Решение № 91 от 9.07.2015 г. на ВКС по т. д. № 479/2015 г.

Решение № 91 от 9.07.2015 г. на ВКС по т. д. № 479/2015 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Боян Балевски Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК. Образувано е по молба на пълномощника на Р. А. Т. за отмяна по реда на чл. 303 и следващите от ГПК на влязло в сила на 31.10.2014 г. решение № 223/21.05.2014 г. по т. д. № 1090/14 на ОС-Ст. З., в частта, с която е оставена без уважение жалба вх. № 2708/31.01.2014 г. от страна на Р. А. Т. срещу постановление за възлагане на недвижим имот: апартамент в [населено място] с идентификатор 68850.501.105.1.6, постановено по изп. дело № 20137650401485 по описа на ЧСИ Г. И. с р-н на действие ОС-Ст. З. В молбата за отмяна се навеждат доводи за наличие на отменително основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК: страната вследствие на нарушение на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник, поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Като такива нарушения се сочи отказа на съда да насрочи делото за разглеждане в открито съдебно заседание и да назначи и изслуша съдебна експертиза за оценка на имота, предмет на възлагателното постановление. Ответникът по молбата за отмяна Р. България Е. в писмен отговор изразява становище за нейната неоснователност, а ответникът Т. И. М. за нейната недопустимост . [фирма] считат молбата за основателна. Останалите ответници не изпращат становище. Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като прецени направените оплаквания и след проверка на данните по делото, констатира следното: Молбата за отмяна е допустима, подадена е на 07.01.2015 г. . от надлежна страна срещу влязло в сила на 31.10.2014 г. решение в срока по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК. Разгледана по същество молбата за отмяна е неоснователна. С атакуваното с молба за отмяна решение, постановено по реда на чл. 437, ал. 1 ГПК е оставена без уважение жалба вх. № 2708/31.01.2014 г. от страна на Р. А. Т. срещу постановление за възлагане на недвижим имот: апартамент в [населено място] с идентификатор 68850.501.105.1.6, постановено по изп. дело № 20137650401485 по описа на ЧСИ Г. И. с р-н на действие ОС-Ст. З.. Като нарушения, довели до лишаване на страната-молител в настоящото производство от възможност да участва в делото се сочи отказа на съда да насрочи делото за разглеждане в открито съдебно заседание и да назначи и изслуша съдебна експертиза за оценка на имота, предмет на възлагателното постановление. В настоящия случай, обаче, молителят Р. А. Т. се явява длъжник в изпълнителното производство и е приложима разпоредбата на чл. 437, ал. 1 ГПК, според която делото по жалба на длъжника се разглежда в открито заседание само ако е необходимо да се изслушат свидетелски оказания или вещи лица. В случая оценката е била определена по реда на чл. 468, ал. 2 ГПК чрез назначаване на вещо лице. Молителката не е поискала в жалбата назначаване на нова експертиза и следователно за съда в производството по жалба срещу действията на ЧСИ не е съществувало задължение за насрочване и разглеждане на делото в открито заседание или липсва нарушение на съответните правила в следствие на което страната е била лишена от възможност да участва в делото по смисъла на съдържанието на чл. 303, т. 5 ГПК, каквито оплаквания се навеждат в настоящата молба за отмяна, поради което и същата се явява неоснователна и следва да се остави без уважение. На ответника по молбата Т. И. М. се дължат от страна на молителя разноските по водене на настоящото дело в размер на 300 лева -платен адвокатски хонорар, съгласно отбелязването в самия договор за правна помощ на факта на заплащането на тази сума. Мотивиран от горното съставът на второ отделение на Търговска колегия на Върховния касационен съд