Решение № 8786 от 20.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10707/2010 г.

ВАСV отделение20.06.2011 г.докладчик Илиана Славовска

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2019 от 21.06.2010 г., постановено по адм. дело № 2864/2010 г. по описа на Административен съд София-град. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 8786 от 20.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10707/2010 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Гергана Румянова Дончева от гр. София срещу решение № 2019 от 21.06.1010 г., постановено по адм. дело № 2864/2010 г. от Административен съд - София-град, с което е отхвърлена жалбата й против Заповед № Нда-333 от 08.10.2009 г. на Председателя на Ликвидационната комисия, назначена със Заповед № Р-68 от 13.08.2009 г. на Министър -председателя на Република България на основание чл. 3 от ПМС № 194 от 06.08-2009 г. за уреждане на правоотношенията във връзка със закриването на Министерство на държавната администрация и административната реформа (МДААР). Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на първоинстанционния съд, което счита за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и като необосновано. Ответникът, не изпраща представител и не взема становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата Дончева против Заповед № Нда-333 от 08.10.2009 г. на Председателя на Ликвидационната комисия, назначена със Заповед № Р-68 от 13.08.2009 г. на Министър -председателя на Република България на основание чл. 3 от ПМС № 194 от 06.08-2009 г. за уреждане на правоотношенията във връзка със закриването на МДАР, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 1 Закона за държавния служител (ЗДСл) е прекратено служебното му правоотношение. Първоинстанционният съд, след извършена служебна проверка намерил, че оспореният пред него административен акт е издаден в съответствие с административно процесуалните правила, от компетентен орган и в съответствие с материалния закони и неговата цел. Решението е правилно. Съдът е изяснил напълно делото от фактическа страна, като изводите му за законосъобразност на обжалвания пред него акт са базирани изцяло върху събраните пред него доказателства и в съответствие с материалния закон. Правилно съдът е приел, че в случая след като е въведено нормативно ограничение на броя държавни служители, които преминават към Министерство на финансите и Министерство на транспорта и информационните технологии е налице реално съкращение, а преценката кои от служителите на закритото МДАР ще преминат в новата администрация, като въпрос на целесъобразност не подлежи на съдебен контрол. Неоснователен е наведеният довод, че неправилно в случая съдът е съобразил разпоредбите на ПМС № 229 от 23.09.2009 г., тъй като в обжалваната пред него заповед, същото не е посочено като правно основание, а освен това съдът неправилно въз основа на същото бил приел, че администрацията на МС преминават 5 щатни бройки за управление на човешките ресурси и никъде не се споменавали 5 такива, както бил възприел съда. С ПМС № 229/2009 г. е приет Устройствен правилник (УП) на МС и неговата администрация, който е влязъл в сила на 02.10.2009 г. С § 4 от ПЗР на същото са приети изменения в ПМС № 194/2009 г. за уреждане на правоотношенията във връзка със закриване на Министерството на държавната администрация и административната реформа (МДААР), като съгласно тази редакция чл. 1, ал. 1 б. "б" са разпределени функциите на закритото МДААР като към администрацията на МС са преминали функции, осигурени с 34 щатни бройки, като тези свързани с управлението на човешките ресурси в държавната администрация са определени на 6 щатни бройки. Със заповед № Н-758 от 02.10.2009 на Министър-председателя е утвърдено длъжностно разписание, в сила от 02.10.2009 г. Видно от същото, в отдел "Управление на човешки ресурси в държавната администрация" са били предвидени 5 щатни бройки - по една за длъжностите "началник отдел", "държавен експерт" и"главен експерт" и 2 щатни бройки за длъжност "младши експерт". Видно от приложение № 2 на УП на МС в дирекция "Държавна администрация", която съгласно разпоредбата на чл. 69 от УП е в структурата на специализираната администрация на МС са предвидени общо 24 щатни бройки общо, като в тях са включени и 5-те щатни бройки за отдел "Управление на човешки ресурси в държавната администрация". Неоснователен е наведеният довод, че изводът в първоинстанционното решение, че е закрито цялото Министерство на държавната администрация и административната реформа, тъй като този факт е установен от събраните по делото доказателства. Неоснователен е и доводът, че в случая не е извършен подбор и конкурсна процедура, въз основа на които да се извърши преназначението на служителите от една администрация в друга, тъй като такива не са предвидени нито в закона за държавния служител, нито в подзаконовите нормативни актове, уреждащи правоотношенията в конкретния случай. Правилно съдът е приел, че при наличие на реално съкращение на щатни бройки, една част от служителите, които попадат извън тях правоотношенията се уреждат по реда на чл. 106, ал. 1, т. 1 ЗДСл, която хипотеза изрично ПМС 194 от 06.08.2009 г. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение, което е валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение

Цитирани разпоредби

1
  • чл. 106, ал. 1, т. 1