Решение № 11697 от 17.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1495/2021 г.

Производството е по реда на чл.227 от АПК. С решение 2298 от 11.12.2020г., постановено по адм.д. 1840/2019г., Административен съд - гр. Пловдив, девети състав, е отменил по жалба на Кенди Стар ЕООД гр.Пловдив ревизионен акт Р 16001617006521 091 001 от 20.06.2018г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с решение 470 от 13.08.2018г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Пловдив при ЦУ на НАП София, в частта, в която допълнително е начислен ДДС в размер на 73 327,07лв. и лихви за забава в размер на 29 098,23лв., както и допълнително е установен корпоративен данък за 2012, 2013, 2014, и 2015г. съответно в размер на 28,66лв., 6 916,67лв., 3 074,46лв. и 580,38лв. ведно с лихви за забава в размер на 4 117,66лв. С решението съдът е осъдил Национална агенция по приходите София да заплати на Кенди Стар ЕООД гр.Пловдив разноски по делото в размер на 6 037,15лв. С решение 6412 от 28.05.2021г. Върховният административен съд, състав на първо отделение, е отменил решение 2298 от 11.12.2020г. на Административен съд гр.Пловдив, девети състав, постановено по адм.д. 1840/2019г. и е насрочил делото в открито съдебно заседание. При новото разглеждане на делото жалбоподателят Кенди Стар ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, [адрес], представлявано от управителя П. Пършев, чрез пълномощника си адв. К. Толев, поддържа жалбата срещу ревизионен акт Р 16001617006521 091 001 от 20.06.2018г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с решение 470 от 13.08.2018г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Пловдив при ЦУ на НАП София, в частта, в която допълнително е начислен ДДС в размер на 73 327,07лв. и лихви за забава в размер на 29 098,23лв., както и допълнително е установен корпоративен данък за 2012, 2013, 2014, и 2015г. съответно в размер на 28,66лв., 6 916,67лв., 3 074,46лв. и 580,38лв. ведно с лихви за забава в размер на 4 117,66лв. Поддържа доводи, че нито в ревизионното, нито в съдебното производство по делото са събрани доказателства, които да установяват, че дружеството е получило стоките от процесните доставчици, съответно да е извършило реализация на тези стоки, поради което незаконосъобразно са му определени задължения за ДДС и корпоративен данък, съответно е коригиран данъчния му резултат. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени ревизионния акт в оспорената му част. Претендира заплащане на направените по делото разноски за всички съдебни инстанции. Ответният по жалбата директор на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика гр.Пловдив чрез своя процесуален представител главен юрисконсулт М. Григорова поддържа становище за неоснователност на жалбата. Претендира заплащане на юрисконсулско възнаграждение за всички съдебни инстанции. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея оплаквания, приема за установено следното: Както бе вече посочено, настоящето производство се развива по реда на чл.227 АПК. От данните по делото е видно, че за ревизираните данъчни периоди задълженото лице Кенди Стар ЕООД е осъществявало като основна дейност производство и търговия на дребно на хранителни стоки палачинки, катми, пици, сандвичи, тостери и сладоледи, както и като съпътстваща ги дейност продажба на безалкохолни напитки. Въпросната дейност е извършвана в няколко наети търговски обекта на територията на гр.Пловдив. В хода на ревизията са установени следните обстоятелства : 1. При извършени насрещни на Пролет ЕООД, Фронери България ЕООД, Нестре България АД, ,ДТИК ООД, Елси 999 ЕООД, Лолета ООД, Фроузън фуудс ЕООД, Съливер ООД, Меском- Попов ЕООД, ,Скиптер ООД, Пластик София ООД, Кока Кола ХБК България АД, Мижи Груп Био ЕАД, Робуста ООД, Брадърс Комерс ООД, Фиш Експрес ЕООД, Тотал Интерфууд ООД, Чичо Чарли ЕООД, [фирма], Метро Кеш енд Кери България ЕООД и Община Пловдив е установено, че същите са извършвали доставки към Кенди Стар ЕООД, но не всички издадени от тях фактури са осчетоводени и отразени в счетоводството на същото. Според обясненията от издателите на фактурите, плащането по тях е извършвано основно в брой, като транспортът се е осъществяван от доставчиците. 2. Установено е, че всички извършвани продажби от дружеството са разплащанията в брой. 3. Ревизираното дружество е представило след започване на ревизията само оборотни ведомости за периодите 2012, 2013, 2014, 2015 и 2016години, както и данъчно-амортизационен план и годишни рекапитулации за ФРЗ за 2015 и 2016г. Другите изискани счетоводни документи не са представени от дружеството. Такива са изискани от дружество, което е водило счетоводството на задълженото лице. В изпълнение на искането, са представени в оригинал фактури за доставка на стоки от различни доставчици, както и месечни отчети от ЕКАФП. 3. В ревизионното производство са приобщени доказателства, които установят, че на 29.04.2015г. в обект на ревизирания - бърза закуска е извършена оперативна проверка, при която е отчетен дневен оборот от 157,50 лева. Същият е съпоставен с оборотите от други два дни, в резултат което е формиран извод, че в деня на проверката е реализиран около 50 % по-висок оборот. При оперативна проверка на 12.06.2017 г. на същия обект е констатирано, че дружеството не регистрира и отчита всяка извършвана продажба на стоки от търговския обект чрез издаване на фискална касова бележка. Установено е и противоречие между декларираното работно време и извършеното извън неговите рамки нулиране на ЕКАФП. Прието е още, че ревизираният е стопанисвал обекти по договори за наем с Община Пловдив, за които не е изяснено притежанието на ЕКАФП. В обобщение е достигнато заключение, че ревизираното дружество не е организирало счетоводна отчетност, която да представя вярно финансовото му състояние. На база на така изложените факти, органите по приходите са приели, че доставките по фактурите, издадени от горепосочените доставчици, са реално извършени и впоследствие стоките са продадени от ревизирания, без той да отчете както разходите за покупките им, така и приходите от последващите продажби. Въз основа на отразените в оборотните ведомости данни ревизиращите са установили реализираните обороти, представляващи разликата между приходите от продажби и разходите за изписани материали и стоки за всяка финансова година. Приели са още, че счетоводството на дружеството не съдържа всички необходими документи, съответно не е редовно водено и не дава възможност за определяне на данъчните задължения на дружеството. На основание изложеното са изградени констатации за наличие на хипотези по чл.122,ал.1,т.2, 4 и 5 ДОПК, обосноваващи провеждане на ревизията по особения ред. На базата на възприетите надценки и след анализ на относимите обстоятелства по чл.122, ал.2 ДОПК те са определили данъчни основи по ЗКПО за всеки от ревизираните периоди, в резултат на което са установили допълнително дължим корпоративен данък и лихва за забава за посочените данъчни периоди. Отделно от горното, органите по приходите са приели, че към 28.02.2013 г. лицето е достигнало облагаем оборот от 54 898.82 лева и е следвало да се регистрира по ЗДДС, поради което и на основание чл.102, ал.3 от ЗДДС за периода от 29.03.2013г. до 31.07.2016г. са установили дължим ДДС върху осъществените от него доставки. В хода на административното и съдебното производство задълженото лице прави възражение, че констатациите на ревизиращите органи за получени и укрити доставки са необосновани, тъй като не е установен факта на получаване на стоката липсват приемо-предавателни протоколи, в по-голямата си част фактурите на доставчиците не съдържат подпис за получател, не са налице придружаващи транспортни документи по същество аргументи, сходни на тези, с които в болшинството от случаите приходните органи отказват да признаят право на данъчен кредит. При първоначалното разглеждане на делото от административния съд са изложени мотиви, че в хода на ревизията е установен механизма на доставките стоките са били получавани от търговеца, но фактурите не са били подписвани от управителя или лицата, които са ги получили в търговския обект,като по този начин са укривани приходи и т.н. Направените възражения на задълженото лице не са обсъдени от решаващия съд, поради което първоначално постановеното решение на Административен съд гр.Пловдив по адм.д. 2850/2018г. е отменено от Върховния административен съд и делото върнато за ново разглеждане с даване на задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. По силата на чл.224 АПК тези указания са задължителни за първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото. При новото разглеждане на делото от административния съд така дадените указания отново не са изпълнени, поради което постановеното решение по адм.д. 1840/2019г. е отменено и спорът се разглежда в настоящето производство по реда на чл.227 АПК. Предвид изложеното основният спорен въпрос по делото дали дружеството се явява получател на стоки по процесните фактури на гореописаните доставчици, разпоредил ли се е с тях в последствие, в резултат на което е реализирал приходи, водещи до възникване на задължение за начисляване на данък добавена стойност и корпоративен данък върху реализираната печалба. За да отговори на спорния въпрос, настоящата съдебна инстанция съобрази следното: По дефиниция, дадена в чл.6 ЗДДС, доставка на стока е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката. Нормата следва да бъде тълкувана във връзка с чл.14,§1 от Директива 2006/112/ЕО, която норма дефинира доставката на стока като прехвърляне на правото на разпореждане с материална вещ като собственик. Казано по друг начин, за да се приеме, че е настъпило данъчно събитие при доставка на стока, следва да е налице предаване и получаване на стоката. Предвид спецификата на търговската дейност /търговски обект, в който стоките се доставят на място от доставчиците/т.н. разносна търговия /, каквато дейност е осъществявана и от Кенди Стар ЕООД, в съдебната практика се е наложило разбирането, че при доставката на подобен род стоки/хранителни стоки, цигари, перилни препарати и прочее стоки, продавани в подобен род магазини/ доставката се счита извършена с подписването на фактурата от представител на получателя, като стоката се доставя на място в търговския обект. При тези доставки не се съставят някакви нарочни приемо-предавателни протоколи, стокови разписки или други доставни документи, като обичайно стоката се поръчва предния ден по телефона, доставя се с транспорт на доставчика, заплаща се на място на шофьора на транспортното средство или съответен дистрибутор, като се издава касов бон от мобилно устройство с фискален принтер. При този вид търговия /разносна търговия/, механизмът на доставките е опростен и с факта на подписване на фактурата от получателя се приема, че е възникнало данъчно събитие доставка на стоки. В този смисъл е издадено и разяснение на изпълнителния директор на НАП - 53 04 303/10.05.2016г. за подобен род доставки. В съдебната практика се посочва още, че при този род търговска дейност само наличието на материално-техническа и кадрова обезпеченост на доставчиците за извършване на доставки на подобен род стоки не е достатъчно обстоятелство, за да бъде обоснован извод, че след като има издадени фактури на името на ревизираното лице, то същото се явява получател на стоките, предмет на доставка. В същото време следва да се държи сметка и на обстоятелство, че след като производството се развива по реда на чл.122 и сл. ДОПК, то в тежест на органа по приходите е да установи реалното получаване на стоката от задълженото лице, съответно реализиране на същата от последното, а при условията на чл. 124,ал.2 ДОПК задълженото лице е това, което следва да обори тези констатации. Систематизирайки изложеното следва да се приеме, че за доказани като получени следва да се приемат само стоките, които са по фактури подписани от лицето или от негов търговски помощник. Вярно е, че подписът не е елемент от съдържанието на фактурата и не влияе на редовността й като счетоводен документ. Но в случая подписът се явява доказателствено средство за установяване на правно-релевантния факт на получаването на стоката по разпоредителната сделка, съответно за настъпването на данъчното събитие с произтичащите от това последици. Поначало задълженото лице оспорва факта на получаване на стоките по фактурите, както и обстоятелството, че същите носят негов подпис или на лица, които са получавали от негово име стоките в търговския обект. Видно от протокола на първото по делото съдебно заседание от 07.11.2018г. по адм.д. 2850/2018г. по описа на Административен съд - Пловдив/л.4652/, липсва изрично оспорване на представените с административната преписка доказателства, съответно липсва откриване на производство по оспорване по реда на чл.193 ГПК във вр. с § 2 ДР ДОПК. Поради това следва да бъде прието, че фактурите, в които има означение на получател и подпис удостоверяват реалното получаване на стоките по тях. Наведените възражения в писмените бележки на ответника по жалбата /л. 71 72 / относно невъзприемане на заключението на вещото лице в този му вариант не могат да бъдат споделени. Вярно е, че в случая става въпрос за вариант на заключение, което е изготвено с оглед поставена задача от касационната инстанция. В същото време производството по делото е при условията на чл.227 АПК, след отмяна на първоинстанционното решение при повторното разглеждане на делото. В отменителното решение на ВАС / при първата касация/ са дадени указания по тълкуването и прилагането на материалния закон и тези разми следва да бъдат съобразени от настоящата съдебна инстанция/. В заключението/л.64 л.69 от настоящето дело/ на вещото лице И. Стоянова, назначена в настоящето производство, което заключение като обективно и компетентно съдът възприема напълно, са посочени фактури по доставчици, които съдържат подпис за получател, съответно е определен размера на задълженията за ДДС и корпоративен данък за различните данъчни периоди. Предвид гореизложеното следва да бъде прието, че оспорения ревизионен акт Р 16001617006521 091 001 от 20.06.2018г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с решение 470 от 13.08.2018г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Пловдив при ЦУ на НАП София, в частта, в която допълнително е начислен ДДС в размер на 6 723,25лв. и лихви за забава в размер на 2 526,73лв. в която част същият следва да бъде потвърден, а жалбата на Кенди Стар ЕООД, [ЕИК], следва да бъде отхвърлена като неоснователна. В останалата му част, или за разликата от 6 723,25лв. до 73 327,07лв. определени задължения за ДДС и за лихвите от 2 526,73лв. до 29 098,23лв. ; и за определените допълнително задължения за корпоративен данък за данъчни периоди 2012, 2013, 2014, и 2015г. съответно в размер на 28,66лв., 6 916,67лв., 3 074,46лв. и 580,38лв. ведно с лихви за забава общо в размер на 4 117,66лв. оспореният ревизионен акт се явява незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен. С представения на л. 77 от настоящето дело списък за разноски по чл.80 ГПК, жалбоподателят Кенди Стар ЕООД претендира общо разноски за всички инстанции в размер на 10 837,40лв. , в това число заплатени държавни такси за обжалване, депозит за вещо лице и адвокатски хонорари. Предвид направените възражения от процесуалния представител на ДОДОП-гр.Пловдив по чл.78,ал.5 ГПК за прекомерност на размера за адвокатските хонорари за процесуално представителство пред Върховния административен съд, претендираното адвокатско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция в размер на 4 440лв. следва да бъде редуцирано до размер на 3 701,43лв., определено при условията 8,ал.1,т.5 от Наредба 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Към претендирата сума от жалбоподателя следва да бъде добавена още сумата 6 037,15лв. за предходните две инстанции, от които адвокатско възнаграждение в размер на 3 700лв., 987,15лв. заплатена държавна такса, и депозити за вещи лица в размер на 1 350лв. Направените разноски от жалбоподателя за трите съдебни инстанции възлизат общо на 9 738,58лв. От тях съобразно уважената част от жалбата дружеството има право общо на разноски общо в размер на в размер на 8 969,59лв. Ответната страна има право на разноски общо в размер на 2 459,40лв., от които 792,50лв. юрисконсулско възнаграждение за всяка една от трите съдебни инстанции върху отхвърлената част от жалбата,пределено при условията на чл.8,ал.1,т.3 от Наредба 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, и 81,90 заплатена държавна такса и депозит за графологическа експертиза/съответната част върху отхвърлената част от жалбата/.