Решение № 60 от 31.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 3933/2008 г.
ВКСIV гражданско отделение31.03.2011 г.докладчик Борислав Белазелков
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решението на Бургаския окръжен съд от 20.02.2008 г. по гр. д. № 490/2007. ОСЪЖДА И. И. П. да заплати на И. Г. Т., В. П. С., В. К. Г., К. С. П., К. Г. А., С. Х. П. и Я. Х. П. сумата 100,00 лева разноски в касационното производство.
Мотиви
Решение № 60 от 31.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 3933/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Борислав Белазелков Производство по чл. 290 ГПК. Допуснато е касационното обжалване на решението на Бургаския окръжен съд от 20.02.2008 г. по гр. д. № 490/2007, с което са уважени предявените искове по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ. Обжалването е допуснато поради противоречивото разрешаване на процесуалноправния въпрос за допустимостта на иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, когато собствеността се възстановява с план за земеразделяне и не е оспорен начина на възстановяване нито е обжалван планът за земеразделяне. По повдигнатия правен въпрос Върховният касационен съд намира, че предмет на делото по иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е съществуването на правото на собственост върху земеделски имот към момента на обобществяването му. Съществуването на това право към един минал момент има правно значение, за признаването на правото на възстановяване на собствеността за този имот. Собствеността може вече да е възстановена с решение на О. другиму или да не е възстановена никому, за да се изчака разрешаването на спора. Интересът на ищците от този установителен иск е да бъде признато правото им на възстановяване, в резултат на което да получат решение за възстановяване било в реално възстановими граници, било с план за земеразделяне. Когато за съответната територия правото на собственост се възстановява с план за земеразделяне, възстановява се съответно количество и качество земя, като не е задължително мястото на което се намира възстановената земя да съвпада с мястото на което се е намирала обобществената земя. Ако възстановеният собственик не е удовлетворен от начина на възстановяване или от количеството, качеството или местонахождението на възстановената земя, той може да се защити само като обжалва плана за земеразделяне. Ако жалбата е основателна, планът за земеразделяне ще бъде изменен в съответната част. Недоволният от плана за земеразделяне не може да наложи неговото изменяване, като установи, че обобществената земя се е намирала на определено място, върху което с плана за земеразделяне е възстановена земеделска земя на друг собственик, затова такъв иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е недопустим. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира неоснователна поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че правото на възстановяване с плана за земеразделяне за процесните имоти е признато от О. както на ищците, така и на ответницата. Наследодателката на ищците е придобила имотите като оземлена бежанка от Б. земеделска банка с нотариален акт от 1943 г. като е била въведена във владението им съгласно сборната оземлителна скица от 1929 г. Наследодателката на ищците не представя документи за собственост върху тези имоти към 1948-1949 г., когато е образувано ТКЗС, нито има данни да ги е владяла 20 години преди това, а владението след 1993 г. е без значение за правото на собственост към претендирания момент. Правилно и в съответствие с изискванията на закона въззивният съд е приел, че предявеният иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е допустим. Начинът на възстановяване на собствеността върху процесните земеделски земи е без правно значение, тъй като страните спорят, кому принадлежи правото на възстановяване, а не съвпада ли мястото на обществената и на възстановената земеделска земя. Без значение е обстоятелството, че по влезлия в сила План за земеразделяне, обн. ДВ, бр. 92/1993 имоти № № 010008, 011026, 016027, 032027, 034016, 038014, 058044 и 023022 са предназначени за наследодателката на ответницата, тъй като той не определя лицата, на които се възстановява собствеността. Видно от изложеното обжалваното решение е допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Ответниците по касацията следва да бъде присъдена сумата 100,00 лева разноски в касационното производство. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение