Решение № 3140 от 23.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12011/2014 г.
ВАСVI отделение23.03.2015 г.докладчик т Наталия Марчева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1246 от 10.07.2014 г., по адм. д. № 989/2013 г. по описа на Административен съд - гр. Благоевград. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 3140 от 23.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12011/2014 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на пълномощника на Евтим Андонов Иванов от с. Първомай, община Петрич срещу решение № 1246 от 10.07.2014 г. по адм. д. № 989/2013 г. по описа на Административен съд - гр. Благоевград. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на съдебното решение. Ответникът - директора на Териториално поделение на НОИ - гр. Благоевград, не е взел отношение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Последна е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решение № 1246 от 10.07.2014 г. по адм. д. № 989/2013 г., Административен съд - гр. Благоевград, е отхвърлил жалбата на Евтим Андонов Иванов от с. Първомай, община Петрич срещу решение № 38 от 01.11.2013 г. на директора Териториално поделение на НОИ - гр. Благоевград, и потвърденото с него разпореждане № 4 от 20.06.2013 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при Териториално поделение на НОИ - гр. Благоевград. Съдебният акт не страда от визираните в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът е разяснил делото изцяло и обосновано е изградил правните си изводи по фактическата обстановка въз основа събраните доказателства, разгледани в тяхната съвкупност. По първоначалното дело жалбоподателят е твърдял, че през периода 02.03.1972 г. до 30.08.1988 г. е работил като шофьор на товарен автомобил в Държавно горско стопанство "Първомай", който труд следва да бъде признат за такъв от II категория, на основание т. 30б от отменения Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране. За процесния период Иванов не е представил по делото трудова и/или осигурителна книжка. Налице е удостоверение изх. № 1378 от 29.10.2010 г. на Държавно горско стопанство "Първомай", в което за цитирания период са посочени общо 13 години, 5 месеца и 7 дни осигурителен стаж, от които 3 месеца и 4 дни като "товарач" и останалият период - шофьор. В цитираното удостоверение е посочено, че лицето е осигурявано за ДОО за всички осигурени социални рискове, но липсва запис на категорията на труда. От неоспореното заключение на вещото лице Венетка Йовчева-Харизанова се установява, че в разглеждания период в ДГС "Първомай" са се развивали различни дейности: селскостопанска дейност, строителство, автотранспорт, основен ремонт, дърводобив, лесокултурни мероприятия и др. (стр. 2 от заключението). Пак от експертизата, която е изготвена въз основа на ведомостите за заплати, се установява, че през периода 02.02.1973 г. до 31.01.1986 г. Иванов е работил като шофьор на товарни автомобили, а през периода февруари - август 1988 г. - като шофьор на десетместен автобус "Чавдар". Освен това, въз основа на ведомостите експертът е констатирал, че от м. ноември до м. декември 1972 г. и м. януари 1973 г. Иванов е работил като тракторист на верижен трактор С 100, за което няма запис в удостоверение изх. № 1378 от 29.10.2010 г. Според ведомостите лицето работи като товарач само през периода м. март - юни 1972 г., за което пак има различие с цитираното удостоверение. При тези несъответствия между удостоверение изх. № 1378 от 29.10.2010 г. и разплащателните ведомости, удостоверението е компрометирано като доказателствено средство. От удостоверение изх. № 209 от 12.05.2014 г., подписано от директор и главен счетоводител на Териториално поделение "Държавно горско стопанство" - с. Първомай се установява, че е извършено разделяне на селскостопанската от горската дейност на предприятието, при което личното досие на Иванов е предадено на КЗС "Керкина". По делото е било безспорно установено, че освен за регистрационните номера на управляваните от Иванов товарни автомобили няма данни за вида им, не са съхранени и пътни листове, установяващи вида на превозвания товар и маршрутите на превоза. От свидетелските показания не могат да се направят категорични изводи през кои периоди жалбоподателят е превозвал дървесина. Записът на нормата на т. 30б ПКТП (отм.), в частта й на която се позовава Иванов, се отнася до шофьори на товарни автомобили в горските стопанства за превоз на дървесина от временните горски складове. Предвид наличната документация, осъществяването от горското стопанство през процесния период и на други стопански дейности, не е доказано, че през този период жалбоподателят е извършвал единствено или преимуществено превоз на дървесина от временните горски складове, както и че превозната дейност е била само в рамките на тази, присъща за горското стопанство. Наред с изложеното следва да се има предвид и обстоятелството, че целият признат от пенсионните органи общ осигурителен стаж от трета категория на Иванов е 22 години 1 месец и 23 дни, при изискуеми за мъжете 40 години, а осигурителният доход е твърде нисък и пенсията, която би следвало да получава е 94. 48 лв., поради което му е отпусната пенсия в размер на минималната за страната към момента на пенсионирането му, а именно 127. 50 лв. Доколкото жалбоподателят, сега касатор в това производство, не е поискал от органите на НОИ преизчисляване на пенсията от друг осигурителен период, то твърденията му, че след доказване, че трудът му като шофьор е от втора категория, то тогава ще направи подобно искане, са правно ирелевантни за настоящия спор. Пред Иванов съществува правната възможност да изиска въз основа на ведомостите, съхранявани в Териториално поделение "Държавно горско стопанство" - с. Първомай ново удостоверение за осигурителен стаж и доход, с евентуално посочване на категорията. Стигайки до аналогични фактически и правни изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което по изложените в тези мотиви съображения се оставя в сила. Предвид липсата на искания за присъждане на разноски настоящият състав не се произнася по този въпрос. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,
Цитирани разпоредби
1- чл. 30 ПКТП