Решение № 12384 от 12.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 9394/2023 г.
ВАСТрето отделение12.12.2023 г.докладчик Аглика Адамова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение 94/28.07.2023 г., постановено по адм. д 48/2023 г. по описа на Административен съд Разград.
ОСЪЖДА Сдружение Спортен клуб по стрелба Дръзки да заплати на Община Разград юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. за касационната инстанция.
Решението е окончателно.
Особено мнение на докладчика по делото Аглика Адамова
Особено мнение на докладчика Аглика Адамова:
Считам, че обжалваното решението е неправилно, поради нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което подлежи на отмяна, а делото - на връщане на друг състав на първоинстанционния съд за ново разглеждане. Принципно не споделям становището, че когато във връзка с приложението на подзаконов нормативен акт е необходимо да бъде издаден индивидуален административен акт, не е възможно да произтекат вреди в пряка причинна връзка с подзаконовия нормативен акт, тъй като те винаги биха били опосредени от действието на индивидуалния административен акт. Тази теза би свела до минимум хипотезите, в които отговорността по чл. 1 ЗОДОВ за вреди от отменени подзаконови нормативни актове би могла да се реализира и би довела до неизпълнение целта на закона. В хипотеза като настоящата, в която преразглеждането на издадения индивидуален административен акт е изключено, горната теза би блокирала достъпа до правосъдие при претърпени вреди, свързани с отмяната на подзаконов нормативен акт. Считам, че предвидените в закона административни производства и издаваните в тях индивидуални административни актове не във всички случаи са от естество да прекъснат причинно-следствената верига между незаконосъобразния подзаконов административен акт, въз основа на който е издаден индивидуалния административен акт и претърпените вреди. Не всяко събитие в причинно следствената верига, което настъпва между вредоносния факт и вредата прекъсва тази верига. Подобен извод не следва от двете прилагани в практиката теории за същността на причинната връзка - теорията за еквивалентността и теорията за адекватността; не следва и от възприетите в практиката становища за това кога вредата е пряка и непосредствена. В правната действителност обикновено вредата настъпва в контекста на комплекс от събития и няма изискване вредата да следва непосредствено във времето вредоносното събитие до степен между тях да не застава никакъв друг факт от обективната действителност. Индивидуалният административен акт, издаден по приложението на подзаконов нормативен акт, който впоследствие е отменен, не е от естество да прекъсне причинно-следствената верига между вредоносния отменен акт и настъпилите вреди. Нормално и естествено е административноправната норма да се привежда в действие посредством издаването на индивидуален административен акт; също така нормално и логично е индивидуалният административен акт да е издаден в съответствие с правната норма, която е действала към момента на издаването му. Събитията в хода на причинно-следствената верига, които са нормални и естествени, при това предвидени в закона, за да доведат до възникване на определени правни последици, според мен не водят до елиминиране на причинната връзка. Връзката между твърдяната вреда и вредоносното събитие и в този случай би могла да отговаря на изискванията на теориите за еквивалентността и адекватността. В конкретния случай такава връзка е налице. Съдът е следвало да обсъди доказателствата за настъпилите вреди и техния размер, което не е сторил.
Съдия: Адамова
Председател: /п/ ИВАН РАДЕНКОВ Членове: /п/ АГЛИКА АДАМОВА/п/ ЮЛИЯН КИРОВ
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Сдружение Спортен клуб по стрелба Дръзки /сдружението/, гр. Разград срещу Решение 94/28.07.2023 г., постановено по адм. д 48/2023 г. по описа на Административен съд Разград, с което е отхвърлен искът с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, предявен от сдружението срещу Община Разград за сумата 19 207,14 лв имуществени вреди, от които 3 439,91 лв. - отказано финансово подпомагане от бюджета на Община Разград за 2021 г.; 5 767,23 лв.. - отказано финансово подпомагане от бюджета на Община Разград за 2022 г.; 10 000 лв. - отказано финансово подпомагане за организиране и провеждане на спортно мероприятие на територията на община Разград за периода от датата на провеждане спортното събитие - 06.06.2021 г. до датата на предявяването на иска, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на предявяване на иска. Касаторът Сдружение Спортен клуб по стрелба Дръзки чрез процесуалния си представител твърди, че решението е неправилно, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушения на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. След подробно изложение на фактите по спора и описание на представените доказателства, се поддържа, че е изпълнен фактическият състав, позволяващ ангажиране отговорността на общината съгласно чл. 1 ЗОДОВ. Претендира се отмяната на обжалваното решение, като вместо него се иска осъждане на ответника по предявените искове, както и присъждане на разноски за двете инстанции. Ответната страна община Разград чрез процесуален представител взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, при наличие на изискуемите за това процесуални предпоставки. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред Административен съд София-град е образувано по искова молба на Сдружение Спортен клуб по стрелба Дръзки с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ против Община Разград за присъждане на обезщетение за имуществени вреди пропуснати ползи, представляващи неполучено финансиране, причинени от отменени разпоредби на Наредба 25 на Общински съвет Разград за условията и реда за финансиране и подпомагане на спортните клубове и туристически дружества в Община Разград. Административен съд Разград е установил от фактическа страна, че на сдружението е отказано финансово подпомагане по подадени от него заявления, както следва: за календарната 2021г. - със Заповед 79 от 25.01.2021 г. на кмета на общината, за календарната 2022г. - със Заповед 127 от 02.02.2022 г. на кмета на общината, както и във връзка с домакинството на дружеството на държавното първенство по динамична стрелба с гладкоцевно оръжие, проведено на 06.06.2021 год. с изрично писмо изх. 38-00-16-2 от 27.05.2021 г. на заместник кмета на Община Разград. Тези индивидуални административни актове са влезли в сила. С решение 108 от 26.07.2022 год. по адм.д. 78/2022 год. на Административен съд Разград, влязло в сила на 12.08.2022 год. са отменени чл. 4, т. 2 в частта което доказват със съответните удостоверения; чл. 4, т. 6 и т. 8; чл. 74; чл. 75; чл. 105 и чл. 106 от Наредба 25 на Общински съвет Разград за условията и реда за финансиране и подпомагане на спортните клубове и туристическите дружества в Община Разград. При тази фактическа обстановка, съдът е приел от правна страна, че сдружението не е обжалвало индивидуалните административни актове, с които му е отказано финансиране, поради което не може да претендира същото под формата на вреда. Посочил е също, че претендираните вреди не следват пряко от отменени разпоредби на подзаконов нормативен акт, а са следствие от влезлите в сила откази за финансиране. Съдът се е позовал и на ТР 2/27.06.2016 г. по тълкувателно дело 2/2015 г. на ОСС на І и ІІ колегия на ВАС съгласно което вредите причинени на граждани и юридически лица при или по повод изпълнението /действието/ на подзаконов нормативен акт в периода преди той да бъде отменен като незаконосъобразен или обявен за нищожен, не подлежат на обезщетяване по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, не е загубило силата си. Решението е валидно, допустимо и правилно. Относимите по спора факти са надлежно установени и въз основа на тях са формирани обосновани и съответстващи на материалния закон изводи. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. 3а да възникне предвидената в закона отговорност, следва да е налице незаконосъобразен акт или незаконосъобразно действие или бездействие и реално причинена вреда, произтичаща от тях в пряка причинна връзка. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че претендираните вреди не следват пряко от отменения подзаконов нормативен акт. Когато се предявяват искове за обезщетяване на вреди с твърдения, че са причинени от отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови административни нормативни актове или от отделни подзаконови административни нормативни разпоредби, вредите следва да произтичат от тяхното пряко действие. Не могат да се претендират вреди от отмяната или обявяването на нищожност на подзаконов нормативен акт или на отделни негови разпоредби, ако субектът не може да се позове на прякото им действие. Когато въпросът се решава с издаването на административен акт, отговорността на държавата и общините за вреди се поражда от отмяната на акта като незаконосъобразен, а не от отмяната на разпоредбата, въз основа на която е издаден. Правните последици на влезлите в сила административни актове, издадени при прилагането на последващо отменени нормативни разпоредби, не се заличават. Принципът на правна сигурност изисква да се приеме, че актове и действия, издадени или извършени въз основа на действащ нормативен акт, който има многократно правно действие и въздейства по отношение на неопределен кръг лица, запазват правната си сила, дори нормативният акт впоследствие да е отменен. Поради това разпоредбата на чл. 195, ал. 1 АПК предвижда, че отмяната на подзаконовия нормативен акт има действие занапред, от деня на влизането в сила на съдебното решение. При положение, че вредите, чието обезщетяване претендира ищецът, не се дължат на прякото действие на отменената нормативна разпоредба, исковете подлежат на отхвърляне само на това основание. Както предвижда чл. 4, ал. 1 ЗОДОВ, държавата и общините дължат обезщетение за тези имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Касационната жалба е неоснователна, а решението, като правилно, следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора на касатора не се дължат разноски, а на ответника се дължи юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 100 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение