Решение № 553 от 12.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3998/2011 г.

Решение № 553 от 12.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3998/2011 г., III о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 80а, ал. 3 от Закона за държавната собственост (ЗДС). Делото е висящо за втори път пред първата инстанция след обезсилване на определение № 9031/22.06.2011 г., постановено по настоящото дело, с което е отхвърлено като неоснователно искането на Васил Стоянов Йончев, в качеството си на управител на ЕТ "Йони - Васил Йончев" - Пловдив - за спиране на допуснатото по силата на чл. 80а, ал. 3 от Закона за държавна собственост предварително изпълнение на Заповед № ЗС-272/09.11.2009 г., издадена от Министъра на отбраната на Република България. Петчленният състав на ВАС, с определението си, постановено по адм. дело № 12389/2011 г., е приел, че настоящото производство е висящо по жалбата на Йончев срещу Заповед № ЗС-272/09.11.2009 г., издадена от Министъра на отбраната на Република България. В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на обжалваната заповед, поради противоречие с приложимите материалноправни норми, административнопроизводствените правила и несъответствие с целта на закона - отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 3, 4 и 5 АПК, поради което се претендира отмяната й. Претендират се направените по делото съдебно-деловодни разноски. Ответната страна - Министърът на отбраната, чрез своя процесуален представител, моли съда да отхвърли жалбата, като неоснователна. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид представените по делото доказателства и наведените от страните доводи, приема за установено следното: Жалбата е подадена в законоустановения срок от легитимирано лице, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваната заповед № ЗС-246 от 15.10.2009 г. на министъра на отбраната е разпоредил изземване, на основание чл. 80а от ЗДС от ЕТ "Йони - Васил Йончев" част от недвижим имот - публична държавна собственост, представляващ имот № 12 по плана на кв. "Гладно поле", попадащ в освободен войскови район /ОВИ/1535ч - Пловдив. Административният орган е изложил мотиви, че съгласно АДС № 0680/26.02.2004 г. имотът е публична държавна собственост, предоставен в управление на министерство на отбраната; върху част от терена има построени сгради от едноличния търговец, в които развива стопанска дейност и същите са разположени към терена на ОВИ-1536Ч /УЧЕБЕН ЦЕНТЪР/, държат се от търговеца без основание, поради това е прието, че са налице предпоставките за издаване на акта при условията на чл. 80а ЗДС. Предвид представения официален документ удостоверяващ характера на собствеността, както и събраните при първоначалното разглеждане на делото доказателства, съдът намира, че жалбата е неоснователна. По делото не са спорни обстоятелствата относно компетентността на органа, издал обжалваната заповед, наличието на форма. Спори се, че актът не е мотивиран, както и, че не са спазени административнопроизводствените правила. Спорно е и обстоятелството дали търговеца държи имота на правно основание - валиден наемен договор. Видно от акт № 0680 за държавна собственост поземлен имот от 37 355 кв. м, застроена и незастроена площ - е актуван като публична държавна собственост. Местонахождението на имота е - гр. Пловдив, имот № 12 по плана на кв. "Гладно поле", при граници: от Североизток - бул. "Освобождение", юг - улица пл. сн. № 9503, югозапад - имот № 10, "ВОЕННО СТРОИТЕЛСТВО - ИНЖЕНЕРИНГ", ЕООД; от запад - улици пл. № 9508 и 9500 и имот № 7; северозапад - имоти № 7 и 8. В акта е отразено, че управлението на имота е предоставено на Министерство на отбраната. В границите на този имот - жалбоподателят държи кафе-сладкарница от 32 кв. м, автосервиз, с площ от 134 кв. м и сграда за производствена дейност от 35 кв. м - описани в отправена покана за доброволно освобождаване - рег. № 363/26.02.2009 г. - част от административната преписка по издаване на оспорената заповед. Не може да бъде споделен довода на жалбоподателят, че държи имотът на договорно основание - договор за наем от 16.10.1997 г. Съгласно клауза на същия - срокът на действие е тригодишен. Както гласи чл. 24 ЗДС, наемните правоотношения за имоти, частна държавна собственост, се прекратяват по реда на Закона за задълженията и договорите. Срочните наемни правоотношения се прекратяват с изтичането на срока, с оглед на което следва да се приеме наличие на основание за изземване на имота. Настоящата инстанция намира, че при издаване на обжалваната заповед министърът на отбраната е приложил законосъобразно материалния закон. За материалната законосъобразност на индивидуалния административен акт е достатъчно установяване на обстоятелството, че административният орган е приел че е настъпил правопрекратяващ по силата на договора юридически факт, какъвто е изтичане срокът на действие, а продължаваща фактическа власт - за осъществявана без основание. Това определя заповедта за издадена в съответствие с нормата на чл. 80а, ал. 1 от ЗДС, поради което същата е материално законосъобразна. Предвид изложеното, настоящата инстанция намира подадената жалба за неоснователна и същата следва да се отхвърли. Водим от изложеното, съдът