Решение № 13332 от 24.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7905/2012 г.

Решение № 13332 от 24.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7905/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Е. ОН България Продажби" АД, представлявано от Бойко Деимитрачков и Калоян Кънев против Решение № 6069/27.04.2012 г., постановено по адм. д. № 16370/2010 г. по описа на Върховен административен съд, V-то отделение. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба не са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, Втора колегия, в настоящия петчленен състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от "Е. ОН България Продажби" АД против Заповед № РД-49-208/17.11.2010 г. на Министъра на земеделието, с която е отказано издаването на заповед за продажба на имот частна държавна собственост - имот с идентификатор 83017.506.12, находящ се в землището на гр. Шабла, по реда на § 123, ал. 3 ПЗР ЗГ. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно, правилно и законосъобразно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Мотивирано и обосновано е прието, че не са налице предпоставките на § 123, ал. 1 ПЗР ЗГ - както касаторът в жалбата си твърди, така и вещото лице е установило, че процесните постройки са построени законно, в съответствие с действалите към момента правила и нормативи. В същото време, обаче, това са временни постройки и са по режима на чл. 120, ал. 4 ППЗТСУ (отм.) със срок до 01.03.2006 г. Съобразно цитирания текст (редакцията му ДВ бр. 2/1996 г.) "По изключение, във връзка с временни нужди главният архитект (инженер) на общината може да разрешава в незастроени терени да се изграждат необходими временни постройки. Такива постройки могат да се изграждат и в държавни, в общински и в чужди имоти със съгласието на съответния собственик, изразено в писмено изявление до службата при общината. В разрешението за строеж на временни постройки специално се отбелязва срокът на ползването им. След изтичането на този срок или при заемане на терена за предвиденото по плана строителство временните постройки се събарят от ползвателя им, без да се заплащат. Временните постройки могат да се свързват и захранват с инженерни мрежи с временни връзки." При внимателния прочит на нормата се налага извод, че във всички случаи временните постройки подлежат на премахване ("събаряне") - дали след изтичане на срок или с оглед строителство, предвидено в план и това обстоятелство е ex lege, а не е в зависимост със законното или не построяване на съответния обект. § 123, ал. 1 ПЗР ЗГ касае строежи, допустими по действащи подробни градоустройствени планове и правилата и нормативите към момента на построяване, или търпими по смисъла на ЗУТ и не може и не касае временни строежи. Временните строежи се изграждат до изтичане на срока в разрешението за тях или до настъпване на предвижданията в план. Временните строежи не са от категорията на строежите, регламентирани в гл. VIII ЗУТ, за които са предвижданията в § 123. Правилен е изводът на решаващия съд, че жалбоподателят е имал само право на ползване върху построените временни обекти, при това до м. март 2006 г., следователно не би могъл да се ползва от правото, предвидено в хипотезата на § 123, ал. 1 ПЗР ЗГ да иска закупуване на застроената и нормативно определената прилежаща площ. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, в настоящия състав