Решение № 195 от 12.07.2012 г. на ВКС по н. д. № 491/2012 г.

Решение № 195 от 12.07.2012 г. на ВКС по н. д. № 491/2012 г., I н. о., НК, докладчик председателят Иван Недев Производството е касационно по жалба от подсъдимия И. Д. Г. - чрез защитника му, против въззивно решение № 457/11 от 12.ХII.2011 г. по внохд № 882/2011 г. на АС-София с доводи за всички касационни основания по съображения, че в противоречие със закона след преквалифициране на деянието с отпадане на квалифициращия признак "хулигански подбуди" наказанието не е намалено, че в нарушение на НПК са допуснати до участие в процеса пострадалите като частни обвинители и граждански ищци, че наказанието е явно несправедливо по първите съображения, че законът е нарушен и защото правилната квалификация на деянието е по чл. 124 от НК. Исканията са в алтернатива - или да се отмени решението и делото върне за ново разглеждане, или да се измени решението като наказанието се намали. Частните обвинители и граждански ищци оспорват жалбата. Прокурорът от ВКП е на становище, че жалбата е неоснователна и следва да остане без уважение. След преценка доводите и становищата на страните и проверка на въззивното решение в пределите по чл. 347 от НПК ВКС, I-во н. о. намира: С въззивното решение, предмет на настоящето производство е изменена първоинстанционната присъда от 11.I.2011 г. по нохд № 53/2010 г. на ОС-Монтана като деянието на подсъдимия, сега жалбоподател И. Д. Г. е преквалифицирано от престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, предл. III-то и т. 11 във вр. с чл. 115 и чл. 20, ал. 2 от НК в такова по чл. 116, ал. 1, т. 6, предл. III-то във вр. с чл. 115 и чл. 20, ал. 2 от НК и обезщетението на А. Сл. Л., дължимо солидарно от жалбоподателя и съподсъдимия му Ст. Н. А. е увеличено от 30000 лв. на 50000 лв. и дължимата държавна такса от 2800 лв. на 3600 лв. В останалата част присъдата е потвърдена. Така - подсъдимият, сега жалбоподател И. Д. Г. е признат за виновен и осъден по чл. 116, ал. 1, т. 6, предл. III-то във вр. с чл. 115 и чл. 20, ал. 2 от НК на 17 години лишаване от свобода при първоначален строг режим в затвор за това, че на 19.IХ.2009 г. в [населено място], в съучастие като извършител със С. Н. А. умишлено умъртвил Л. А. Л., като убийството е извършено с особена жестокост. Доводите по жалбата за нарушение на закона са неоснователни. Те са поддържани и пред въззивния съд, обсъдени са и е посочено защо не се възприемат. Съображенията на апелативния съд съответстват на закона и установените по несъмнен начин факти. Правилно съдът е извел извода си за неоснователност на поддържаната теза смъртта да е причинена по непредпазливост в следствие на умишлено причинена телесна повреда по чл. 124 от НК от поведението на подсъдимия от първия момент при срещата им с пострадалия в центъра на селото. За вината се съди от извършените от дееца действия на местопрестъплението - в случая жесток побой с множество тежки удари в жизнено важни места от човешкото тяло, което дава основание за направения извод, че И. Г. е целял настъпването на смърт на Л. За това е и изоставен в безпомощно състояние в отдалечената от селото местност "Крушите". При разглеждане на делото и постановяване на решението не са допуснати процесуални нарушения. Съгласно чл. 394, ал. 2 от НПК в случая делото се разглежда по общия ред, така че допускането до участие в процеса като граждански ищец и частен обвинител на В. Л. Л. не противоречи на закона. Поради смъртта й в хода на делото в нейното качество участват наследниците й - всички граждански ищци и частни обвинители, първият - съпруг, а останалите - низходящи. Не е налице и последното касационно основание - явна несправедливост на наложеното наказание. Липсва очевидното несъответствие между него и извършеното от Г. тежко престъпление. При определянето му е отдадено съответното значение на установените по делото смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, на подчертано високата степен на обществена опасност на деянието, а тя определя и тази на дееца. Той е в основата и най-активен при осъществяване на престъплението. С наложеното му по вид и размер наказание е възможно да се осъществят целите на наказанието по чл. 36 от НК. За съда няма задължение при промяна на правната квалификация в по-лека да намалява наказанието, особено, ако то съответства на извършеното, какъвто е настоящия случай. В гражданската част жалбоподателят и защитата му нямат съображения, но доколкото тази част е последица на наказателната, съдът не намира основания за промяната й. ВКС констатира, че неправилно е определена дължимата държавна такса върху увеличението на обезщетението за неимуществени вреди от престъплението в размер на 4% вместо 6%. Това в настоящето производство не може да се отстрани, защото е образувано само по жалба от подсъдимия - следва състав на апелативния съд по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК да коригира размера на таксата. По тези съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК съдът