Решение № 2501 от 20.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7222/2018 г.
ВАСVIII отделение20.02.2019 г.докладчик Василка Шаламанова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2255/3.04.2018 г., постановено по адм. д. № 13801/2017 г. по описа на Административен съд София-град. ОСЪЖДА на "Вирус Промоушънъл сълюшън" ЕООД, с ЕИК *********, да заплати на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. София сума в размер на 300 /триста/ лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 2501 от 20.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7222/2018 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на "Вирус Промоушънъл сълюшън" ЕООД, представлявано от управителя Д. Ушев, чрез адв. Николов срещу решение № 2255/3.04.2018 г., постановено по адм. д. № 13801/2017 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Акт за дерегистрация по ЗДДС № 220991701254450/2.08.2017 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-София, потвърден с Решение № 1820/16.11.2017 г. на директора на Дирекция "ОДОП"-София при ЦУ на НАП. Поддържа, че липсват условията на чл. 176, т. 1 ЗДДС за прекратяване на регистрацията му по ЗДДС. Касаторът моли за отмяна на първоинстанционното решение, с което е потвърден акта за дерегистрацията по ЗДДС. Ответникът - Директора на Дирекция "ОДОП" София при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител взема становище за неоснователност на касационната жалба, като претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, намира касационната жалба, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, за процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството против Акт за дерегистрация по ЗДДС, с който на основание чл. 176, т. 1 от ЗДДС-търговецът не е открит на посочения от него адрес на кореспонденция по реда на ДОПК е прекратена регистрацията по ЗДДС на "Вирус Промоушънъл сълюшън" ЕООД. В случая проверяващите са осъществили две посещения на декларирания от дружеството адрес за кореспонденция, съвпадащ с адреса на управление, обективирани в Протоколи № 1193319-1/24.07.2017 г. и № 1193319-2/1.08.2017 г. Видно от съдържанието на посочените протоколи, на адреса за кореспонденция не е открито задълженото лице, негов представител или пълномощник. Установено е, че няма указателни табели или пощенска кутия за наличие на офис на търговското дружество. Неоткриването на дружеството на посочения от него адрес за кореспонденция е установено от проверяващите с официални документи, изготвени съобразно изискванията на чл. 50, ал. 1 от ДОПК. Съгласно разпоредбата на чл. 106, ал. 1 ЗДДС прекратяването на регистрация (дерегистрация) по този закон е процедура, въз основа на която след датата на дерегистрация лицето няма право да начислява данък и да приспада данъчен кредит, освен в случаите, когато този закон е предвидил друго. Основание за дерегистрация по чл. 176, т. 1 ЗДДС е невъзможността регистрираното лице да бъде открито по реда на ДОПК на посочения от него адрес за кореспонденция и може да се приеме като последица от неизпълнение на задължението за съдействие по чл. 42, ал. 1 от ДОПК, елемент от което е осигуряването на достъп до подлежащия на контрол обект. Доказването на невъзможността регистрираното лице да бъде открито на посочения от него адрес за кореспонденция е проведено с протоколите от датите на посещенията на този адрес, който е и адреса за управление. Изложените съображения налагат извод, че са налице фактическите и материално-правните предпоставки за прилагане на чл. 106, ал. 2, т. 2, б. "б" вр. чл. 176, т. 1 ЗДДС и при упражняване на оперативна самостоятелност, органът постановил административния акт е действал в съответствие с целта на закона - предотвратяване неправомерно поведение на данъчни субекти, водещо до осуетяване или затруднение на данъчен контрол от страна на органите по приходите. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на ответната страна се дължи присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 300 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, осмо отделение,