Решение № 64 от 4.02.2010 г. на ВКС по н. д. № 689/2009 г.

Решение № 64 от 4.02.2010 г. на ВКС по н. д. № 689/2009 г., III н. о., НК, докладчик съдията Цветинка Пашкунова Касационното производство е инициирано по жалба на подсъдимия Б срещу решение № 346/15.10.2009 г. на Апелативен съд - София, постановено по в.н.о.х.д. № 537/2009 г., с което е изменена присъда на Софийски градски съд. В депозираната жалба се релевират оплаквания за явна несправедливост на наложеното наказание, като в подкрепа на визираното касационно основание се предлагат доводи, сочещи на пренебрегване фактическите данни за тежестта на престъплението и личната опасност на дееца. Поставя се особен акцент на стойностните измерения на предмета на посегателство, на тежкото здравословно състояние на С., заявените от него самопризнания и изразеното пред първостепенния съд разкаяние. Предявяват се алтернативни искания за намаляване срока на наложеното наказание - ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, прилагане института на условното осъждане или определяне на санкционните последици при условията на чл. 55 от НК. В съдебно заседание на 28.01.2010 г. пред ВКС подсъдимото лице и неговият з. поддържат касационната жалба по изложените в същата съображения и пледират за ревизия на атакувания съдебен акт в съответствие с изискванията на чл. 354, ал. 2, т. т. 1 и 3, вр. чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Допълнително в хода на съдебните прения се декларира "фактическа грешка" при реализираната диференцирана процедура по Глава двадесет и седма от НПК - констатиран порок извън обсега на очертаното в жалбата касационно основание, който не предпоставя задължения за произнасяне на ВКС и не налага необходимост от упражняване на предоставените му законови правомощия. Прокурор при ВКП дава заключение за правилност и справедливост на въззивното решение. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, в пределите на инстанционната проверка по чл. 347 НПК взе предвид следното: С присъда от 21.04.2009 г., по НОХД № 306/2009 г., след проведено при условията на чл. 371, т. 1 НПК съкратено съдебно следствие, Софийски градски съд е признал Б. А. С. за виновен в това, че на 10.02.2008 г., в гр. С., съзнателно прокарал в обръщение подправен паричен знак - банкнота с номинал 200 евро, серия Z № 00381224929, поради което и на основание чл. 244, ал. 1 и чл. 54 НК го осъдил на ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода, при първоначален ОБЩ режим. Визираният акт е изменен при инстанционния контрол от Апелативен съд-София, в частта относно мястото на изпълнение на индивидуализираната наказателна санкция, като в съответствие с изискванията на чл. 61, т. 3 от Закона за изпълнение на наказанието и задържането под стража, е постановено същата да бъде изтърпяна в затворническо общежитие от открит тип. Касационната жалба на подсъдимия С е НЕОСНОВАТЕЛНА. При съблюдаване степента на обществена опасност на престъплението и личността на извършителя, след обективна преценка на смекчаващите и отегчаващи обстоятелства е диференцирана наказателната отговорност на Б. С. При индивидуализация на наказателната санкция въззивният съд е отчел особеностите на обекта на посегателство /обществените отношения, осигуряващи сигурността на паричната система/, стойностните параметри на предмета на посегателство и конкретиката на инкриминираните неправомерни действия. В контекста на очертаното становище визираното в касационната жалба игнориране на тежестта на престъпното деяние е голословно и доказателствено необезпечено. Проявен е юридически усет и при интерпретацията на наличните данни, свързани с личността на дееца, илюстрирани в характера и спецификата на престъплението-проекция на неговите обществени, психологически и индивидуални качества; и съдържими се в приложените бюлетини за предходните осъждания на Б. С. и в приобщените писмени доказателствени материали за здравословното състояние на подсъдимия, семейното му положение и процесуално поведение по време на наказателното разследване, на които контролираната съдебна инстанция е отдала необходимото значение. В коментирания аспект ВКС не споделя депозираните в жалбата оплаквания за недостатъчна оценъчност на личната опасност на автора на престъплението. Убедително Софийски апелативен съд е анализирал обремененото с криминални прояви съдебно минало на подсъдимия С, сочещо на множество санкционирани престъпни посегателства, включително за престъпления по чл. 244НК и обуславящо изводи за формирани трайни антисоциални навици. Въззивният състав е обсъдил и липсата на ефективно упражнено предупредително и възпиращо въздействие чрез постановените спрямо подсъдимото лице и предшествуващи настоящото осъждане осем присъди, налагаща адекватни на репресивната и поправително-възпитателна функции на наказанието, санкционни последици. На плоскостта на изложеното представената медицинска документация, установяваща, че Б. С. страда от заболяване-артериална хипертония и предписваща на същия хигиенно-хранителен режим и медикаментозно лечение, съпроводено с периодични контролни прегледи от кардиолог не обуславя ревизия на атакуваното решение, чрез намаляване на наложеното към предвидения минимум наказание - ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от една година. Подобно заключение не предпоставя и направената от подсъдимия в съдебно заседание на 21.04.2009 г. пред СГС декларация за призната вина, последвана от демонстрирани критичност и съжаление за случилото се. Абсолютизирането на акцентираните факти при доказаното отсъствие на промяна в противоправното поведение на подсъдимото лице индицира на несъвместима с правилата на чл. 54НК снизходителност и на игнориране съдържанието на чл. 36 НК. Основани на установения от НК регламент и съдебната практика са и изводите на контролирания съд досежно липсата на предпоставки за прилагане института на условното осъждане и необходимостта от ефективно изтърпяване на наложената наказателна санкция-ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА . Отлагане изпълнението на наказанието-лишаване от свобода с подходящ изпитателен срок предполага кумулативната даденост на императивно предвидените в чл. 66НК формални условия относно размера на наложената наказателна санкция и съдебното минало на подсъдимия, които компетентният орган е суверенен и оправомощен, да преценени във взаимовръзка с възможното постигане целите на чл. 36НК спрямо осъдения и останалите членове на обществото В настоящия казус предходните осъждания на Б. С., в обсега на които такива за престъпления от общ характер, санкционирани с лишаване от свобода не позволяват приложимост на желания от подсъдимото лице институт и обезмислят излагането на допълнителна аргументация, подкрепяща обективираната при определяне начина на изтърпяване на наложеното наказание нужда от социална изолация за подсъдимия, в аспекта на индивидуалната и генерална превенция. Съвкупната обективна преценка на очертаните факти категорично препятства и определяне на наказанието в лимитираната от чл. 55НК санкционна рамка. Същите не удовлетворяват предявените от законодателя изисквания за многобройност или изключителност на смекчаващите отговорността обстоятелства, при задължително констатирана несъразмерна тежест на най-лекото визирано в особената матералноправна норма наказание, поради което и не мотивират уважаване на жалбата в претендираната посока. Очертаната позиция сочи на несъстоятелност на релевираните оплаквания за явна несправедливост на наказанието по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 3, вр. ал. 5 НПК и формира вътрешното убеждение на касационната инстанция за неоснователност на исканията за ревизия на въззивното решение в санкционната част. По изложените съображения, настоящият състав счита, че в пределите на възложената му компетентност в съдебното производство, образувано по жалба на подсъдимия следва да остави в сила атакувания съдебен акт на АС-София, с който е изменена първоинстанционната присъда на СГС, по НОХД№ 306/2009 г. Воден от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение