Решение № 12595 от 13.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3062/2020 г.

Решение № 12595 от 13.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3062/2020 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Н. В. от [населено място]. Жалбата е против решение № 490 от 28.11.2019 г., постановено по адм. дело № 607/2019 г. на Административен съд Д.. С него е отхвърлена жалбата на касатора Н. В. срещу отказа на началника на Общинска служба "Земеделие" (ОСЗ) - Г. Т., обективиран в писмо с изх. №РД-12-5-399 от 22.08.2019 г., да впише в регистъра прекратяване на договор за аренда от 08.03.2006 г., сключен от Н. В. с И. П.. В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд Д.. Ответникът - началникът на Общинска служба по земеделие гр. Г. Т., с писмен отговор на касационната жалба, излага доводи за неоснователност на същата и за правилност на обжалваното решение. Моли да бъде отхвърлена касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че не са налице касационни основания за отмяна на съдебния акт, поради което същият следва да бъде оставен в сила. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в първоинстанционното производство и в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Производството пред административния съд е било образувано по жалба на Н. В. срещу отказа на началника на Общинска служба "Земеделие" (ОСЗ) - Г. Т., обективиран в писмо с изх. №РД-12-5-399 от 22.08.2019 г. С него е отказано да се впише в регистъра прекратяване на договор за аренда от 08.03.2006 г., сключен от Н. В. с И. П.. С оспорваното решение № 490 от 28.11.2019 г., постановено по адм. дело № 607/2019 г., Административен съд Д. е отхвърлил жалбата на оспорващия срещу обжалвания административен акт. За да постанови този акт административният съд е приел, че отказът на началника на ОСЗ - Г. Т. е правилен и законосъобразен. В тази насока административният съд е изложил мотиви, че в чл. 27, ал. 2 от Закона за арендата в земеделието (ЗАЗ) е определена поредност на действията при прекратен договор за аренда - първо вписване на прекратяването в Службата по вписванията, и след това неговата регистрация от Общинската служба "Земеделие". В случая от Служба по вписванията към Районен съд Г. Т. е било отказано вписване на прекратяването на договора за аренда от 08.03.2006 г., което е потвърдено с влязло в сила определение № 4 от 26.07.2018 г. по ч. в. гр. д. № 372/2018 г. на Добричкия окръжен съд. Затова първоинстанционният съд е счел, че правилно при спазване на чл. 27, ал. 2 от ЗАЗ началникът на ОСЗ - Г. Т. с оспорения административен акт, е постановил отказ по направеното искане, изразяващо се във вписване на прекратения договор за аренда от 08.03.2006 г. Обжалваното решение е правилно. Преди всичко следва да се посочи, че Административен съд Д. правилно е преценил предмета на спора. Въпреки неясните искане с вх. №РД-12-5-494/15.08.2019 г. на Н. В. (по което е постановен оспорения административен акт) и жалба на същата до Административен съд Д., от съдържанието на оспореното писмо с изх. №РД-12-5-399 от 22.08.2019 г. на началника на ОСЗ - Г. Т. може да се изведе отказ да се впише в регистъра прекратяване на договор за аренда от 08.03.2006 г., сключен от Н. В. с И. П.. Между впрочем подобни неясноти и хаотични твърдения са налице и при касационната жалба на Н. В., които не са преодолени и от предоставяната й правна помощ. Въпреки това следва да се приеме, че касационната жалба е допустима, тъй като от нея стават ясни обжалваното решение, твърдените пороци на същото и искането на касатора Н. В.. Затова касационната жалба отговаря на изискванията на чл. 212, ал. 1, т. 3, 4 и 5 от АПК, поради което подлежи на разглеждане по същество. По същество касационната жалба е неоснователна. Съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗАЗ прекратяването на договора за аренда се вписва в службата по вписванията и се регистрира в съответната общинска служба по земеделие. В същия смисъл е и разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗАЗ. По този начин императивно в закона е определена поредността на действията при прекратен договор за аренда - едва след вписване в съответната служба по вписванията към Агенцията по вписванията, може да се иска от общинската служба по земеделие да извърши дължимата се по закон регистрация. В този смисъл решение № 6060 от 10.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3705/2017 г., III отд., решение № 3195 от 21.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8330/2015 г., IV отд., решение № 284 от 12.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12898/2014 г., II отд. Такава поредност следва и от нормите на чл. 10 във вр. с чл. 8 от Наредба № 6 от 18.02.2000 г. за условията и реда на регистрация на договорите за аренда в поземлените комисии. В случая в административната преписка няма представени от заявителя документи, че прекратяването на договора за аренда е вписано по съответния ред, за да породи то своето правно действие и да породи задължението на началника на ОСЗ - Г. Т. да регистрира прекратяването в своя регистър. Напротив – установява се, че от Служба по вписванията към Районен съд Г. Т. е било отказано вписване на прекратяването на договора за аренда от 08.03.2006 г., което е потвърдено с влязло в сила определение № 4 от 26.07.2018 г. по ч. в. гр. д. № 372/2018 г. на Добричкия окръжен съд. След като прекратяването на договора за аренда от 08.03.2006 г. не е било вписано от Служба по вписванията към Районен съд Г. Т., то и началникът на ОСЗ - Г. Т. правилно е отказал да регистрира прекратяването в регистъра към него. Изложените от касатора доводи относно начина на прекратяване на договора за аренда са неотносими към спора, тъй като наличието или не на предпоставките за вписване на прекратен договор за аренда следва да бъдат преценени в производството пред съдията по вписванията. Както бе посочено, едва след като такова бъде извършено и този факт се удостовери пред общинската служба по земеделие, последната дължи отразяването му във водения от нея регистър. Доводите на касатора Н. В. в нейно "незабавно искане" от 29.09.20 г. и молба от 06.10.20 г. нямат отношение към спора по настоящото дело. А АПК и субсидиарно приложимия ГПК няма предвидена възможност за прилагане на висящо дело към друго такова. Предвидената в чл. 213 от ГПК възможност за съединяване на две дела е по преценка на съда и при връзка между двете дела. В случая адм. д. № 428/2020 г. на Административен съд Д. няма връзка с настоящото дело, тъй като по него предмет на оспорване е друг акт – писмо изх. №РД-12-05-671/06.08.2020 г., което е постановено по друго искане (декларация от 31.07.2020 г.). При това двете дела са на различна фаза от процеса – настоящото делото е касационно и по него предмет на обжалване е решение на Административен съд Д., а по адм. д. № 428/2020 г. се оспорва административен акт - писмо изх. №РД-12-05-671/06.08.2020 г., по което преценката за редовност и допустимост се извършва от Административен съд Д.. С оглед на изложеното обжалваното пред ВАС съдебно решение е съобразено с материалния закон и е обосновано. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Затова обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 1 АПК, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,