Решение № 4228 от 13.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8559/2019 г.

Решение № 4228 от 13.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8559/2019 г., II о., докладчик съдията Славина Владова Производството e по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по две касационни жалби на заместник - кмета на община Варна, чрез процесуалните му представител юрк. Цветанова и на К. Лабов, В. Стоянов, Й. Несторова и К. Иванов, чрез процесуалния им представител адв. Стоева, против решение № 2376 от 7.12.2018 г., постановено по адм. д. № 3572/2015 г. по описа на Административен съд – гр. Варна, с което е отменена заповед № Г – 316 от 02.09.2015 г. на Заместник – кмета на община Варна, с която е одобрен подробен устройствен план – план за регулация и застрояване (ПУП - ПРЗ) и Работен устройствен план (РУП) за УПИ Х - 100 – за жилищно строителство, кв. 727, по плана на 3 – ти микрорайон (м. р.) на гр. Варна, бул. "Цар Освободител" № 19, 19 А, съгласно приложен проект. С решението община Варна е осъдена да заплати разноските по делото. Касаторите навеждат доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в противоречие с материалния закон, необоснованост и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът Заместник кмета на община Варна посочва, че оспореното решение и изводите в него противоречат на доказателствата по делото. Твърди, че при издаване на заповедта са спазени всички предвидени административно процесуални правила, както и че същата е съответна на материалния закон. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отхвърля жалбата срещу заповедта на заместник кмета на община Варна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Касаторите физически лица в касационната жалба твърдят неправилност на извода на съда, че при издаване на заповедта са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, като твърдят, че такива липсват. Посочват, че мотивите към заповедта се съдържат в административната преписка, както и че са спазени изискванията на чл. 84 от Закона за културното наследство (ЗКН), като е представено съгласувателно становище от министерство на културата. Твърди и неправилност на извода на съда, че е било необходимо съгласие на собствениците на съседен имот, поради предвиденото свързано застрояване, като посочва, че такова не се изисква, тъй като се касае за предвидено високо застрояване, а не ниско, при което е необходимо съгласие на съседите. Твърдят спазване на материално правните изисквания за изработване на одобрения проект за ПРЗ и РУП. Искат оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, потвърждаващо заповедта на заместник – кмета на община Варна. Ответниците Х. Богданов, Г. Богданов и Т. Богданов, чрез процесуалния си представител адв. Желязкова, изразяват становище за неоснователност на касационните жалби. Претендират разноски. Ответниците Е. Илиев, С. Илиева и И. Рахман, чрез процесуалния си представител адв. Василев, изразяват становище за неоснователност на касационните жалби. Претендират разноски. Ответниците Ц. Богданова, В. Лабов, Л. Събева, Е. Кирязов, Н. Байчева, М. Изова, С. Чорбаджиев, М. Чорбаджиева, Ц. Иванова, П. Диков, В. Гочева, О. Гочев, П. Кирязова, Й. Господинов, Д. Йорданов, Я. Любенова, Община Варна, "Възраждане 2004" ЕООД, Р. Иванова, Д. Демиров, Г. Бекярова и П. Бекяров, не се явяват и не се представляват в открито съдебно заседание и не изразяват становище по касационните жалби. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за недопустимост на касационната жалба на заместник – кмета на община Варна, поради това, че е бланкетна, алтернативно за неоснователност и на двете касационни жалби. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежни страни, адресати на оспореното решение и срещу акт, подлежащ на касационен контрол, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни. За да постанови оспореното решение АС – гр. Варна е приел, че Заповедта е издадена от компетентен административен орган, в кръга на предоставените му правомощия, но при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и при неправилното приложение на материалния закон. Приел е на първо място, че оспорената заповед не съответства на изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК, тъй като нито в нея, нито в административната преписка по издаването й не се съдържат мотиви досежно приетото разрешение за одобряване на ПУП – ПРЗ и РУП. Приел е, че посочването на правните основания чл. 129, ал. 2 и чл. 124а ал. 5 и 7 от ЗУТ не водят до извод за мотивираност на заповедта, като това са само правните основания, без изложени фактически такива за издаването й. Приел е и наличие на нарушение на чл. 84 от ЗКН, тъй като по делото не са представени оригиналите на одобрения в графичната му част ПУП – ПРЗ и РУП с оригиналния печат за съгласуване от МК. Приел е в тази връзка предвид развилото се оспорване на тези документи в тази им част по чл. 193 от ГПК вр.