Решение № 75 от 20.03.2017 г. на ВКС по н. д. № 173/2017 г.

Решение № 75 от 20.03.2017 г. на ВКС по н. д. № 173/2017 г., I н. о., НК, докладчик съдията Спас Иванчев Производството е по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Направено е искане от главният прокурор на Република България за възобновяване на НОХД № 73/2016 г. на Окръжен съд-Хасково. С определение № 24/22.07.2016 г. по НОХД № 73/2016 г. състав на Хасковски окръжен съд е одобрил споразумение за решаване на делото в съдебното производство между прокурор от Окръжна прокуратура - Хасково и подс. Е. Д. П., с което този деец е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 354а, ал. 3, пр. 2-ро вр. т. 1 пр. 1-во от НК и по чл. 354а, ал. 2, изр. 2-ро, пр. 2-ро, вр. ал. 1, пр. 1-во вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 18, ал. 1 от НК. По реда на чл. 23, ал. 1 от НК за двете престъпления е наложено едно най-тежко и общо наказание от една година и четири месеца, което да се изтърпи при първоначален лек режим в затворническо общежитие от открит тип, както и глоба в размер на 10 000 лева. Определението с характер и последиците на присъда е влязло в сила на същата дата и не е проверявано по касационен ред. Главният прокурор е посочил, че с при одобряване на споразумението съдът е нарушил закона, тъй като първоначалния режим не може да бъде определен като лек съобразно чл. 70, ал. 1 от ЗИНЗС. Правилното приложение на закона изисквало първоначалния режим да бъде определен като общ. В искането се настоява за възобновяване на въззивното производство, отмяна на определението в частта относно режима, а делото да бъде върнато на първостепенния съд за ново разглеждане по реда на чл. 306, ал. 1 от НК. В съдебното заседание прокурорът от ВКП заявява, че поддържа искането и моли да бъде уважено по изложените в него съображения. Осъденото лице, редовно призовано, явява се лично и пледира, че вероятно става дума за печатна грешка, тъй като никога не е изтърпявал наказанието си при лек режим. Заявява, че той се придобива в затвора, а има още 19 дни до края на наказанието си. Защитата по принцип се съгласява, че лек режим може да се прилага впоследствие, пледира да се остави искането без последствия. В заключение, като последна дума, осъденото лице повтаря, че вероятно става въпрос за правописна грешка. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Искането е процесуално допустимо. Разгледано по същество, то се явява основателно. Първостепенният съд е бил задължен да одобри споразумението след преценката дали то противоречи или не на закона. Предложеното споразумение включва определянето на лек режим за изтърпяване на наказанието на Е. П. Съобразно действащата тогава редакция на ЗИНЗС и чл. 57, ал. 1 от него съдът определя режима и типа на затворническото заведение, в което осъденият трябва да се настани първоначално. В предложеното споразумение е посочен първоначалния режим - лек, и типа на затворническото заведение- затворническо общежитие от открит тип. Размера на предложеното наказание е предполагал настаняването в затворническо общежитие от открит тип, като това обстоятелство не е противоречало на тогава действащия закон. Съдът обаче не е трябвало да одобри споразумението в този му вид относно предложения режим, бил е задължен от закона да предложи промени по реда на чл. 382, ал. 5 от НПК, за да бъде спазен закона и по реда на чл. 61, т. 3 вр. чл. 59, ал. 1 от ЗИНЗС, като първоначално определяния режим е следвало да бъде общ. С одобряването на предложеното му споразумение без корекции съдът е допуснал нарушение на закона и забраната на чл. 70, ал. 1 от ЗИНЗС - основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Съставът на ВКС намери, че по тези причини искането се явява основателно, като наказателното производство следва да бъде възобновено. Определението в частта относно одобряването на посочения първоначален режим следва да се отмени, а делото съобразно чл. 425, ал. 1 от НПК се върне на първостепенния окръжен съд в Хасково за ново разглеждане и определяне на режима по реда на чл. 306, ал. 1, т. 2 от НПК, тъй като това изменение не е в интерес на осъденото лице и настоящата съдебна инстанция няма правомощия сама да извърши. При това разглеждане следва да се съобрази изменението на ЗИНЗС в ДВ, бр. 13/2017 г., където е указано, че съдът определя само режима, но не и типа на затворническото заведение. Водим от горното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, I-во наказателно отделение,