Решение № 16260 от 6.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5048/2013 г.

Решение № 16260 от 6.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5048/2013 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Скорпион Инвестстрой" ЕООД - гр. Велико Търново чрез процесуалния му представител адв. Иван Иванов срещу решение № 62/05.02.2013 г., постановено по адм. дело № 860/2012 г. по описа на Великотърновския административен съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 041200815/30.05.2012 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - гр. Велико Търново, потвърден с решение № 456/21.08.2012 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП за отказано право на приспадане на данъчен кредит на дружеството в размер на 55 803,42 лв. по фактури, издадени от "Бочо ЕООД и ЕТ "Христо Серафимов 2000" с предмет на доставките почистване района на рибарници и зелени площи, СМР и ремонт на лек автомобил "Фолксваген голф", както и за допълнително начислен ДДС в размер на 80,75 лв. за предоставени от дружеството услуги по ползване на къмпинг "Капиновски манастир" и начислени лихви за забава общо в размер на 4 187,33 лв. Обжалва се решението и в частта за разноските. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът се оплаква, че съдът е игнорирал факти и обстоятелства от съществено значение за правилното решаване на спора и необсъждане на наведените от него доводи. Според касатора съдът не е обсъдил събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като неправилно е приел, че няма представени годни доказателства, които да опровергаят констатациите на ревизионния акт. Твърди, че допуснатата съдебно-счетоводна експертиза е установила редовно водено счетоводство и на доставчика и на получателя по доставките. Касаторът е изложил оплаквания, че съдът не се е съобразил и с Директива 2006/112/ЕО и с решенията по дела С-642/11 и С-643/11. Изложени са и оплаквания, че неправилно съдът не е съобразил, че издаденият ревизионен акт е издаден при нарушение на ДОПК. Подробни съображения, обосноваващи оплакванията са изложени в касационната жалба, с която се иска отмяна на съдебното решение и отмяна на ревизионния акт и присъждане на направените по делото разноски. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адв. Иван Иванов, който е представил и писмена защита. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП в депозиран по делото писмен отговор на юриск. Вася Василева я оспорва с искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 651 лв. за касационната съдебна инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Съдът е приел, че няма спор по делото, че процесните фактури са издадени от посочените доставчици "Бочо" ЕООД и ЕТ "Христо Серафимов 2000" за данъчни периоди на месеците юли, август и септември 2011 г., както и че и доставчиците и получателят са регистрирани лица по ЗДДС. Съдът е възприел констатациите на приходните органи, че не са представени доказателства, установяващи реалността на процесните доставки по смисъла на чл. 6 и чл. 9 ЗДДС и данъчно събитие съгласно чл. 25 от същия закон. Обсъдено е в съдебното решение, че по отношение на отказаното право на приспадане на данъчен кредит по фактури № 55/25.07.2011 г., № 56/25.07.2011 г., № 57/25.07.2011 г. и № 58/25.07.2011 г., издадени от "Бочо" ЕООД е сключен договор от 01.06.2011 г. с предмет почистване района на рибарници в с. Капиново, с. Пчелище, с. Никюп и с. Ресен. Съдът, обсъждайки този договор е приел, че в него няма конкретизирано възнаграждение, а се сочи, че такова ще бъде изплатено съобразно акт, обр. 19, а съгласно него извършените услуги са: косене на тревни площи, кастрене на клони, изсичане и изкореняване на единични дървета и храсти, нарязване, товарене и превоз на дървета и храсти. Прието е от съда, че според договора машините за кастрене и изразяване на дървета е следвало да се предоставят от възложителя на изпълнителя, а в същото време, че услугите са извършени от подизпълнител "ЧВО" ЕООД, с когото "Бочо" ЕООД е сключил договор, в който не е конкретизирано какви работи ще се извършат, като са представени 10 бр. фактури от "ЧВО" ЕООД към "Бочо" ЕООД, всяка една на стойност 14 467,20 лв., в които само е посочено "услуга по договор". Съдът не е дал вяра и на приемателно-предавателните протоколи от 20.07.2011 г. и от 22.07.2011 г., в които са попълнени данни за лицата Борислав Борисов Кудрявцев - управител и Кирил Бориславов Борисов - негов син в качеството му на строителен техник, назначен по трудов договор при "Бочо" ЕООД. Обсъдени от съда са и свидетелските показания на Петър Александров и при преценката им заедно с писмените доказателства е извел извод, че не е доказана реалността на доставките. Според съда свидетелят е дал показания, че машините за извършване на процесните услуги са предоставени от "Бочо" ЕООД на подизпълнителя, за който няма данни да има кадрова обезпеченост, както и че управителят на "Бочо" ЕООД ежедневно е превозвал свои работници до обектите, поради което за съда е останало неясно защо е ползвал подизпълнител, при положение, че са използвани машини и работници на изпълнителя. Съдът, обсъждайки представените 2 бр. приемателно-предавателни протоколи за обект " Рибарници в селата Ресен и Никюп" и обект "Рибарници в Пчелище и Капиново" е приел, че е неясно от тях, кой е подписал за предал. Относно фактура № 68/26.09.2011 г. с предмет на доставката - почистване на зелени площи и СМР на детски площадки, паркове и обществени места, съдът е обсъдил договора с този предмет на дейност между жалбоподателя (с предишното наименование на фирмата Скорпион секюрити") като изпълнител и Община - Велико Търново като възложител чрез обществена поръчка. От страна на "Бочо" ЕООД са представени обяснения, че услугите са извършени чрез подизпълнител "Ангелов билд комерс" ЕООД с 2 бр. фактури, придружени с фискални бонове. Според съда установено е, че този подизпълнител не е регистрирал ЕКАФП, както и че не притежава необходимата техника и персонал за изпълнение на услугите. Съдът е установил, че правилно приходните органи са констатирали различия в часовите ставки за труд и за механизация, като тези в договора между жалбоподателя и общината са по-ниски, от тези, уговорени с подизпълнителя, което съдът е квалифицирал като икономически неизгодно в ущърб на жалбоподателя и в противоречие с търговската практика от търговската дейност да се извлича печалба. За фактура № 52/30.06.2011 г. с предмет СМР на обект "Капиновски манастир" съдът след обсъждане на доказателствата е стигнал до извод, че процесните СМР са извършени от жалбоподателя поради непредставяне на доказателства, че издателят на фактурата притежава техника и механизация за извършването им. Според съда не са представени доказателства за командироване на лица, които притежават правоспособност да управляват строителна техника, липсват доказателства за провеждан ежедневен инструктаж, а само отчитането при жалбоподателя на разходи, не е достатъчно да се установи, че фактурираните услуги са реално предоставени. За фактура № 15/06.06.2011 г. за извършени СМР в обект "Клуб на пенсионера и инвалида", съдът е обсъдил представените частни документи - приемателно-предавателни протоколи и протокол, обр. 19 и е приел, че те не кореспондират с другите доказателства по делото. Според съда макар да са представени фактури и товарителници за закупуване на материали за обект, съответно превозването им те са с дати от месеците март и април 2011 г. Съдът е счел, че дори да се приеме, че те са закарани два месеца предварително на обекта, няма никакви данни за тяхното съхранение в собствен или нает склад. Относно издадената от ЕТ "Христо Серафимов-2000" фактура № 349/01.09.2011 г. за ремонт на двигател и ходова част на лек автомобил "Фолксваген голф", съдът е приел, че съгласно чл. 70, ал. 1, т. 5 ЗДДС не е налице правото на данъчен кредит, когато стоките или услугите са свързани с поддръжката, ремонта, подобрението или експлоатацията на превозните средства по т. 4 - леки автомобили. Съдът е приел, че не са ангажирани доказателства, че са налице изключенията на чл. 70, ал. 2 и затова е приел, че ревизионният акт в тази му част е законосъобразен. За доначисления ДДС в размер на 80,75 лв. за услуги от жалбоподателя по ползване на къмпинг в "Капиновски манастир" - вила "Стубел", според съда не са представени доказателства относно издадените фискални бонове са свързани с настаняване във вила "Стубел" и затова е счетено, че няма доказателства за прилагане на чл. 66, ал. 2 ЗДДС за намалена данъчна ставка от 9% за настаняване в хотели и подобни заведения, като се има предвид, че посочената вила е с категория 3 звезди. Обжалваното решение е правилно. Първоинстанционният съд подробно е описал установената от него фактическа обстановка по делото, по която страните по делото не спорят. Основното оплакване на касатора е, че съдът не е обсъдил относими към спора доказателства и наведените от него доводи и възражения, без да конкретизира кои доказателства не са обсъдени в обжалваното съдебно решение. При извършената проверка по чл. 208 АПК от настоящия касационен състав не се установи съдът да не е обсъдил доказателства, които са събрани в хода на ревизията и в съдебното производство, но не е кредитирал някои от тях, за което са изложени подробни мотиви. Реалното изпълнение на доставката на услуга, каквито са процесните е достатъчно, за да може законосъобразно да се упражни правото на приспадане на данъчен кредит от получателя по доставката. В тази връзка неколкократно в съдебната практика на Съда на Европейския съюз в Люксембург (СЕС) се сочи, че неизпълнението на някои формалности, не може да лиши получателят по доставката на правото да приспадане платения от него ДДС като данъчен кредит. В същото време и СЕС поддържа категорично, че е необходимо да се докаже по безспорен начин реалността на доставката. Цитираните решения по дела С-642/11 и С-643/11 са неотносими към настоящия правен спор, тъй като те третират въпроса, че ДДС се дължи от начислилото го във фактура лице независимо от действителното наличие на облагаема сделка, както и че само от факта, че в съставен на издателя на фактурата ревизионен акт данъчната администрация, която не е извършила корекция на декларирания от него данък върху добавената стойност, не може да се направи изводът, че посочената администрация е признала, че отразеното във фактурата съответства на действително извършена облагаема сделка. В процесния случай касаторът не се е позовавал на ревизионни актове на доставчици, поради което тези решения на СЕС нямат връзка с процесния казус. Затова и настоящият съд счита, че реалността на доставките е основополагаща за посоченото материално право и нейното неустановяване от този, който го претендира не води до законосъобразно упражняване на правото на данъчен кредит съгласно чл. 68, ал. 1, чл. 69, ал. 1 във връзка с чл. 25 ЗДДС. Относно доставките на различни СМР - от почистване на алеи и тревни площи и рибарници до ремонтни дейности, следва да се отбележи, че те са свързани първоначално с договори, които касаторът е сключил с Община - Велико Търново по реда на чл. 74, ал. 1 ЗОП. В тези договори никъде не е посочена клауза, че изпълнителят на поръчката ще ползва подизпълнители, както и че възложителят на обществената поръчка се е съгласил предмета на договора да се извършва чрез подизпълнител. Освен това договорите, които е сключил касатора с "Бочо" ЕООД не съдържат описание на предмета на договора, нито възнаграждение, като е указано, че това ще бъде определено в актове, обр. 19. Посочено е в договорите, че машините, които ще са необходими за извършване на процесните работи ще се предоставят от възложителя, за което няма никакви данни по делото. В същото време е установено, че "Бочо" ЕООД е превъзложил изпълнението на тези услуги на "ЧВО" ЕООД, а последният не е установено да притежава обезпеченост за това. Затова и съдът законосъобразно е приел, че не следва да се признава правото на данъчен кредит по фактура № № 55, 56, 57 и 58 от 25.07.2011 г. По фактури № 68/26.09.2011 г. и № 69/29.09.2011 г. "Бочо" ЕООД отново е използвал подизпълнител "Ангелов билд комерс" ЕООД. Правилно, обсъждайки доказателствата по делото съдът не е възприел за достоверни твърденията на управителя на "Бочо" ЕООД, че процесните работи са извършени с машини на това дружество и негови работници, което обезсмисля превъзлагането на дейностите на втори подизпълнител, какъвто се явява "ЧВО" ЕООД. За фактура № 52/30.06.2011 г. с предмет СМР на обект "Капиновски манастир" правилно съдът след обсъждане на доказателствата по делото е направил извод, че процесните СМР са извършени от самия издател на фактурата. В тази връзка правилно не е кредитирал свидетелските показания на Николай Йовчев и Георги Джанзов, които са в трудови правоотношения с ревизираното дружество. Законосъобразни са изводите на съда и относно фактура № 15/06.06.2011 г., като съдът правилно е приел, обсъждайки представените по делото доказателства, че данните сочат, че материалите за процесните СМР на обект "Клуб на пенсионера и инвалида" са закупени два месеца по-рано, като данните за товарителниците също. Правилно съдът е приел, че дори да се приеме по-ранното доставяне на материалите на строителния обект, то няма никакви доказателства къде са съхранявани. Обстоятелството за осчетоводяване на фактурите при получателя и при доставчиците, установено със заключението на съдебно-счетоводната експертиза не води до други изводи, след като по категоричен начин не е доказана реалността на доставките на услуги по смисъла на чл. 9 ЗДДС, поради което правилно е прието от съда, че не са доказани предпоставките за признаване на данъчен кредит по чл. 68, ал. 1 и чл. 69, ал. 1 във връзка с чл. 12 и чл. 25, ал. и 2 ЗДДС. За издадената фактура № 349/01.09.2011 г. от ЕТ "Христо Серафимов-2000" за ремонт на двигател и ходова част на л. а. "Фолксваген голф" правилно и приходните органи, а впоследствие и съда са приели, че данъчен кредит не се признава на основание чл. 70, ал. 1, т. 5 ЗДДС, както и че касаторът не е доказал да е налице изключението по чл. 70, ал. 2, т. 1 ЗДДС, тъй като не са ангажирани доказателства, че процесният автомобил е използван за транспортни и охранителни услуги, таксиметрови превози, отдаване под наем, куриерски услуги или подготовка на водачи на моторни превозни средства. Законосъобразни са изводите на съда и относно доначисления ДДС в размер на 80,75 лв. по повод издадените от касатора фискални бонове, за които не е доказано, че са свързани с настаняване във вила "Стубел" в къмпинг "Капиновски манастир", която е категоризирана с три звезди като туристически обект. Това обстоятелство е необходимо да се установи, като се има предвид, че чл. 66, ал. 2 ЗДДС регламентира различна ставка за облагане - 9% за настаняване, предоставяно в хотели и подобни заведения, включително предоставянето на ваканционно настаняване и отдаване под наем на места за площадки за къмпинг или каравани. Неоснователно е оплакването на касатора, че неправилно първоинстанционният съд не е възприел възражението му, че ревизионният акт е издаден в нарушение на процесуалния закон - ДОПК. Приходните органи, извършили ревизията са спазили принципите на обективност, законност и на служебното начало и в този смисъл правилно и съдът е възприел констатациите на ревизионния акт. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав на ВАС, I отделение счита, че обжалваното решение не страда от пороците, посочени от касатора и затова като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Въпреки изхода на делото на ответника по касационната жалба не се дължи юрисконсултско възнаграждение, тъй като такова е присъдено от първоинстанционния съд и то съгласно чл. 161, ал. 1 ДОПК е за цялото съдебно производство, а не за всяка съдебна инстанция поотделно. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,