Решение № 4700 от 27.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8619/2014 г.

Решение № 4700 от 27.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8619/2014 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" (ДФ "Земеделие"), подадена чрез гл. юрисконсулт Т. К., против Решение № 3313 от 19.05.2014 г. по адм. дело № 5192/2013 г. по описа на Административен съд С.-град. Твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излага доводи за недопустимост на жалбата като подадена извън дадения от закона 14-дневен срок. Прави заключение, че процентът на несъответствие е 22,22 % съгласно извършена проверка на място, от която е установена липсата на 4 от заявените 22 бр. животни. Моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по жалбата - Д. Г. Д., чрез адв. С. С., в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира сторени по делото деловодни разноски пред касационна инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение съдът е отменил, по жалба на Д. Г. Д. от с. К. поле, община Р., Уведомително писмо изх. № 02-060-6500/283 от 01.03.2013 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по реда на Наредба № 2 от 21 февруари 2011 г. за специалните изисквания за участие в одобрените схеми за национални доплащания и за специфично подпомагане (Наредба № 2/21.02.2011 г), издадено от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с което е отказано подпомагане по схемата за поддържане на производството на краве мляко в икономически уязвими ферми, обвързана с производството /НДКМ1/ в размер на 4 840.17 лева и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне с оглед указанията на съда по тълкуване и прилагане на закона. В мотивите си съдът е приел, че обжалваното уведомително писмо е издадено от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия, при спазване на установената от закона форма, но в противоречие с приложимите материално-правни разпоредби, както и при съществено нарушение на административно-производствените правила. За изясняване на фактите по делото АССГ е изслушал и приел съдебно-техническа експертиза, която не е оспорена от страните по съответния законов ред. За да постанови обжалвания резултат първоинстанционният съд е приел, че административният орган е постановил отказа си в противоречие с разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от Наредба № 2/21.02.2011 г. (в приложимата редакция). Според мотивите на съда в конкретния случай са били налице предпоставките за изплащане на заявеното финансово подпомагане по НДКМ1 на жалбоподателя, тъй като към референтната дата 19.09.2012 г. в неговото животновъдно стопанство са се отглеждали над 80 % от заявените от него 22 броя млечни крави. Съдът е приел, че оспореното уведомително писмо е постановено и при съществено нарушение на административно-производствените правила. В чл. 32 от Регламент /ЕО/ № 1122/2009 г. е предвидено, че всяка проверка на място подлежи на контролен доклад, за да има възможност да се прегледат детайлите на проверката, като съгласно т. 2 от цитираната норма, на земеделския производител се дава възможност да подпише доклада, за да удостовери присъствието си на тези проверки и да направи забележки. Решаващият съд е приел, че след като не е извършил тези действия, административният орган не е изяснил в пълна степен верността на установените нередности, нито е установил причините, довели до тях, както и не на последно място е нарушил правото на защита на жалбоподателя в административното производство и възможността му да участва в същото. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователен е доводът за недопустимост на производството пред първата инстанция, поради просрочие на жалбата. Жалбата е изпратена в срок по пощата и производството е било допустимо. Видно от приложената по делото куриерска разписка (л. 9) земеделският производител е уведомен лично за оспореното в настоящото производство уведомително писмо на 25.04.2013 г. Жалбата срещу процесното УТ е подадена, чрез административния орган, по пощата на 09.05.2013 г., съгласно пощенското клеймо поставено върху приложения по делото пощенски плик (л. 10), т. е. жалбата е допустима като подадена от надлежна страна, в законоустановения 14-дневен срок и срещу акт подлежащ на съдебен контрол. Неоснователен е и доводът за материална незаконосъобразност на процесното решение. Обосновано и съответно на закона съдът е приел, че оспореното уведомително писмо е издадено в противоречие с чл. 9, ал. 2 от Наредба № 2/2011 г. (в приложимата редакция), съгласно която подпомагане по схемата за поддържане на производството на краве мляко в икономически уязвими ферми се изплаща, когато млекопроизводителите продължат да отглеждат най-малко 80 % от млечните крави най-малко 100 дни от деня, следващ последния ден за подаване на заявленията за подпомагане, и притежават индивидуална млечна квота най-малко до 30 ноември на годината на кандидатстване. От приетите по делото писмени доказателства както и от заключението на вещото лице безспорно е установено, че процентът на задържаните животни спрямо заявения първоначален брой от 22 млечни крави според проверката на ДФЗ е 81,82 %, което е над минимално допустимите съгласно цитираната разпоредба 80 %. Настоящият съдебен състав намира за правилен и обоснован извода на първоинстанционния съд, че по отношение на жалбоподателя е била налице, визараната в цитираната разпоредба предпоставка за изплащане на заявеното подпомагане по НДКМ1, тъй като към референтната дата 19.09.2012 г. в неговото животновъдно стопанство са се отглеждали над 80 % от заявените от него млечни крави. Настоящият съд напълно споделя извода на решаващият съд, че оспореното уведомително писмо е издадено и при съществено нарушаване на административнопроизводствените правила по чл. 32 от Регламент /ЕО/№ 1122/2009 г., съгласно който за всяка проверка на място следва да се изготви доклад за проверките, за да има възможност да се прегледат детайлите на извършената проверка. Според т. 2 от същата разпоредба на земеделския производител се дава възможност да подпише доклада, за да удостовери присъствието си на проверката и да добави забележки. Когато бъдат открити нередности, земеделският производител получава копие от доклада за проверката. Когато проверката на място се извършва чрез дистанционно проучване в съответствие с, държавите-членки могат да вземат решение да не дават на земеделския производител или на негов представител възможността да подпише доклад за проверката, ако не са констатирани нередности по време на дистанционното проучване. Ако вследствие такива проверки бъдат открити нередности, възможността за подписване на доклада се предоставя преди компетентните органи да направят заключенията си от констатациите по отношение на всички произтичащи намаления или изключвания. Въпреки твърденията в касационната жалба, че жалбоподателят е уведомен за предстоящата проверка на място и в негово присъствие е установена липсата на четири от заявените животни, по делото липсват представени доказателства за това. След като земеделският производител не е уведомен за предстоящата проверка и не му е представен контролен лист за подпис и възражения, то същият не е имал възможност да съдейства за установяване на фактите и да се защити, което е в нарушение на разпоредбата на чл. 32 от Регламент /ЕО/№ 1122/2009 г. Предвид изложените съображение настоящият съд счита, че обжалваното решение е правилно, постановено при спазване на материалния и процесуалния закон, обосновано е и не страда от релевираните в касационната жалба пороци, поради което следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото, претенцията на ответната страна за присъждане на понесените по делото разноски е направена своевременно, но не следва да бъде уважена, тъй като в нарушение на изискването на чл. 80, ал. 1, предл. първо от ГПК страната не е представила списък до приключване на последното заседание. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение,