Решение № 8438 от 22.8.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на ЧЕЗ Разпределение България АД, със седалище и адрес на управление гр. София, район Младост, бул. Цариградско шосе 159, [ЕИК] чрез пълномощник, срещу решение 520/31.01.2022 г. по адм. д. 4620/2021 г. по описа на Административен съд - София- град (АССГ). Твърди се неправилност на обжалваното решение - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение, като вместо него бъде постановено ново с което бъде уважена жалбата на дружеството срещу решението на КЕВР. Ответникът - Комисията за енергийно и водно регулиране, чрез процесуален представител, счита касационната жалба за неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът С. Стоилов не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на ЧЕЗ Разпределение България АД срещу Решение Ж-264 от 07.04.2021 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, с което, на осн. чл. 147, ал. 2 от Наредба 3 от 21 март 2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката вр. с чл. 22, ал. 1, ал. 5 и ал. 7 ЗЕ са дадени следните задължителни указания на ЧЕЗ Разпределение България АД: В 14-дневен срок от получаване на решението да издаде становище с посочени условия за присъединяване, съгласно Наредба 6, Глава пета, Раздел II, отговарящо на нормативните изисквания на чл. 27 от ЗЕВИ, на С. Стоилов за присъединяване на ФЕЦ, предвидена за изграждане по чл. 24, т. 1 ЗЕВИ в имот в местност Присоето с идентификатор 07377.97.12 по КККР на [населено място], община Благоевград, както и в 7-дневен срок след приключване на дейностите по т. 1 да представи на КЕВР доказателства за изпълнението им.. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на ЧЕЗ Разпределение България АД срещу Решение Ж-264 от 07.04.2021 г. на КЕВР и е осъдил дружеството да заплати на КЕВР разноски по делото. За да постанови този резултат е приел, че оспорваният административен акт е издаден от компетентния административен орган, в кръга на предоставените му от закона правомощия, в предписаната от закона форма, при спазване на процесуалните правила, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с неговата цел. Решението е правилно. Постановено е при правилно изяснена фактическа обстановка, при задълбочен анализ на приложените доказателства, които съдът е обсъдил в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните. Между страните не е налице спор по отношение на това, че Стоилов е подал заявление вх. 1203688665/02.07.2020 г. до ЧЕЗ Разпределение България АД с искане да бъде извършено проучване относно условията за присъединяване на производител на електроенергия към електроразпределителната мрежа по реда на чл. 24, т. 1 ЗЕВИ за обект фотоволтаична централа, находящ се в [населено място], общ. Благоевград. С писмо изх. 1203688665/08.07.2020 г. на ЧЕЗ Разпределение България ответникът в настоящото производство бил уведомен, че в представената от него скица, в която е посочено, че заявеният имот има характер на урбанизирана територия, липсвали данни дали цялата територия наоколо представлявала урбанизирана територия по смисъла на ЗУТ, като му е указано, че следва в 30-дневен срок да представи доказателства (удостоверение от общината или друг документ), от които да се установи, че цялата територия около имота е урбанизирана по смисъла на ЗУТ. Становището на дружеството е било обжалвано и след като е анализирала представените от страните доказателства КЕВР е приела, че ЧЕЗ Разпределение България АД е излязло извън своята компетентност като е определило изисквания към територията, на която ще се изгражда процесната ФЕЦ, каквито не се съдържат в чл. 24, ал. 1 ЗЕВИ, не се е съобразило със становищата на компетентните органи по ЗУТ и е постановила оспорвания административен акт. Спорът между страните е правен и касае приложението на материалния закон. За приложението на чл. 24, т. 1 ЗЕВИ е необходимо изпълнението на три кумулативни условия, предвидени в него, а именно: общата инсталирана мощност на производствения обект да е до 30 kW включително; да бъде изграден върху покривни или фасадни конструкции на присъединени към електроразпределителната мрежа сгради или върху недвижими имоти към тях; тези недвижими имоти да са разположени в урбанизирани територии. Изискване имотът да се намира в регулацията на населените места или в строителните им граници законодателят не е поставил. По аргумент от чл. 7, ал. 1 ЗУТ териториите в страната са: урбанизирани територии (населени места, селищни образувания и индустриални паркове извън границите на населените места и селищните образувания) според основното им предназначение, определено с концепциите и схемите за пространствено развитие и общите устройствени планове. Съгласно дефиницията на законодателя, дадена в § 5, т. 6 от ДР на ЗУТ територия на населено място е селищната територия, обхваната от границите му (строителните му граници), определени с устройствен план, без да се включва землището. На свой ред понятието землище е легално дефинирано в § 1, т. 8 от ДР на ЗАТУРБ, като съвкупност от поземлени имоти, принадлежащи към дадено населено място. Съпоставката на посочените правни понятия установява, че урбанизираната територия е по-тясно понятие, тъй като включва само имотите в строителните граници на населените места. Землището на свой ред е по-широко понятие и включва, както урбанизираните, така и останалите територии, между които и земеделските такива. Съвместното разглеждане на разпоредбите показва, че под урбанизирани територии следва да се разбират териториите в строителните граници на населените места или селищните образувания. В тях не се включват земеделските имоти, които са част от землището, но са извън територията на населеното място по смисъла на ЗУТ. Урбанизираната територия е обективно обусловена от строителните граници и не се влияе от предназначението на отделните поземлени имоти. От доказателствата по делото: нотариален акт от 22.12.2014 г.; удостоверение за търпимост; удостоверение изх. 259/01.07.2020 г., издадено от Община Благоевград е видно, че поземлен имот с идентификатор 907377.97.12, местност Присоето, по кадастрална карта и кадастрални регистри на [населено място], общ. Благоевград, е с начин на трайно ползване 3а друг вид производствен, складов обект и вид на територията урбанизирана. Доказателствата не са оспорени по предвидения от закона ред, поради което следва да се приеме, че са годни да установят посочените в тях факти. По делото е назначена и приета неоспорена съдебно-техническа експертиза, която категорично е потвърдила, че процесния имот попада в обхвата на кадастрален план на населеното място, одобрен със заповед РД 02-14-2221 от 01.11.1999 г. и с оглед на останалите доказателства, че имотът, в който е предвидено изграждането на ФЕЦ, представлява урбанизирана територия, т.е. че е изпълнено изискването на чл. 24, т. 1 от ЗЕВИ При това положение изводите на решаващия съд и на административния орган, че eлектроразпределителното дружество неправилно е тълкувало разпоредбата на чл. 24, т. 1 от ЗЕВИ и е интерпретирало представените пред него документи, в резултат на което неоснователно е изискало от Стоилов да представи допълнителни доказателства, следва да бъдат изцяло споделени. Съдът е осъществил дължимата преценка на относимите към спора доказателства, събрани в хода на административното и съдебно производство и въз основа на това е извел правни изводи, които надлежно е мотивирал. Настоящата инстанция, на основание правомощията си по чл. 221, ал. 2, предл. последно АПК, препраща към мотивите на първоинстанционния съд, които изцяло споделя, без да е необходимо да преповтаря. По изложените съображения обжалваното решение е правилно, постановено при спазване на материалния закон и не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да се остави в сила. При този изход на спора искането на Комисията за енергийно и водно регулиране за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно. Касаторът следва да заплати на Комисията за енергийно и водно регулиране сума в размер на 200 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, състав на трето отделение