Решение № 12635 от 18.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6283/2018 г.

Решение № 12635 от 18.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6283/2018 г., VI о., докладчик председателят Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК), град София, представлявана от директора д-р К. Р., подадена чрез процесуален представител юрк. П. Георгиев, срещу решение № 694 от 29 март 2018 година, постановено по адм. дело № 1638/2017 година по описа на Административен съд Варна. С оспореното съдебно решение е отменено експертно решение (ЕР) № 0246 от заседание № 049/17 март 2017 година на НЕЛК, с което е потвърдено ЕР № 3293 от заседание № 148/28 ноември 2016 година на Териториална експертна лекарска комисия (ТЕЛК) за общи заболявания град Варна и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът – Р. Х. от град [населено място], в писмен отговор на касационната жалба излага съображения за нейната неоснователност. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд Варна е образувано по жалба на Р. Х. срещу ЕР № 0246 от заседание № 049/17 март 2017 година на НЕЛК, с което е потвърдено ЕР № 3293 от заседание № 148/28 ноември 2016 година на ТЕЛК за общи заболявания град Варна. Съдът е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но при неправилно приложение на материалноправните разпоредби, поради което е отменил административния акт като незаконосъобразен и е върнал преписката на органа за ново произнасяне при съобразяване на указанията по тълкуване и прилагане на закона. Решението е правилно. От данните по делото се установява, че на 08 юни 2011 година на жалбоподателката след оперативно лечение е извършена тотална лапароскопска хистеректомия (отстраняване на матката с маточните тръби) по повод диагноза карцином "ин ситу" на шийката на матката без данни за рецидив и дисеминация. С ЕР № 0174 от заседание № 010/24 януари 2012 година на ТЕЛК за общи заболявания, град Варна на Х. е извършено освидетелстване и й е определена 90% трайна неработоспособност, съгласно част 8, раздел XI, т. 2.1.1. от Наредбата за медицинската експертиза (обн., ДВ, бр. 36 от 14 май 2010 година, отм., бр. 51 от 27 юни 2017 година). С ЕР № 3450 от заседание № 160/11 декември 2013 година на ТЕЛК за общи заболявания, град Варна на Х. е извършено преосвидетелстване и й е определена 74% трайна неработоспособност, съгласно част 8, раздел XI, т. 2.1.1. от Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ). С ЕР № 3293 от заседание № 148/28 ноември 2016 година, ТЕЛК за общи заболявания град Варна след преглед е извършила отново преосвидетелстване и оценка на работоспособността на жалбоподателката, като е определила, че след извършеното оперативно лечение Х. е работоспособна и не следва да й бъде определен % за трайна неработоспособност. С обжалваният административен акт решението на ТЕЛК, град Варна е потвърдено, като заболяването е определено като карцином "ин ситу" на шийката на матката, за което след изтичането на една година от санирането не се следва определяне на % на трайна неработоспособност, съгласно Приложение № 1, част 8 – Хирургични заболявания, раздел XII, т. 7 от Наредбата за медицинската експертиза. При тези данни правилен се явява изводът на първоинстанционния съд за издаване на административния акт в противоречие с материалноправните разпоредби. Правилно е прието от съда, че в случая безспорно се касае за онкологично заболяване. Макар и изразяващо се в ранна клетъчна промяна – Цервикална интраепителиарна неоплазия (CIN II), то заболяването е било с интензитет, налагащ премахване на орган на пациента. В случая, макар и след изминаването на 5-годишен период от оперативно лечение и липсата на данни за рецидив и дисеминация, то не може да се определи като саниране на заболяването, по смисъла на т. 7, р. XII, ч. 8 от НМЕ, тъй като органът на пациента е бил изцяло премахнат. Този извод се потвърждава и от заключението на вещото лице, назначено на основание чл. 195 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във вр. с чл. 144 от АПК и прието без оспорване от страните. Правилен е и изводът, че административният орган незаконосъобразно не е приложил забележката към Приложение № 1, раздел XII от НМЕ (отм.); , съгласно която, при липса на данни за рецидив и дисеминация, какъвто е настоящия случай, всички онкологични заболявания след петата година се оценяват с 50%. С оглед наведените в касационната жалба твърдения, следва да се отбележи още, че с експертните решения на ТЕЛК от 2012, 2013, а и от 2016 година, като водеща диагноза е посочвана "Злокачествено новообразувание на шийката на матката", определено по Международната класификация на болестите с кодов индекс "С 53", характеризиращ заболяването като онкологично, като само с оспорения административен акт за първи път то е определено с код "D 06". Ето защо като е отменил решението на НЕЛК и е върнал административната преписка на органа за ново произнасяне, съдът е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания за отмяна ще следва да бъде оставен в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,