Решение № 9445 от 26.10.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството е образувано по касационни жалби на директора на Д "ОДОП" - Велико Търново при ЦУ на НАП и на П. Димитров, с [ЕГН], притежаващ [ЕИК], депозирана чрез адвокат - пълномощник, против Решение 293/29.06.2021 г. на Административен съд - Монтана, постановено по адм. д. 53 по описа за 2020 г. на този съд. Директорът на Д "ОДОП" - Велико Търново обжалва съдебното решение, с което е отменен РА Р - 04001218007555 - 091 - 001/07.10.2019 г., издаден от длъжностни лица при ТД на НАП Велико Търново, потвърден изцяло с Решение 180/27.12.2019 г. на директора на Д "ОДОП" - В. Търново при ЦУ на НАП и в полза на П. Димитров са присъдени разноски в размер на 1300 лева. В жалбата се сочат касационни основания по чл.209, т.3 АПК - неправилност на съдебното решение поради противоречие с материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излагат се аргументи за наличието на доказателства касателно получен внос на стоки от П. Димитров през 2016 г. и за реализирани неотчетени приходи от продажбата им. Съдът трябвало да се запознае в пълнота със събраните доказателства. През ревизирания период лицето извършвало независима икономическа дейност, изслушано е заключение по допълнителна СИЕ. Въз основа данните, предоставени от куриерското дружество, приходните органи установили стойността на наложените платежи по изпратени товарителници от П. Димитров през 2016 година. Позовава се на практика на СЕС, обективирана в решение по дело С - 576/15. Съдът е следвало да анализира всички доказателства, за да установи наличието на основания за провеждане на ревизията по реда на чл.122 - чл.124а ДОПК. Моли за пререшаване на делото и присъждане направените разноски. Срещу КЖ е подаден писмен отговор. П. Димитров обжалва първоинстанционното решение в частта, потвърждаваща валидността на оспорения РА, защото не било доказано в случая, че ЗВР, РД и РА са подписани с КЕП. Поради това не било възможно да се направи категоричен извод за неговата автентичност. Моли да бъде отменено първоинстанционното решение в тази част и да бъде прогласен за нищожен РА. Претендира разноски. Срещу КЖ е подаден писмен отговор от директора на Д "ОДОП" - В. Търново при ЦУ на НАП, в който се прави възражение за нейната допустимост. Това е така, защото съдът е уважил изцяло жалбата на РЛ срещу РА. Представителят на ВАП дава заключение за неоснователност на двете КЖ. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на двете КЖ, валидността, допустимостта и правилността на обжалваното решение прие за установено следното: Касационната жалба на директора на Д "ОДОП" - В. Търново при ЦУ на НАП е подадена от страна по делото и в срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. Касационната жалба на П. Димитров е подадена от страна по делото и в законоустановения срок, но срещу изцяло позитивен за касатора първоинстанционне акт. Това е така, защото със съдебното решение е отменен РА, като мотивите за цитираната отмяна, не подлежат на самостоятелно обжалване от диспозитива на решението. При положение, че РА е отменен от съда, за П. Димитров липсва правен интерес да обжалва отменителното съдебно решение. Поради това КЖ на П. Димитров следва да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима, а производството по нея - прекратено. По делото е установено, че процесната ревизия е извършена по реда на чл.122 в следствие констатирани обстоятелства по ал.1, т.2 ДОПК. Връчени са ИПДПОЗЛ. Въз основа на изпратените доказателства от куриерската фирма, приходните органи са установили, че П. Димитров извършва електронна търговия със стоки, при която плащането от клиенти се реализира чрез наложени платежи. С тези доказателства е изчислен и размерът на получените приходи от продажби, а действията на лицето са квалифицирани като търговска дейност. Допълнено е, че дейността на РЛ трябва да бъде обложена с данък върху дохода като ЕТ, да се води счетоводна отчетност и да се формира доход. В РД се съдържа таблична форма на данните, предоставени от куриерското дружество. Между страните е налице спор дали в ревизионното производство са приложени, а пред съда дали са представени годни доказателства, установяващи предаването на конкретни стоки и получаването на сумите, предмет на РА. Спорно е било определянето на основаната за облагане с данък по реда на чл.122 ДОПК. Констатираните при ревизията неотчетени приходи са послужили за определяне на облагаемия оборот на П. Димитров и във връзка със задължението за регистрация по ЗДДС. С РА и на основание чл.102, ал.3, т.2 ЗДДС е начислен ДДС за всички реализирани от лицето продажби. Определени са данък върху годишна данъчна основа по чл.17 ЗДДФЛ, годишен и авансов данък по ЗДДФЛ, както и са определени задължителни осигурителни вноски за фонд ДОО и УПФ ДПЗО и по ЗЗО за 2016 г., ведно със съответните лихви. В съдебното производство е назначена съдебна компютърно - техническа експертиза във връзка с изясняване на въпроса за подписване на ЗВР, уведомления по чл.124 ДОПК, РД, РА, протоколи с КЕП. Пълномощникът на РЛ е направил искане, уважено от съда, за задължаване на трети неучастващи в производството лица за предоставянето на писмени документи/разпечатки с информация, дадена от "Еконт експрес" ООД. Вещото лице Москов е посетило дружеството в Русе, но въпреки това не са били събрани изисканите писмени доказателства. По делото са изслушани две заключения