Решение № 9747 от 23.09.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8836/2014 г.

Решение № 9747 от 23.09.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8836/2014 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 и от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция "ОДОП"- Пловдив при ЦУ на НАП срещу Решение № 1177 от 09.05.2014 г., постановено по адм. дело № 11 от 2013 г. по описа на Административен съд - Пловдив, в частта, с което е отменен Ревизионен акт № 131202577/08.08.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП- Пловдив, потвърден с Решение № 1427/12.11.2012 г. на Директор Дирекция "ОУИ" - Пловдив. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че ангажираните доказателства в своята съвкупност не установяват реалното осъществяване на спорните вътреобщностни доставки. В подкрепа на тезата си излага подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на атакувания съдебен акт и отхвърляне на предявената жалба, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Лилияком" ЕООД, гр. Пазарджик, чрез процесуален представител, с писмен отговор оспорва нейната основателност и претендира присъждане на осъществените в касационното производство разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, след като прецени валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба, инициирала настоящото производство, е депозирана срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, от активно процесуално легитимирано лице, при наличието на правен интерес и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, с оглед на което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд -Пловдив е законосъобразността и обосноваността на Ревизионен акт № 131202577/08.08.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП- Пловдив, потвърден с Решение № 1427/12.11.2012 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - Пловдив в частта, с която за "Лилияком" ЕООД допълнително е начислен ДДС в общ размер на 102102.66 лв. върху данъчната основа на декларирани от ревизираното лице ВОД към "TERZIEVA VELIKA" - Гърция, ведно с прилежащите лихви и е отказан данъчен кредит в общ размер на 1122.50 лв. За да обоснове преценката си за незаконосъобразност на РА първоинстанционният съд е установил от фактическа страна следното: През процесните данъчни периоди м. 05.- м. 11.2010 г. ревизираното дружество е издало данъчни фактури и е декларирало ВОД на стоки към горепосочения получател, установен на територията на Гърция. След анализ на събраните доказателства и съобразяване на мотивите на Решение № 15904/12.12.2012 г. по адм. д. № 3677/2012 г. и Решение № 9501 от 02.07.2012 г. по адм. д. № 9833/2011 по описа на ВАС, решаващият състав е счел, че представените транспортни документи мотивират обоснован извод, че стоките са достигнали до територията на Гърция и спорните ВОД са реално осъществени. Въз основа на това заключение съдът е приел, че са реално осъществени и услугите, предмет на издадените от превозвача "Ниес" ЕООД фактури и по тези доставки незаконосъобразно с РА е отказано признаване на данъчен кредит на ревизираното дружество. Настоящият състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но частично неправилно. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС наличието на вътрешнообщностна доставка е обусловено от кумулативната установеност на следните предпоставки: осъществена доставка на стоки, транспортиране на същите от територията на Република България до територията на друга държава - членка и регистрации на доставчика и получателя в съответните държави за целите на ДДС. Съобразно чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, вътрешнообщностните доставки са облагаеми с нулева ставка на данъка, а удостоверяващите ги документите са определени с Правилника за прилагане на закона. Препращането е към нормата на чл. 45 от ППЗДДС в приложимата за ревизирания период редакция след изменението с ДВ, бр. 6/2010 г., която в зависимост от подлежащите на установяване правно релевантни факти разграничава изискуемите се документи за доказване в две групи - доказателства за доставката и доказателства за изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава-членка. Първият правно релевантен факт се установява с представянето на фактура за доставката, в която се посочва издаденият при регистрация за целите на ДДС от друга държава-членка идентификационен номер по ДДС на получателя. Следващите два правно релевантни факта са изпращането или транспортирането на стоката, които са посочени алтернативно, а необходимите доказателства за установяването им са определени в зависимост от това от кого е извършен транспортът. При осъществен транспорт от доставчика или от трето лице за сметка на доставчика, приложима е разпоредбата на чл. 45, т. 2, б. "б" от ППЗДДС, която обвързва доказването на получаването на стоките на територията на друга държава членка от представянето на транспортен документ. В случая между страните е безспорно, че ревизираното дружество разполага с документите по чл. 45, т. 1 от ППЗДДС - фактури за доставки, в които е посочен издаденият при регистрация за целите на ДДС от друга държава-членка валиден идентификационен номер по ДДС на получателя. Спорът е концентриран върху наличието на доказателства, установяващи получаването на стоките на територията на друга държава-членка. За доказването на тези релевантни обстоятелства към всички издадени фактури са представени ЧМР - товарителници, но в тези към фактури № 44/07.06.2010 г., № 46/23.06.2010 г. и № 48/30.06.2010 г. за "получател" са положени подпис и печат от ревизираното дружество. Тези товарителници не удостоверяват получаването на стоките на територията на Гърция, а по аргумент от чл. 45, т. 2, б. "б" ППЗСПЗЗ представените писмени потвърждения от гръцкото дружество са ирелевантни в хипотезите на осъществен транспорт за сметка на доставчика. Като е приел обратното и е приел за установено извършването на ВОД по тези три фактури, първоинстанционният съд неправилно е приложил материалния закон и е постановил неправилно в тази му част решение, което следва да бъде отменено. Вместо него следва да бъде постановено друго, по съществото на спора, с което жалбата срещу РА в частта относно допълнително начисления ДДС за д. период м. 06.2010 г. в размер на 26 425.75 лв., ведно със следващите се лихви за забава бъде отхвърлена. В останалата му обжалвана част решението е правилно. Неоснователни са доводите на касатора за необходимост от представяне на договор за доставка с гръцкото дружество, на търговска кореспонденция и обвързване на осъществените банкови преводи с всяка отделна фактура, тъй като приложимата норма на чл. 45 от ППЗДДС не предвижда такива изисквания. Цитираната разпоредба не обвързва установяването на ВОД с доказването на конкретния превозвач, осъществил транспорта, собствеността на автомобила и отношенията между доставчика и превозвача, поради което ирелевантни са аргументите в жалбата за липсващи реквизити и несъответствия в международните товарителници. Определящо е, че към останалите издадени фактури са представени транспортни документи, в които е посочена дата и е положен подпис и печат на гръцкото дружество - получател, удостоверяващи транспортирането на стоките до територията на друга държава - членка. Да се приеме противното би означавало да се игнорира приетото с тълкувателно приложимото поради сходство на фактическата обстановка Решение на СЕО от 27.09.2007 г. по дело С-409/2004 г., в което е посочено, че при липсата на данни и индиции доставчикът да е участвал в данъчна измама, държавите-членки могат да упражняват предоставените им от директивите на Общността правомощия съобразно правния ред на Общността, част от който са общите принципи на правото. В тях се включват и принципите на правна сигурност и пропорционалност, които изискват приетите от държавите-членки въз основа на чл. 21, § 3 от Шестата директива мерки да не надхвърлят необходимото за постигането на предвидената цел, нито да бъдат използвани по начин, нарушаващ правото на приспадане на ДДС и основния за общата система на ДДС принцип на неговата неутралност. СЕО посочва, че доколкото доставчикът е взел всички разумни мерки в рамките на своите възможности, за да се увери, че осъществяваната от него доставка не го довежда до участие в данъчна измама, действал е добросъвестно и е предоставил доказателства, установяващи на пръв поглед правото му на данъчен кредит, то същият не може да бъде задължен впоследствие да заплати ДДС върху тези стоки, дори и когато доказателствата се окажат с невярно съдържание. Тъй като установените по делото факти и обстоятелства не могат да мотивират извод, че ревизираното дружество е декларирало ВОД по фактури с цел участие в данъчна измама, то правилно първоинстанционният съд е приел, че представените транспортни документи установяват по нормативно предвидения за това начин получаването на стоките на територията на друга държава-членка и извършването на декларираните ВОД. Достигайки до извода, че оспореният РА в тази му част е незаконосъобразен, решаващият състав е постановил правилно решение, което не страда от инвокираните касационни пороци и следва да бъде оставено в сила. Идентичен краен правен извод следва и досежно частта от атакувания съдебен акт, касаеща отказаното с РА право на данъчен кредит по фактурите, издадени от превозвача "Ниес" ЕООД. Както правилно е приел първоинстанционният съд реалното извършването на обективираните в тях доставки се подкрепя от съставените СМР - товарителници, от материалната обезпеченост на доставчика за извършването на транспорта, от представените заявки за осъществяването му и от заключението на експерта по проведената ССчЕ, поради което обосновано е преценено, че не е налице хипотезата на чл. 70, ал. 5 ЗДДС и в тази му част РА е незаконосъобразен. При този изход на спора и направеното искане в полза на касатора следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в съответствие с материалния интерес по уважената част от касационната жалба, възлизащо на сумата от 1322.77 лв. Ответникът по касация не е представил доказателства за осъществени в настоящото производство разноски, поради което такива не следва да се присъждат. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение