Решение № 7590 от 31.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3027/2011 г.

Решение № 7590 от 31.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3027/2011 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба от Милка Янчева Минкова, Нанка Янчева Кулева и Вярка Анчева Панайотова от гр. Варна, чрез процесуалния им представител адв. Т. Василева, против решение № 156 от 02.12.2010 г., постановено по адм. д. № 1341/2006 г. по описа на Окръжен съд - Варна, с което е отхвърлена като неоснователна тяхната жалба против Заповед № -186/06. 06. 2006 г. на кмета на район "Владислав Варненчик"община Варна. В касационната жалба са инвокирани доводи за неправилност на постановеното решение на всички касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК с твърдения, че съдът издал "преждевременно"своето решение, преди приключване на гражданските дела за процесния имот и игнорирал нарушението на материалния закон, допуснато при издаване на оспорената заповед, освен че заповедта била нищожен административен акт. Иска се отмяна на съдебното решение и произнасяне по съществото на спора, като бъде прогласена нищожността на оспорената заповед, алтернативно да бъде тя отменена като незаконосъобразна. В о. с. з. на ВАС касационните жалбоподатели не се явяват и не изпращат представител. Ответникът - кметът на Община - Варна район "Владислав Варненчик", не изпраща представител, с писмено възражение заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, като счита оспореното решение на окръжния съд за правилно. Върховният административен съд - четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Окръжен съд - Варна отхвърлил жалбата на настоящите касатори против Заповед № -186/06 06 2006 г. на кмета на район "Владислав Варненчик"община Варна., с която на основание § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ /в решението - грешно посочено § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ/ и чл. 28а, ал. l от ППЗСПЗЗ, във връзка с § 4б, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ и въз основа на влязъл в сила план на новообразуваните имоти за местността "Балъм дере"в землището на с. Владиславово, одобрен със заповед № РД-1-7706/444 от 22.12.2003 год. на областния управител на Област-Варна, е възстановено правото на собственост на наследниците на Стоянка Тодорова Малешкова върху новообразуван имот в м."Балъм дере", землище Владиславово, община Варна, кадастрален район № 503, с идентификационен № 469 с площ 467 кв. м, при описани в заповедта граници и съседи. От събраните по делото доказателства съдът установил, че с Решение № 645/1999 г. Поземлена комисия гр. Варна признала право на собственост на наследниците на Стоянка Тодорова Малешкова/настоящите касатори/ в съществуващи/възстановими стари реални граници на нива от 1,100 дка, находяща се в м. "Ченгене кула", кв. "Владиславово", представляваща имот № 62. Съдът съобразил, че със заповед № РД-1-7706/444 от 22.12.2003 г. на областния управител на Област-Варна, издадена на основание § 4к, ал. 6 от ЗСПЗЗ и чл. 28б, ал. 8 от ППЗСПЗЗ, е одобрен плана на новообразуваните имоти и регистъра към него на земеделски земи в местност "Балъм дере", землището на Владиславово, община-Варна, област Варна, като по делото не са представени доказателства, нито наведени твърдения тя да е обжалвана по съдебен ред от настоящите касатори, както и че ПНИ е влязъл в законна сила, видно от изричното писмо от Община-Варна, район "Вл. Варненчик". При тези данни съдът приел, че оспорената заповед е законосъобразна, тъй като е издадена въз основа на влязъл в сила ПНИ, като правата са съобразени с отразеното в плана. Така постановеното решение е правилно. Съдът обсъдил представените по делото доказателства, направените от него изводи съответстват на установената фактическа обстановка и не противоречат на закона. Оспорената заповед не е нищожна, както се твърди в настоящата жалба- тя изхожда от материално и териториално компетентния да я издаде административен орган, в изискуемата от закона писмена форма и съдържа необходимите реквизити, като към нея са приложени скици, вкл. и за процесния имот. Твърдението, че кметът на общината не можел да я издаде, противоречи на изричната норма на § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Съдът е стигнал до обоснования извод, че при издаването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Тя съответства и на материалноправните разпоредби, предвид следното: Обжалваната заповед е издадена на основание § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, съгласно които възстановяването, съответно придобиването на правото на собственост върху новообразуваните имоти се извършва със заповед на кмета въз основа на влязъл в сила план на новообразуваните имоти (ПНИ) по чл. 28, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. От анализа на двете разпоредби е видно, че предмет на контрол може да бъде само съответствието на издадената заповед на кмета за конкретния имот с влезлия в сила план на новообразуваните имоти. Безспорно е установено от данните по делото и в частност от представената извадка от регистъра на новообразуваните имоти /л. 121 от делото/, представляващ неразделна част от ПНИ, че на наследодателката на оспорващите е отреден процесния новообразуван имот № 469 с площ от 467 кв. м. Не се спори и за това, че настоящите касатори не са обжалвали ПНИ и в тази си част той е влязъл в сила. С процесната заповед на наследниците на Стоянка Тодорова Малешкова е възстановено правото на собственост върху новообразуван поземлен имоти в м."Балъм дере", землище Владиславово, община Варна, кадастрален район № 503, с идентификационен № . 469 с площ 467 кв. метра. Именно с оспорената заповед приключва реституцията на земеделската земя. Тя съдържа описанието на имота за местоположение, граници, съседи, както и ограниченията на собствеността и основанията за тях, които факти се съдържат във влезлия в сила ПНИ. Оттук следва, че заповедта по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ не може да има друго съдържание, освен записванията в ПНИ. В случая това изискване е спазено. В заповедта са възпроизведени точно данните от ПНИ, който, както вече беше посочено, не е обжалван от касаторите. Развитите в жалбата възражения, основани на твърдението, че оспорената заповед била издадена без правно основание, не намират опора в доказателствата по делото. Втората група възражения в касационната жалба, основани на разпоредбите на § 4 ЗСПЗЗ, са относими изцяло към производство по оспорване на заповед за одобряване на план на новообразуваните имоти, т. е. в производство по § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, но са ирелеватни за настоящото. В настоящия случай заявената от касаторите претенция касае отказаното възстановяване на правото на собственост върху по-голямата част от наследствения им имот с обособени новообразувани имоти, която правилно е преценена като неоснователна. Правилно съдът е приел, че в това производство предмет на контрол може да бъде само съответствието на издадената заповед на кмета за конкретния имот с влезлия в сила план на новообразуваните имоти, а видно от безспорно установените данни по делото, това съответствие е налице. Предвид изложеното, възражението за "преждевременно възобновяване на спряното производство" и произнасяне преди приключване на гражданските дела за процесния имот, е неоснователно. Не е налице и твърдяното нарушение на процесуални правила, оспореното решение е постановено при изяснена фактическа обстановка, а твърдението за висящност и на още едно дело в Районен съд, -Варна/с № 7055/06г, по което не било постановено решение, е ирелевантно към въпроса за законосъобразността на обжалваната заповед. Наличието на висящ спор за материално право, по аргумент от разпоредбата на чл. 142, ал. 1 АПК и § 4к, ал. 8 от ПЗР на ЗСПЗЗ е неотносим за настоящия спор факт, но при успешно проведен процес, т. е. след приключване с влязло в сила решение по гражданския спор, влезлият в сила план на новообразуваните имоти може да се измени по реда на § 4к, ал. 8, т. 1, предложение второ от ПЗР на ЗСПЗЗ, която процедура се развива след приключване на производствата с правно основание § 4к, ал. 6 и ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ. По тези съображения настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното решение на съда е съобразено с материалния закон и не страда от релевираните с касационната жалба пороци. При служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК не се констатира същото да е нищожно или недопустимо, поради което следва бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,