по ССчЕ. Съдът е преценил направеното оспорване по чл.193 ГПК като основателно. Произнесъл се е спрямо облагането с ДДС за периода 01.06.2016 г. - 31.12.2016 г., задълженията за данък върху ГДО по чл.17 ЗДДФЛ, годишен и авансов данък по ЗДДФЛ, за осигурителния доход за установяване на задължения за ДОО, ЗО и УПФ за периода 01.01.2016 г. - 31.12.2016 г., като данъчната основа е изчислена след анализ на обстоятелства по чл.122, ал.2 ДОПК. Според съда ангажираните доказателства не водят да еднозначен извод за наличие на основанията по чл.122, ал.1, т.2 ДОПК, които са останали недоказани с представените данни на оптичен носител. Това е така, защото не е потвърдена верността на отразената в носителите информация. От 3800 документа са събрани само 15 броя РКО, докато останалите са били унищожени или не са открити. Съдът е обосновал извод за неналичието на доказателства, установяващи получаване на стоките, размера на сумите, реализирани от РЛ. Още повече, че пред ревизираните периоди П. Димитров е бил представляващ на "Перфектавто" ЕООД. Оттук съдът е направиз извод, че ФЛ е действало инцидентно, а не редовно и по занятие. Недоказано е укриването на приходи и извършванено на сделки по смисъла на ЗДДС. Обжалваното от директора на Д "ОДОП" - В. Търново при ЦУ на НАП първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционното решение е мотивирано, като съдът е изложил в него съображения, които се споделят от касационната инстанция, на основание чл.221, ал.2, предложение последно АПК. Основателно е възражението на пълномощника на ФЛ, че администрацията е имала възможност да събере относимите доказателства, в продължение на 5 години, след прогласяване нищожността на първоначалния РА. Процесният акт е издаден в производство по чл.122 и сл. АПК и за да се ползват неговите фактически констатации от презумпцията на чл.124, ал.2 ДОПК, е било необходимо те да са подкрепени от събраните доказателства, становище, поддържано и от представителят на ВАП. Доколкото констатациите на приходните органи са основани на данните, предоставени от "Еконт Експрес" ООД, то обосновано административният съд е обсъдил тези доказателства и е ползвал експертни знания. Видно е, че с писмо изх. 813/15.01.2019 г. куриерското дружество в качеството си на неучастващо по делото, но задължено от съда лице, е представило единствено "доказателства", обективирани на СД, ведно с придружително писмо. Доказателствата обаче, са надлежно оспорени по реда на чл.193 ГПК, в следствие на което доказателствената тежест касателно оспорването правилно е разпределена върху приходната администрация. Обосновано съдът е преценил оспорването за доказано, още повече, че не е установено подписването на доказателствата с електронен подпис. Данните, съдържащи се в писмото са неясни и противоречиви, т.к. "Еконт Експрес" ООД е уведомило ревизиращите органи, че липсва картон на ЕТ "Автоконтакт - П. Димитров". В този смисъл са доказани твърденията на пълномощника на ФЛ, че изпращането на съответните пратки и получаването на суми за тях от П. Димитров, е неустановено. От една страна куриерското дружество не е представило по делото изисканите документи, а от друга - в. л. по графологическата експертиза е заявило, че върху 9 броя изследвани документи, установените частични съвпадения са в допустимата форма на отклонение. За останалите поставени задачи, експертът е обяснил, че не ги е изпълнил, поради непредставянето на изисканите документи. Недопустимо е определянето на облагаемата данъчна основа чрез негодни доказателства, с използването на замъглени и неясни снимки, за които в.л. е заявило, че могат да породят само предположения. В потвърждение на извода за недоказване основанието по чл.122, ал.2 ДОПк са констатациите на в.л. Данова - Тодорова по ССчЕ относно представените по делото екселски таблици в неподписан вариант. Ако процесуалният представител е считал, че следва да се приеме надценка в размер на 812% и за произхода на внасяните от лицето парични средства, то е можел да постави такъв въпрос към експерта при възлагане на задачите по първоначалната или по експертизата от 21.04.2021 г, което не е било направено. Недоказано е приемането по делото на сочената от касатора молба с изх. 651/21.05.2021 година, която очевидно е била подадена за целите на различна проверка. За да се пристъпи към начисляване на ДДС е необходимо настъпване на данъчно събитие, което в случая е било оспорено от РЛ, поради прогласяването на РА Р - 04001216008815 - 091 - 001/28.12.2017 г. за нищожен. Наличието на процесното данъчно събитие е свързано с достигането и поддържането на облагаем оборот по смисъла на чл.96, ал.1 ЗДДС. Това означава по делото да е било доказано по безспорен начин получаването на стоките и тяхната последваща продажба, което административният съд не е установиел. Идентични доводи се поддържат от пълномощника на П. Димитров във връзка с приложението на чл.102, ал.3 ЗДДС и реалността на спорните доставки. А при недоказаност на обсъжданите доходи, обосновано съдът е преценил като недоказана и определената основа за дължимите осигурителни вноски. Решението на административния съд е правилно и като такова трябва да бъде оставено в сила. Разноски: В производството пред ВАС, Осмо отделение, са претендирани и са доказани разноски общо в размер на 1951 лева, направени от П. Димитров, които касационната инстанция му присъжда. Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение