Решение № 15234 от 12.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7113/2017 г.

Решение № 15234 от 12.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7113/2017 г., VI о., докладчик съдията Любомир Гайдов Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 36, ал. 2 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Образувано е по жалба на председателя на Върховния касационен съд (ВКС) на Р. Б. и вносител на предложение за образуване на дисциплинарно производство и налагане на дисциплинарно наказание на П. Г. К. - Т. - съдия в Софийски градски съд, срещу решение, обективирано в т. 4 от Протокол № 23 от заседание на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 06 юни 2017 г., с което е отказано образуване на дисциплинарно производство. Поддържат се доводи за незаконосъобразност на оспореното решение, като постановено в противоречие с материалния закон и несъответствие с целта му - отменителни основания по чл. 146, т. 4 и т. 5 АПК. Иска се отмяна на обжалвания акт и връщане преписката на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет за продължаване на производството чрез извършване на дължимите производствени действия. Ответникът - Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (СК на ВСС), редовно уведомен, в съдебно заседание не изпраща представител и не изразява становище по оспорването. Заинтересованата страна - П. Г. К. - Т. - съдия в Софийски градски съд, чрез процесуален представител адв. Коцева, иска отхвърляне на жалбата като неоснователна. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение Настоящият състав намира, че жалбата е допустима като подадена от надлежна страна и при наличие на правен интерес от оспорването. С процесното решение е постановен отказ да се образува дисциплинарно производство по предложението на председателя на ВКС, в качеството му на по-горестоящ административен ръководител, на който по закон - чл. 312, ал. 1, т. 2 ЗСВ, е предоставено правомощието да прави предложение за налагане на дисциплинарно наказание на съдия. Съгласно изричната разпоредба, установена в нормата на чл. 323, ал. 1 ЗСВ, решението на пленума или на съответната колегия на Висшия съдебен съвет може да се обжалва от лицето, на което е наложено дисциплинарно наказание, и от вносителя на предложението пред Върховния административен съд в 14- дневен срок от съобщаването или от връчването на заповедта. По аргумент за по- силното основание, настоящият състав намира, че след като вносителят на предложението може да обжалва решението на пленума или на съответната колегия на ВСС по дисциплинарното производство /образувано по негово предложение/, то следва, че вносителят на предложението има правен интерес да обжалва и решението на съответната колегия на ВСС, с което е отказано образуване на дисциплинарно производство. Предвид гореизложеното настоящият състав намира, че жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения 14- дневен преклузивен срок, от активно легитимирано лице, при наличие на правен интерес, срещу акт подлежащ на съдебно обжалване. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като обсъди отделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните, в изпълнение на нормата на чл. 168 от АПК, приема за установено от фактическа страна следното: С предложение вх. № ВСС-6935/22.05.2017 г. председателят на ВКС сезира Съдийската колегия на ВСС с искане за образуване на дисциплинарно производство за налагане на дисциплинарно наказание на П. Г. К. - Т. - съдия в СГС. В. на предложението се позовава на резултати от проверка, обективирани в Доклад ДЗ № 144/03.04.2017 г. за дейността на отдел "Защита на класифицираната информация" по Закона за специалните разузнавателни средства (ЗСРС) и Закона за електронните съобщения (ЗЕС) за 2015 г. и 2016 г. на Софийски градски съд, изготвен от заместник - председателите Д. Б. и М. М., които са констатирали данни за извършени нарушения. В предложението е обоснован извод, че съдия П. К. - Т. е допуснала нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 3 ЗСВ. Предложението на председателя на ВКС е обсъдено на заседание на Комисия "Дисциплинарна дейност и взаимодействие с Инспектората към ВСС" към Съдийската колегия на ВСС, проведено на 31.05.2017 г. Комисията приема решение да предложи на Съдийската колегия на ВСС да не образува дисциплинарно производство. Изложени са доводи, че ЗСРС предвижда специален орган, който може да осъществява наблюдение на процедурите по разрешаване, прилагане и използване на специалните разузнавателни средства, съхраняването и унищожаването на информацията, получена чрез специалните разузнавателни средства, както и за защитата на правата и свободите на гражданите срещу незаконосъобразното използване на специални разузнавателни средства, а именно Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства. Развити са съображения, че председателят на ВКС се позовава на резултати от проверка, която не е извършена от компетентен съгласно ЗСРС и ЗСВ орган, което обуславя невъзможността същите да послужат за изготвяне на предложение за налагане на дисциплинарно наказание. Обоснован е извод, че така извършената проверка при липса на компетентност няма за правна последица възможността да се направи извод за извършени дисциплинарни нарушения, съответно да се внесе предложение за налагане на дисциплинарно наказание на съдия. В заключение е прието, че твърдяните в предложението факти и обстоятелства, квалифицирани като дисциплинарни нарушения, се основават на данни, събрани не по предвидения в закона ред. Предложението на Комисията е докладвано на заседание на Съдийската колегия на ВСС, проведено на 06 юни 2017 г. След изложени подробни мотиви, при проведено явно гласуване предложението на Комисия "Дисциплинарна дейност и взаимодействие с Инспектората към ВСС" към Съдийската колегия на ВСС:"не образува дисциплинарно производство за налагане на дисциплинарно наказание на П. Г. К. - Т. - съдия в Софийски градски съд, от присъстващите 10 члена на Съдийската колегия на ВСС е взето със 5 (пет) гласа - "за" и 5 (пет) гласа - "против". Върховният административен съд - шесто отделение, при установените релевантни за правния спор факти, прави следните правни изводи: Оспореното решение е прието от компетентен орган. Съдийската колегия на ВСС, която в качеството си на дисциплинарнонаказващ орган по силата на чл. 311, т. 3, във връзка с чл. 310, ал. 1 от ЗСВ има правомощието да образува дисциплинарно производство, от което следва, че в нейна компетентност е и правомощието да откаже да образува дисциплинарно производство. Решението е взето при необходимия кворум и с изискуемото мнозинство, съгласно чл. 33, ал. 4 ЗСВ. Същото е мотивирано съобразно разпоредбата на чл. 34, ал. 3, изр. 2 ЗСВ, като при разглеждането му са направени изказвания от членовете на Съдийската колегия на ВСС, в които са изразени становища против направеното предложение за образуване на дисциплинарно производство, поради което същите се явяват мотиви на взетото решение. Спорен от правна страна е въпроса досежно пределите на дискреционната власт на дисциплинарнонаказващия орган при упражняване правомощията му по чл. 310, ал. 1 ЗСВ. В Закона за съдебната власт не са посочени изчерпателно предпоставките за образуване на дисциплинарно производство. В хипотезата на чл. 310, ал. 1 ЗСВ при направено предложение по чл. 312 ЗСВ за образуване на дисциплинарно производство срещу съдия, прокурор, следовател, административен ръководител или заместник на административен ръководител, съответната колегия на ВСС има право на преценка относно обосноваността на предложението преди образуване на дисциплинарното производство. Допълнителен аргумент е приетото изменение в чл. 310, ал. 5, т. 2 ЗСВ, в която норма изрично е предвидена възможността ВСС да откаже образуване на дисциплинарно производство. Неоснователни са наведените от оспорващия доводи, обуславящи като основание за образуване на дисциплинарно производство наличието на единствено изискване - направено предложение от компетентен орган, изрично посочен в чл. 312, ал. 1, т. 1- 4 ЗСВ. Не се споделят развитите съображения за липсата на установена от закона възможност съответната колегия на ВСС да отклонява предложение, респективно за наличие на задължение, във всеки случай да се образува дисциплинарно производство при редовно от външна страната предложение. Правомощието на съответната колегия на ВСС да не наложи дисциплинарно наказание, ако фактите и обстоятелствата, за които се твърди, че осъществяват състав на дисциплинарно нарушение не бъдат доказани или не се установи виновно поведение на магистрата, или се установи наличието на други обстоятелства изключващи дисциплинарната отговорност, не препятстват възможността за извършване на преценка по обосноваността на искането, с оглед наличието на предпоставки за образуване на дисциплинарно производство. Възприемането на тезата на жалбоподателя, би довела до засягане на законни интереси на магистрата, на административния ръководител или на неговия заместник. Така например според разпоредбата на чл. 27, ал. 3 ЗСВ мандатът на изборен чл. на Висшия съдебен съвет не може да бъде прекратен предсрочно поради подаване на оставка на основание чл. 130, ал. 8, т. 1 от Конституцията на Р. Б., ако срещу него е образувано дисциплинарно производство за налагане на наказание дисциплинарно освобождаване от длъжност по чл. 308, ал. 3, до приключване на производството. Съобразно нормата на чл. 225, ал. 1 ЗСВ при освобождаване от длъжност съдия, прокурор или следовател с повече от 10 години стаж на такава длъжност има право на еднократно парично обезщетение в размер на толкова брутни месечни възнаграждения, колкото прослужени години има в органите на съдебната власт, но не повече от 20. Съгласно чл. 225, ал. 3 ЗСВ в случаите, когато съдия, прокурор или следовател е привлечен като обвиняем за извършване на умишлено престъпление или по отношение на него е образувано дисциплинарно производство, обезщетението не се изплаща до приключване на наказателното или дисциплинарното производство. Във всички посочени по - горе хипотези е достатъчен само фактът на образувано дисциплинарно производство срещу изборния чл. на ВСС, магистрата, респективно административния ръководител или заместника му, независимо от по-нататъшната съдба на дисциплинарното производство. Едно образувано дисциплинарно производство срещу магистрат, кандидат за административен ръководител или за заместник административен ръководител би било пречка за заемането на тази длъжност по силата на чл. 169, ал. 1 и ал. 2 ЗСВ като неотговарящ изискванията за високи нравствени качества. По същите съображения образувано дисциплинарно производство срещу магистрата би било пречка за повишаването му в длъжност по реда на раздел IIа от глава IХ на ЗСВ, като неотговарящ на изискванията на чл. 162, ал. 1, т. 3 ЗСВ - да притежава необходимите нравствени качества, съответстващи на Кодекса за етично поведение на българските магистрати. Предвид изложеното, настоящият състав намира, че преди образуване на дисциплинарно производство съответната колегия на ВСС разполага с правомощието да извърши преценка за обоснованост на предложението на органа по чл. 312, ал. 1 ЗСВ. Процесуално неоправдано и недопустимо би било да се разглежда по същество въпрос - с постановяване на решение на съответната колегия на ВСС по основателността на искането, предвид установената некомпетентност на органа извършил проверката, въз основа на която се търси дисциплинарна отговорност на съответния магистрат. Съгласно нормите установени в глава ХVI на ЗСВ, озаглавена "Дисциплинарна дейност" и чл. 11.3 от Правила за дисциплинарната дейност на Висшия съдебен съвет (приети с решение на ВСС по Протокол no 60/11.12.2014 г.), предложението определя обективните и субективните предели на дисциплинарното производство и задължава дисциплинарно наказващият орган и страните да се позовават само на обстоятелства и факти, установени в дисциплинарното производство, със значение за основанието, вида и размера на дисциплинарната отговорност. В съответствие с разпоредбата на чл. 34б ЗСРС (Изм. - ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) се създава Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства, наричано по-нататък "Националното бюро", което е независим държавен орган, който осъществява наблюдение на процедурите по разрешаване, прилагане и използване на специалните разузнавателни средства, съхраняването и унищожаването на информацията, получена чрез специални разузнавателни средства, както и за защита на правата и свободите на гражданите срещу незаконосъобразното използване на специални разузнавателни средства. Съгласно чл. 34е ЗСРС за изпълнение на задачата по чл. 34б, ал. 1 Националното бюро извършва дейности по: 1. изискване в рамките на своята компетентност на информация от органите и структурите по чл. 13, 15 и 20; 2. проверка на редовността на водене на регистрите при органите и структурите по чл. 13, 15 и 20 за тяхната дейност по закона заедно със съхраняваните искания, разрешения и разпореждания по използването и прилагането на специални разузнавателни средства, както и за съхраняването и унищожаването на придобитата чрез тях информация; 3. даване на задължителни указания, свързани с подобряване режима на използване и прилагане на специални разузнавателни средства, както и за съхраняване и унищожаване на придобитата чрез тях информация. За изпълнение на дейността по ал. 1, т. 2 от горната разпоредба, Националното бюро разработва: 1. образци на регистрите при органите и структурите по чл. 13, 15 и 20 за тяхната дейност по закона; 2. правила за воденето на регистрите по т. 1; 3. правила за съхраняването на искания, разрешения и разпореждания по използването и прилагането на специални разузнавателни средства. Образците на регистрите и правилата се утвърждават от председателя на Националното бюро след съгласуване с ръководителите на органите по чл. 13, ал. 1, т. 1 - 3 ЗСРС, председателя на Държавна агенция "Технически операции" и Висшия съдебен съвет. Нормата на чл. 34е ЗСРС установява правото на достъп за изпълнение на дейностите по ал. 1 на членовете на Националното бюро, както и на служителите му, с оглед компетентността им до: 1. всички документи във връзка с използването и прилагането на специални разузнавателни средства; 2. всички документи във връзка със съхраняването и унищожаването на информацията, придобита чрез специални разузнавателни средства; 3. всяко помещение, в което се съхраняват документи по т. 1 и 2. С оглед спецификата на материята, в чл. 34е, ал. 5 ЗСРС законодателят разписва изрично и процедура при наличие на данни за неправомерно използване и прилагане на специални разузнавателни средства, съответно съхраняване или унищожаване на придобитата чрез тях информация, съгласно която компетентният орган - Националното бюро следва да сезира органите на прокуратурата и ръководителите на органите и структурите по чл. 13 и 20. Съгласно чл. 34е, ал. 6 ЗСРС при наличие на данни за неправомерно разрешаване прилагането на специални разузнавателни средства от орган по чл. 15 Националното бюро сезира прокуратурата и уведомява Висшия съдебен съвет и министъра на правосъдието. Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав на Върховния административен съд намира за правилна преценката на Съдийската колегия при ВСС за отказ за образуване на дисциплинарно производство, предвид обстоятелството, че вносителят на предложението като основание за възбуждане на дисциплинарно производство се е позовал на резултати от проверка, извършена от некомпетентен орган. По тези съображения оспореното решение на Съдийската колегия при ВСС се явява материално законосъобразно поради установената липса на законно основание за образуване на дисциплинарно производство, респ. предложение основано на проверка извършена от некомпетентен орган. Неоснователни са доводите на оспорващия за незаконосъобразност на процесното решение, като постановено при несъответствие с целта на закона. Противното разбиране би противоречало на смисъла на възприетия общ принцип на правото на Европейския съюз, прогласен в чл. 6 от АПК - принцип за съразмерността, изразяващ се в това, че административният акт и неговото изпълнение не следва да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Образуване на дисциплинарно производство срещу магистрат при установена изначална необоснованост на внесеното предложение, би довело до накърняване на неговите законни права и интереси в степен много по-голяма от най- необходимото за целта на закона. С оглед на изложените фактически и правни съображения следва да се приеме, че оспореното решение е постановено от компетентен орган, при спазване изискванията за форма и административнопроизводствените правила, правилно приложение на материалния закон, в съответствие с целта му и без индиции за превратно упражнена оперативна самостоятелност. Подадената жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Предвид изхода на спора, искането на заинтересованата страна за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като й се присъдят разноски в размер на 800 (осемстотин лева) - възнаграждение на адвокат, съгласно приложен по адм. дело договор за правна защита и съдействие и списък на разноските по чл. 80 ГПК. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 1 и ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение