Решение № 2733 от 15.3.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на А. Янакиев, подадена чрез процесуалния представител адв. Илчев, срещу Решение 1132 от 16.06.2022 г., постановено по адм. дело 409/2022 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му против заповед РД-22-44/20.01.2022 г. на кмета на район Централен, Община Пловдив. В касационната жалба се излагат доводи за необоснованост и неправилност на решението, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и противоречие с материалния закон отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че неправилно съдът приема, че ремонтът представлява строеж в обект сграда четвърта категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 4, б. б от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, противно на констатациите и на самия орган, че се касае за строеж пета категория. Възразява се също така, че неправилно съдът приема неприложимост на чл. 147, ал. 1, т. 3 от ЗУТ. Според касатора неправилно в случая се разглеждат и хипотезите за липса на издадени удостоверения за търпимост по § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ и § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. Твърди се още, че съдът не се е произнесъл по възражението за липсата на представителна власт в лицата, осъществили административната проверка. Претендира се отмяна на съдебното решение и решаване на спора по същество. Ответникът кмета на район Централен, Община Провдив, редовно призован, в съдебно заседание не се явява, не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд гр. Пловдив е образувано по жалба на А. Янакиев срещу заповед РД-22-44/20.01.2022 г. на кмета на район Централен, Община Пловдив, с която на основание чл. 225а, ал. 1, във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, е наредено на жалбоподателя, в качеството му на възложител, да премахне незаконен строеж Ремонт увеличаване площта на четирискатна, дървена покривна конструкция на многофамилна жилищна сграда с идентификатор 56784.518.601.1 и с административен адрес [улица], гр. Пловдив, чрез монтиране на допълнителни дървени вутирани греди и дървени колони. В мотивите на заповедта е посочено, че се установява промяна във фактическото състояния на покрива в сравнение със заснемането на жилищната сграда от 2004 г. 2005 г., като в обхвата на непокритите балкони стрехата е удължена и покрива напълно покрива съответния балкон и същата стъпва на дървени греди, които посредством вути са подпрени с дървени колони стъпващи на линията на парапета, като същите не са представени в наличната чертежна документация. Констатирано е още, че е извършена замяна и частично възстановяване на конструктивни елементи на покривната конструкция, въведени са нови конструктивни елементи вутирани дървени греди и дървени колони, както и в удължените участъци на покрива реброто от греда с конзолен край е преобразувано в греда със ставна опора. Административният орган е приел, че е налице строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, пета категория по чл. 137, ал. 1, т. 5, б. г, който е окачествен като основен ремонт и реконструкция в съответствие с § 5, т. 42 и т. 44 от ДР на ЗУТ, извършен без издадено разрешение за строеж след 2015 г. Заповедта е издадена въз основа на констативен акт 93/14.07.2021 г., съставен от служители на район Централен, Община Пловдив, изрично упълномощени със заповед РД-21-427/01.06.2021 г. на кмета на район Централен, Община Пловдив, да извършват проверки по отношение на строежи от четвърта до шеста категория. За изясняване на спора от фактическа страна в първоинстанционното производство е приета съдебно-техническа експертиза, съгласно която към северозападната, югозападната и югоизточната фасада на съществуваща жилищна сграда е изпълнено частично удължаване на покривната стреха по съществуващия наклон на покрива в зоните на терасите, като при отделните тераси удължаването е различно /Приложение 2 към експертизата/. Констатирано е от вещото лице още, че в конструктивно отношение удължаването представлява сдвояване на съществуващи дървени ребра с допълнителни такива с помощта на традиционни съединителни средства, като удължените ребра са подпрени на нова дървена греда, която предава натоварването върху съществуващия парапет на терасите посредством дървена колона, свързана с парапета с метални планки и дюбели. За да отхвърли жалбата срещу оспорената заповед първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган, независимо от неправилно определената категория на строежа, която е четвърта, а не пета, както и в предвидената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и в съответствие с приложимите материално-правни норми. Прието е от съда още, че разпореденият за премахване строеж правилно е квалифициран като основен ремонт и реконструкция по смисъла на легалните определение на §5, т. 42 и т. 44 от ДР на ЗУТ, тъй като при изпълнението му частично са удължени покривните стрехи по съществуващия наклон на покрива в зоните над балконите и са изпълнени дървени колони, стъпващи в линията на парапетите на балконите, върху които колони са подпрени удължените части на стрехите. Позовавайки се на приетите по делото писмени доказателства съдът е обосновал извод, че разпореденият за премахване строеж е изпълнен след 11.09.2015г., на която дата е изготвена оферта за ремонт на покрива, както и преди 01.08.2019г., на която дата са връчени нотариални покани до Д. Савова и М. Николова от жалбоподателя, поради и което в случая не са налице хипотезите на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ и § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. По отношение приложението на чл. 147, ал. 1 ,т. 3 от ЗУТ съдът е приел, че цитираната разпоредба е неприложима, тъй като разпореденият за премахване строеж е изпълнен преди 01.08.2019 г., т. е. преди влизане в сила на разпоредбата. Според административния съд в случая е неприложим и чл. 151, ал. 1, т. 6 от ЗУТ, тъй като разпореденият за премахване строеж представлява увеличаване на площта на четирискатна, дървена, покривна конструкция, чрез монтиране на допълнителни дървени вутирани греди и дървени колони, чието изпълнение е допустимо след издадено разрешение за строеж. Въз основа на това съдът е обосновал решаващият извод, че разпореденият за премахване строеж се явява незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, тъй като е изпълнен без издадено разрешение за строеж, респективно налице е посоченото в заповедта фактическо основание за издаването ѝ. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият тричленен състав на ВАС, второ отделение, намира, че при напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяването на решение по подадената жалба, като правилно е приел, че не са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК, обосноваващи извод за незаконосъобразност на процесната заповед. Първоинстанционният съд правилно приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентния орган, в съответствие с изискванията за форма и при спазване на административно-производствените правила. Заповедта е писмена и съдържа описание на наредения за премахване строеж по местонахождение и с конкретно посочени параметри. Както в мотивите на заповедта, така и в диспозитива й, ясно и точно е описан наредения за премахване строеж, с характеристики и местоположение, които позволяват неговото еднозначно индивидуализиране. Точно описание на строежа се съдържа и в констативния акт, въз основа на който е издадена оспорената заповед. Неоснователни се явяват доводите на касатора, че не е спазена процедурата по издаване на констативния акт, както и че не са налице доказателства, че лицата, извършили проверката разполагат с правомощия за това. Действително, видно от съдържанието на констативен акт 93/14.07.2021 г., послужил като фактическо основание за издаване на оспорената заповед, проверката на процесния строеж е извършена в отсъствието на жалбоподателя. Това обстоятелство обаче не съставлява нарушение на административно-производствените правила. Разпоредбата на чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ не изисква актът да е съставен в присъствието на нарушителя, а същият да се връчи на заинтересованите страни. Видно от доказателствата по делото констативният е надлежно връчен на жалбоподателя Янакиев, който и е упражнил правото си на възражение по чл. 225а, ал. 2, изр. второ от ЗУТ. Не е налице и соченото от касатора нарушение при съставяне на акта по чл. 225а, ал. 2, изр. първо от ЗУТ, доколкото същият е съставен от служители по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ - инспектори при Районен строителен контрол към район Централен, Община Пловдив, изрично упълномощени да извършват проверки със заповед РД-21-427/01.06.2021 г. на кмета на район Централен, Община Пловдив. Правилен е и изводът на решаващия съд за постановяване на оспорената заповед при наличие на материално-правните основания, предвидени в текста на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ. Съгласно чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ незаконните по смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ строежи от четвърта до шеста категория се премахват със заповед на кмета на общината или на упълномощено от него длъжностно лице. В случая при правилно тълкуване и прилагане на закона първоинстанционният съд приема, че предпоставките за премахване на процесния строеж са изпълнени. Предмет на заповедта за премахване е строеж, представляващ увеличаване площта на четирискатна, дървена покривна конструкция на многофамилна жилищна сграда чрез удължаване на стрехите в обхвата на непрокритите балкони, които стъпват върху монтирани допълнително дървени вутирани греди и дървени колони, които обстоятелства се подвърждават и от приета и неоспорена от страните по делото съдебно-техническа експертиза. Видно от заключението на вещото лице процесният строеж представлява изпълнено частично удължаване на покривната стреха по съществуващия наклон на покрива в зоните на терасите, като удължаването представлява сдвояване на съществуващи дървени ребра с допълнителни такива с помощта на традиционни съединителни средства, подпрени на нова дървена греда, която предава натоварването върху съществуващия парапет на терасите посредством дървена колона, свързана с парапета с метални планки и дюбели. По делото се установява също така, че така извършените строително-монтажни работи, представляват основен ремонт по дефиницията, дадена в § 5, т. 42 от ДР на ЗУТ. При тези факти административният съд правилно приема, че описаният в заповедта за премахване Ремонт увеличаване площта на четирискатна, дървена покривна конструкция на многофамилна жилищна сграда чрез монтиране на допълнителни дървени вутирани греди и дървени колони представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, за чието изграждане е необходимо издаване на разрешение за строеж в съответствие с чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. В случая строителни книжа не са издадени, обстоятелство, по което страните не спорят, поради което съгласно чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ строежът е незаконен. Неоснователно се явява направеното от касационния жалбоподател възражение, че в случая не се изисква разрешение за стореж, тъй като се явява приложима нормата на чл. 147, ал. 1, т. 3 от ЗУТ /нова, ДВ, бр. 16/23.02.2021 г./, съгласно която за реконструкция или основен ремонт на покриви на сгради, разположени в имоти частна собственост, отредени за ниско жилищно застрояване, без изграждане на нови стоманобетонни плочи, без промяна на височината и предназначението на подпокривното пространство, не се изисква одобряване на инвестиционни проекти за издаване на разрешение за строеж. Цитираната разпоредба обосновава извод само за липсата на изискване за изготвяне и одобряване на инвестиционен проект при издаване на разрешение за строеж за извършване на основен ремонт или реконструкция на покриви на сгради в определени случаи. Разпоредбата на чл. 147, ал. 1, т. 3 от ЗУТ, обратно на твърдяното от касатора, не въвежда обаче изключение по отношение на необходимостта от издаване на разрешение за строеж в случаите, в които се извършва основен ремонт или реконструкция на покрив на сграда, без обаче да се изграждат нови стоманобетонни плочи, без да се промяна височината и предназначението на подпокривното пространство, така както е и в процесния случай. Напротив, дори и цитираната разпоредба изисква за изграждането на строежи от вида на процесния задължително издаването на разрешение за строеж, каквото безспорно в случая не е издадено. Поради това решаващият извод както на съда, така и на административния орган, че процесният строеж е извършен без да е издадено изискуемото разрешение за строеж и същият се явява незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е правилен и съответен на приложимите материално-правни норми. В процесния случай е неприложима и нормата на чл. 151, ал. 1 от ЗУТ, съгласно която за някои строежи не се изисква разрешение за строеж, тъй като видно от описанието на процесния строеж, същият не съставлява текущ ремонт по смисъла на § 5, т. 43 от ДР на ЗУТ и не попада в никое от изключенията на цитираната норма. Правилен е и извода на първоинстанционния съд, че процесният строеж не е търпим по смисъла на § 16 от ПР на ЗУТ и § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, доколкото по делото безспорно се установява от събраните писмени доказателства, че същият е извършен след датата 03.07.2018 г. За пълнота на изложеното следва да се има предвид, че неправилно административният съд е определил категорията на процесния строеж като четвърта по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 4, б. б от ЗУТ. Този извод не се подкрепя от приложените по делото доказателства, които безспорно сочат на строеж от пета категория по чл. 137, ал. 1, т. 5, б. г от ЗУТ, както правилно е определил административният орган. Този неправилен извод на съда обаче не води до незакосъобразност на съдебния акт. При постановяване на решението не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Решението е постановено след изясняване на спора от фактическа страна и при цялостна преценка на събраните по делото доказателства. Доводите и възраженията на страните са разгледани от съда, а приетата съдебно-техническа експертиза е обсъдена заедно с останалите приети по делото доказателства. Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд гр. Пловдив е правилно и не са налице сочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, второ отделение,