Решение № 8760 от 28.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2698/2018 г.

Решение № 8760 от 28.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2698/2018 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Примо тур" ООД - гр. П. чрез адв. М. Г. срещу решение № 45/12.01.2018 г., постановено по адм. дело № 2486/2017 г. по описа на Административен съд - гр. Б., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против заповед за налагане на принудителна административна мярка № ОП-275-0132658/14.08.2017 г., издадена от директора на дирекция "Контрол" при ТД на НАП - гр. Б. "запечатване на обект - офис на хотелски комплекс "Стамопуло"", находящ се в гр. П., ул. "Р." ..№... - общите части, стопанисвани от дружеството и забрана за достъп до посочения обект за срок от 25 дни. Релевират се оплаквания от касатора, обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касационния жалбоподател към датата на издаване на процесната заповед, не е издадено наказателно постановление и не е наложена на дружеството имуществена санкция за установеното нарушение. Според касатора съдът неправилно е приложил материалния закон - чл. 187, ал. 4 ЗДДС, като в мотивите си съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "б" ЗДДС, която е изтълкувал и неправилно без връзка с останалите разпоредби от закона, касаещи приложението й. Сочи се в касационната жалба, че съдът не е компетентен да се произнесе относно наличието или липса на извършено административно нарушение, а противното според него означава да се изземе и пререши въпроса, с който е сезиран съда по разглеждане на жалба срещу наказателно постановление, с което впоследствие е наложена имуществена санкция. Касаторът се оплаква, че съдът в противоречие със събраните в хода на производството доказателства е приел, че е налице допуснато нарушение на чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., тъй като е установено по делото, че дружеството има офис в гр. Б., ул. "Г.. Г." .№... и в който е регистриран фискален апарат и където се приемат плащания в брой и се издават фискални бонове, вкл. и за процесния случай и поради това фискът е бил ощетен. Иска се отмяна на обжалваното решение и отмяна на заповедта за наложената принудителна административна мярка и присъждане на направените пред двете съдебни инстанции разноски. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Контрол" при ТД на НАП - гр. Б., редовно призован, не е из пратил свой представител и не е изразил становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отхвърли жалбата на "Примо тур" ООД срещу заповед за налагане на принудителна административна мярка № ОП-275-0132658/14.08.2017 г., издадена от директора на дирекция "Контрол" при ТД на НАП - гр. Б. "запечатване на обект - офис на хотелски комплекс "Стамопуло", находящ се в гр. П., ул. "Р." ..№... - общите части, стопанисвани от дружеството и забрана за достъп до посочения обект за срок от 25 дни, първоинстанционният съд е приел, че заповедта е законосъобразна поради извършено плащане от "Рудбият - Приморско" ООД като собственик на обект в хотелски комплекс "Стамопуло" за дължими за услугата по поддържане на общите части. Според съда е установено, че процесното плащане е извършено в офиса на ул. "Р." ....., за което е издаден от Ж. У. - домакин приходен касов ордер за сумата от 3 000 лв., а не чрез фискално устройство и издаване на фискален касов бон, каквото е задължението по чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. Съдът е приел, че офисът, където е извършено плащането в брой отговаря на дефиницията за търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС и затова за дружеството е възникнало задължение по посочената разпоредба на Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за монтиране, въвеждане и експлоатация на регистрирани в НАП фискални устройства от датата на започване на дейността на съответния обект. Съдът е приел за неоснователно възражението на жалбоподателя, че се касае за инцидентен случай, тъй като дължимите суми за поддръжката на общите части на хотелския комплекс се плащат в офиса на дружеството в гр. Б., както и че сумата от 3 000 лв. е отчетена от домакина в офиса в гр. Б., ул. "Г.. Г." .№... още същия ден и е издаден фискален касов бон. Според съда след като услугата за поддръжка на общите части, се осъществява на територията на хотелския комплекс, в който дружеството притежава офис гр. П., ул. "Г.. Г." .№..., в който се намира хотелския комплекс, налице е търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС, който следва да е снабден с касов апарат. Съдът е посочил в решението си, че дори и практически да е създадена организация собствениците на имотите в хотелския комплекс да извършват плащанията на услугата в офиса в гр. Б., това не освобождава дружеството от задължението да регистрира фискален апарат и в офиса в гр. П.. Затова е прието от съда, че е без значение обстоятелството, че впоследствие е издаден касов бон за процесното плащане. По отношение възражението на жалбоподателя, че не е издадено наказателно постановление за административно нарушение, съдът е приел, че двете производства - по ЗДДС и по ЗАНН, се развиват самостоятелно и независимо едно от друго. Въз основа на посочените мотиви съдът е приел, че жалбата е неоснователна и затова я е отхвърлил. Обжалваното решение е правилно постановено. Първоинстанционният съд е изследвал правилно фактическата обстановка по делото, като е преценил в съвкупност събраните по делото доказателства и от тях е установил извършено нарушение от касационния жалбоподател по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "б" ЗДДС във връзка с чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на министъра на финансите и от тях е направил обоснован извод за осъществено нарушение, за което приходните органи са издали заповедта за налагане на принудителна административна мярка. Неиздаването на наказателно постановление и неналагане на имуществена санкция за същото административно нарушение, не лишава съдът от правомощието да се произнася по наличието или липсата на административно нарушение, поради което правилно решаващият съд е приел, че се касае за две производства, независими едно от друго - едното по ЗДДС за налагане на принудителна административна мярка, а другото по ЗАНН - издаване на наказателно постановление със съответната имуществена санкция. Константна е практиката на ВАС, че само когато в производството пред първоинстанционния съд или пред касационната инстанция се представи влязло в сила съдебно решение, с което наказателното постановление за това нарушение е отменено, защото се приема, че такова не е извършено, тогава съдът, разглеждащ жалбата срещу ПАМ, съотв. касационната инстанция, следва да се съобрази решението, с което е отменено наказателното постановление. Такава свързаност не е налице, ако не е издадено наказателно постановление, или е отхвърлена жалба срещу него, или когато наказателното постановление е отменено от компетентен съд на процесуално основание, а не по същество. Обосновани са изводите на съда, че впоследствие издадения касов бон за процесното плащане от 3 000 лв., не променя изводите, че дружеството е допуснало нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "б" ЗДДС във връзка с чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., поради което заповедта за ПАМ не за неиздаване на фискален касов бон, а за невъвеждане на фискален апарат в офиса в гр. П.. Правилно съдът е посочил в решението си, че дори да се приеме, че плащанията от собствениците на имоти в хотелския комплекс за услугата поддръжка от "Примо тур" ООД на общите части на хотела, се извършват на място в същия, както и в офиса на дружеството в гр. Б., води до извода, че и в двата офиса е следвало да се въведат фискални устройства съгласно изискването на чл. 118, ал. 1 ЗДДС. Правилно е установено от решаващия съд, че офисът на ул. "Р." ..№... отговаря на дефиницията за търговски обект и след като и в него се приемат плащания от собствениците на имоти в хотелския комплекс, то и в този офис дружеството е било длъжно да монтира и експлоатира такова устройство за издаване на фискални касови бонове, а не при плащания от собствениците на имоти в хотелския комплекс в същия офис, да се издават приходни касови ордери. Законосъобразни са изводите на съда, подкрепящи постановения от него правен резултат, че след като дружеството не е спазило законовото изискване за въвеждане в търговския обект, където е извършена проверката от приходните органи, на фискално устройство, законосъобразно е потвърдил констатациите на приходните органи в оспорената заповед за налагане на принудителна административна мярка на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "б" ЗДДС. Представения по делото касов бон с дата 18.07.2017 г. не установява процесното плащане, но и дори да се приеме, че е същото плащане, макар в касовия бон да е посочена сумата от 6 655,69 лв., а не за 3 000 лв., каквато е сумата от приложения приходно касов ордер, поради което изводите на съда за законосъобразност на издадената заповед за ПАМ, са правилни и обосновани. Представеният с касационната жалба договор за наем на офиса на дружеството в гр. Б., не променя горните изводи, тъй като първоинстанционният съд е приел за установено, че такъв офис на дружеството съществува в гр. Б., но след като и офисът в хотелския комплекс отговаря на определението за търговски обект, следва и в него да се монтира касов апарат, след като и там се извършват плащания от собствениците на обекти в хотел "Стамопуло". С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е правилно постановено и не са налице отменителните основания, посочени в касационната жалба, поради което обжалвания съдебен акт като правилен следва на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК да бъде оставено в сила. Въпреки направеното искане и предвид изхода на делото, на касационния жалбоподател не следва да се присъждат разноски. Ответникът по касационната жалба не е направил искане за юрисконсултско възнаграждение и въпреки изхода на делото, такова не се присъжда. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение