Решение № 17193 от 16.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9412/2019 г.
ВАСII отделение16.12.2019 г.докладчик Диана Петкова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 411/10.06.2019 г. постановено по адм. д. № 1131/2018 г. по описа на Административен съд-Хасково. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 17193 от 16.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9412/2019 г., II о., докладчик съдията Диана Петкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Д. Моллов, чрез процесуалният му представител против Решение № 411/10.06.2019 г. постановено по адм. д. № 1131/2018 г. по описа на Административен съд-Хасково. В касационната жалба се развиват доводи за неправилност на съдебния акт, поради постановяването му в нарушение на закона, при съществени нарушения на съдопоризводствените правила и необоснованост- отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател сочи, че изводите на съда са в противоречие със събраните по делото доказателства. Твърди, че съдът не е вземал пред вид, че процесния обект отговаря на условията за въвеждане в експлоатация и че невъвеждането му в експлоатация е по причина на административния орган. Сочи, че от момента на построяването му обекта се ползва по предназначение. Иска отмяна на оспореното съдебно решение, след което Върховният административен съд да се произнесе по същество и отмени заповедта на Кмета на Община Минерални бани. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. В с. з. касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. Чрез процесуалният си представител, представя писмени бележки, с които поддържа оплакванията по жалбата. Ответната страна не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно, а касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд, в настоящия си състав намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна-адресат на решението и срещу акт, подлежащ на съдебен касационен контрол. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С оспореното пред Върховния административен съд решение, Административен съд-Хасково е отхвърлил жалбата на Д. Моллов от [населено място], обл. Хасково против Заповед № 3-354/1.11.2018 г. издадена от кмета на Община Минерални бани, с която на осн. чл. 178, ал. 6 ЗУТ за нарушение по чл. 178, ал. 1 ЗУТ е забранено ползването и достъпа до невъведен в експлоатация по законоустановения ред строеж "Магазин за хранителни стоки", намиращ се в УПИ XVI, в кв. 14 по плана на с. Минерални бани, Община Минерални бани, обл. Хасково. За да постанови своя съдебен акт, Административен съд-Хасково е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, в предписаната от закона форма и съдържа фактически и правни основания за издаването й. В административното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото на защита на жалбоподателя. Приел е, че заповедта е издадена в съответствие с материално-правните разпоредби и целта на закона. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционния съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички относими към спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, проверил е изцяло законосъобразността на административния акт съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168, ал. 1 АПК на основанията по чл. 146 АПК, като делото е изяснено изцяло от фактическа страна. Въз основа на съвкупната преценка на събраните доказателства, включително на изготвената и приета като компетентна и обективна съдебно-техническа експертиза и при анализа им във връзка с приложимата за казуса нормативна уредба е направен правилен правен краен извод за неоснователност на жалбата срещу процесната заповед. Настоящата инстанция напълно споделя извода на административния съд за законосъобразност на оспорената заповед. Неоснователно е оплакването на касационния жалбоподател, че оспорения административен акт е издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Видно от данните по делото заповедта предмет на съдебния контрол е издадена след съставен по реда на чл. 178, ал. 6 ЗУТ констативен акт, който поставя началото на административното производство. Актът е връчен на жалбоподателя на 10.10.2018 г., съгласно отбелязването върху него. В определения срок срещу същия не е подадено възражение от жалбоподателя. Заключението на административния съд, че оспорения административен акт е постановен при наличието на материалноправните основания за това е направен при правилно тълкуване и прилагане на закона и в съответствие с доказателствата по делото. Съгласно чл. 178, ал. 1 ЗУТ не се разрешава да се ползват строежи или части от тях, преди да са въведени в експлоатация от компетентните по чл. 177 органи. Ползването на процесния строеж в нарушение на сочената разпоредба е дало основание на административния орган да издаде оспорената заповед. Последната се издава при кумулативното наличие на следните предпоставки: обектът да представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, да се ползва и да не е въведен в експлоатация, въпреки че подлежи на въвеждане съобразно категорията си/чл. 177, ал. 2 и 3 ЗУТ/. В случая тези предпоставки са налице. Процесния строеж, съставлява такъв от пета категория по чл. 137, ал. 1, т. 5 ЗУТ и чл. 10, ал. 2 от Наредба № 1 от 30.07.2003 г. на МРРБ за номенклатурата на видовете строежи, което не се оспорва от страните. При това положение обектът не попада в приложното поле на чл. 178, ал. 2 ЗУТ, предвиждащ изключение от дължимостта за въвеждане в експлоатация само на строежите от шеста категория. Строежите от пета категория са в регистрационен режим и след Акт № 15-констативен акт за установяване годността за приемане на строежа следва да се издаде Удостоверение за регистриране и въвеждане в експлоатация. Не се оспорва и обстоятелството, че строежът се ползва по предназначение. В оспорената заповед изрично е посочено, че строежът "Магазин за хранителни стоки" се ползва по предназначение. Жалбоподателят също твърди, че по проект и до момента обекта се ползва като магазин за хранителни стоки и предназначението му не е променяно. Налице е и третата предпоставка на законовата разпоредба, а именно обектът да не е въведен в експлоатация по законоустановения ред. По делото безспорно е установено че за строежа липсва издадено удостоверение за въвеждане в експлоатация. Нещо повече жалбоподателят не твърди че има такова. Неотносимо към законосъобразността на заповедта е твърдението на жалбоподателя, че обекта отговаря на изискванията за въвеждане в експлоатация и че такава процедура е задвижена още през 2004 г., но към момента не е приключила по вина на административния орган. По делото липсват доказателства жалбоподателят да е оспорил изричен или мълчалив отказ на административния орган да издаде удостоверение за въвеждане в експлоатация. Обстоятелството че строежът се ползва без да е налице разрешение за това, при законовото задължение да е налично такова е достатъчно за да се приеме, че заповедта е издадена в съответствие със закона. Неотносимо за конкретния правен спор е и обстоятелството, че за строежа са налични изискуемите се строителни книжа, поради което същия е законен. В случая не се касае до заповед за премахване на незаконен строеж, а за заповед за забрана за ползването на строеж. Материално-правните предпоставки при които се издават посочените заповеди са различни. За издаването на заповедта по чл. 178, ал. 1 ЗУТ както се посочи е достатъчно обектът да не е въведен в експлоатация по съответния ред и същия да се ползва от жалбоподателя. Изложеното мотивира оставянето в сила на решението на Административен съд-Хасково. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 пр. 1 АПК, Върховният административен съд, Втора отделение