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Счита, че Комисията има задължение да огласи всички документи, доказващи принадлежност на едно лице към органите по чл. 1 от Законът за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (ЗДРДОПБГДСРСБНА). В този смисъл законодателят е вменил задължението й по чл. 28 да се произнесе служебно, при наличие на нови доказателства, които са в подкрепа на решение за обявяване на принадлежност, а не да преразглежда същото като отрече вече обявената принадлежност. Моли за отмяна на атакуваното определение, за постановяване на ново такова, с което настоящата инстанция да остави без разглеждане жалбата и прекрати производството като недопустимо. Ответната страна - Илия Петров Пачолов, оспорва жалбата като неоснователна. Моли за оставянето й без уважение по съображения, изложени в депозирано писмено становище. Върховният административен съд, в настоящия състав, констатира, че жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 2 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: С обжалваното определение е отменен отказа на председателя на Комисията, обективиран в писмо № КИ-П-08-8481/14.07.2008 год., за служебно произнасяне, в хипотезата на чл. 28 от закона, за принадлежност на ответника към органите по чл. 1 от закона. Съдът приел, че е налице неправилно тълкуване и прилагане на нормата на чл. 28 от ЗДРДОПБГДСРСБНА. Разпоредбата според тълкуването дадено от решаващият съд задължава комисията, когато се открият нови доказателства, служебно да се произнесе, с нарочен акт, по основателността на искането по чл. 28 от ЗДРДОПБГДСРСБН, като в хипотезата на обявена принадлежност преразгледа решението си. Правният си извод обосновал с целта на закона и задължението комисията да събира информация от максимален брой източници. Съдът не е развил доводи в какво практически се изразява разпореденото преразглеждане при вече постановено решение за обявена принадлежност към специалните служби на лицето. Постановеният съдебен акт макар и наименован определение по своята правна характеристика има сила на решение и в това му качество касационната инстанция следва да се произнесе по същество на правния спор за процесуална икономия и в този смисъл приема следното: Не е спорна установената по делото фактическата обстановка. С Решение № 41 от 25.06.2008 год. е обявена принадлежност на ответника Илия Петров Пачолов към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, в качеството му на секретен сътрудник - съдържател на явочна квартира. Решението е оспорено и пред Административен съд София - град е образувано адм. д. № 4192 от 2008 год., което е висящо. С молба от 25.06.2008 година Пачолов е поискал комисията да преразгледа данните за принадлежността му към органите на Държавна сигурност (ДС) като съобрази приложени към молбата доказателства (копия от два броя нотариални акта, копие от удостоверение за граждански брак, удостоверение за раждане, копие от трудова книжка), опровергаващи решението за принадлежност. Пачолов е поддържал теза, че не е имал собствено жилище и самостоятелен кабинет - т. е. невъзможност да предоставя и невъзможност тези обекти да се ползват за явочна квартира. С писмо изх. № КИ-П-08-8481 от 14.07.2007 год. комисията е уведомила лицето, че не е налице хипотезата на чл. 28 от закона, тъй като няма нови доказателства за принадлежност към органите по чл. 1. Относно тезата за невъзможност жилището и работният му кабинет да се ползват като явочна квартира комисията е отчела, че за целта могат да се ползват и други наети помещения и тези доказателства са неотносими към предмета на производството по чл. 28 от закона. Решението е неправилно. Административното производство по установяване и обявяване на определена категория лица за принадлежали към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, респективно - решението на комисията, с което завършва това производство, по своята правна природа се характеризират като регистрационен режим, с оглед изпълняваните констативно-охранителни функции в обществен интерес. По същността си решението по чл. 29, ал. 5 и решението по чл. 28 нямат конститутивен ефект, а само установяват и удостоверяват наличието на конкретен юридически факт - принадлежало ли е лицето, заемащо публична длъжност към съответните служби, посочени в чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА. Комисията по закон има правомощия да разкрива и обявява имена на български граждани заемали или заемащи публични длъжности, извършвали или извършващи публични дейности, за които е установена принадлежност към органите по чл. 1 въз основа на документи, изчерпателно посочени в чл. 25 от същия. Следователно Комисията не притежава правомощие да признава или отрича принадлежност към органите на ДС, а само да обяви регистрирана такава в архива на специалните служи. Правомощията й визирани в закона се свеждат само до констатиране на факта за принадлежност. В настоящия случай ответника по жалбата по същество е искал, в хипотезата на чл. 28 от закона, Комисията да преразгледа решението си от 25.06.2008 год. с което е обявена принадлежността му към органите на ДС, като съобрази представените от него доказателства. Това искане е недопустимо, защото практически би означавало заличаване на регистрацията му към органите по чл. 1, а такова правомощие Комисията по закон не притежава. Най-малко това би означавало неизпълнение на задълженията на Комисията. Съгласно цитираната разпоредба Комисията се произнася служебно, когато се появят нови доказателства за принадлежност към органите по чл. 1 на лице, за което вече се е произнесла. Законът визира хипотеза за установяване на принадлежност при открити по-късно данни, които при първото произнасяне не са били известни. В този смисъл представените от Пачолов доказателства не са нови по смисъла на чл. 28 от закона, които да разкриват принадлежност тъй като такава е била установена. Опровергаване на принадлежността му към органите на ДС в хипотезата на чл. 28 от закона е недопустимо. Позоваването на Пачолов на документи, удостоверяващи липса на собствено жилище и самостоятелен служебен кабинет, което от своя страна означавало невъзможност да предостави помещение за явочна квартира, правилно са квалифицирани от комисията като неотносими към настоящето спорно правоотношение, тъй като не удостоверяват факти от значение за предмета на делото - не са нови доказателства за регистрация на дейност визирана в чл. 25, ал. 1 - 3 на ЗДРДОПБГДСРСБНА. Поддържаната в писмените становища теза, че вербуването и оформянето на лицето като секретен сътрудник за службите е било скрит процес, осъществяван без неговото знание, в противоречие с Инструкция за работа с агентурния апарат I-90 също са неотносими към настоящия спор. Целта на закона е да разкрие и обяви принадлежността на определена категория лица към органите по чл. 1 и с това се изчерпват и правомощията на комисията тъй като същата не е оправомощена да определя принадлежност въз основа на документи, оборващи констатирана принадлежност, представени от лицата. Правомощията, както бе посочено по-горе, се свеждат само до констатиране на факта за принадлежност въз основа на документи, съдържащи се в информационните фондове на тези служби. Затова и акта, с който тя уведомява лицето, че няма нови доказателства за принадлежност към органите по чл. 1, има характер на решение по същество на искането. Систематическото и логическо тълкуване на разпоредбата на чл. 28 и с останалите текстове на закона - чл. 9, т. 2, чл. 16, ал. 2, чл. 24 - 29 налага извод, че жалбата е неоснователна. Разбирането за преразглеждане на решението по чл. 29 от ЗДРДОПБГДСРСБНА в смисъл на отричане на вече обявена принадлежност не може да бъде споделено. Не това е вложеният в чл. 28 от закона смисъл за служебно произнасяне. Употребеният израз е "произнасяне", а това не е равнозначно на "преразглеждане", както неправилно е прието от първостепенния съд. Следва да се отбележи, че в процесното административно производство органът упражнява правомощията си при условията на обвързана компетентност, т. е. без възможност за избор и свободна преценка между два и повече нормативно допустими правни резултата. След като изискуемите по чл. 25, ал. 1, т. 3 от ЗДРДОПБГДСРСБНА предпоставки са налице по отношение на проверяваното лице, то за комисията не съществува друга възможност, освен да обяви принадлежността му към ДС по реда на чл. 29. При изпълнение на задълженията си по чл. 28 ЗДРДОПБГДСРСБНА ако комисията установи принадлежност е длъжна служебно да се произнесе повторно и обяви. Отричане на принадлежност, чрез доводи за обективна невъзможност да изпълнява поетия ангажимент, не е ново по смисъла на закона доказателство, което да отмени (заличи регистрацията на лицето към специалните служби. Такива доводи са относими при проверката за законосъобразността на решението. В предвид на изложеното постановеният съдебен акт е неправилен, който следва да се отмени, жалбата - отхвърли като неоснователна. Водим от горното, Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав,