Решение № 5327 от 24.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13897/2017 г.

Решение № 5327 от 24.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13897/2017 г., V о., докладчик съдията Емил Димитров Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от началник сектор "Пътна полиция" при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) - П., чрез процесуален представител, срещу Решение № 457 от 06.01.2016 г., постановено по административно дело № 507/2015 г. на Административен съд П., с което е отменена негова Заповед № 313з-1254/06.10.2015 г. за налагане дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 6 месеца на държавен служител в ОДМВР П. младши инспектор Р. К. В. В касационната жалба са наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Подробни съображения в подкрепа на касационното основание излага в касационната жалба. Не претендира разноски. Ответникът по касационната жалба - Р. К. В., в писмен отговор на касационната жалба чрез пълномощник адвокат Ангелова, оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я остави без уважение. Претендира разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, Административен съд П. е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган по см. на чл. 204 от ЗМВР, в предвидената от закона писмена форма и съдържа реквизитите по чл. 210 от ЗМВР, но в конкретния случай няма категорични данни за безспорно извършено дисциплинарно нарушение, квалифицирано от Дисциплинарнонаказващият орган /ДНО/ като "почивка" по време на работа. Съдът е счел, че в хода на съдебното производство не са доказани нарушения на служебната дисциплина, поради което обжалваната заповед е постановена при неизяснена фактическа обстановка. Решението на първоинстанционния съд е правилно като краен резултат, макар и по различни от изложените от първоинстанционния съд съображения. От представените и неоспорени от страните доказателства пред Административен съд П. се установява, че ДНО не е изпълнил задължението си, императивно вменено в чл. 206, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), поради което е допуснал процесуално нарушение, от категорията на съществените. Според посочената разпоредба Дисциплинарнонаказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения, освен когато по зависещи от държавния служител причини той не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения. Целта на разпоредбата е даване възможност на служителя да се защити в най-пълен обем пред ДНО като предостави обяснение в устна или писмена форма относно вмененото му дисциплинарно нарушение след събиране на всички доказателства в дисциплинарното производство и след запознаване с фактическите и правни установявания, въз основа на които се ангажира дисциплинарната му отговорност. В процесния случай данни за поведението на служителя Р. В. на дата 26.09.2015 г. са наведени в докладна записка рег. № 1158р-6751 от 30.09.2015 г. на началник сектор ПП към ОДМВР П., относно извършена негласна проверка и контрол по организацията и изпълнението на функционалните задължения на полицейските наряди от ОДМВР П., адресирана до директора на ОДМВР П. Оспорената заповед е издадена на 06.10.2015 г. от началник сектор ПП към ОДМВР П. От тази докладна записка не става ясно дали изобщо ще бъде ангажирана дисциплинарната отговорност на лицето, за какво точно дисциплинарно нарушение и евентуално какво дисциплинарно наказание ще му бъде наложено. Р. К. В. дори не е запознат с фактите, изложени в цитираната докладна записка, като същия е дал сведения относно извършената проверка на дейността по пътен контрол, обективирани в докладна записка от 30.09.-2015 г., която видно от регистрационния и номер е изготвена преди докладната записка на началник сектор ПП към ОДМВР П. Няма данни по делото наказаното лице да е изслушано или да са приети писмените му обяснения преди издаването на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, нито че това не е сторено по зависещи от държавния служител причини, което препятства правото му защита. Независимо от горното, налице е и друго съществено процесуално нарушение, допуснато от административния орган. Видно от приложените доказателства към адм. д. № 11393/2017 г. по описа на ВАС -петчленен състав-II колегия, оспорената в първоинстанционното производство Заповед № 313з-1254/06.10.2015 г. на началник сектор ПП към ОДМВР П., по отношение на нейните реквизити-номер и дата, е идентична със Заповед № 313з-1254/06.10.2015 г. на началник сектор ПП към ОДМВР П., с която е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 6 месеца на друг държавен служител в ОДМВР-П.- В. С. М. Нарушен е принципът на предвидимост въведен с разпоредбата на чл. 13 от АПК по отношение индивидуализацията на крайният акт по чл. 210 от ЗМВР, с който приключва дисциплинарното производство, като за лицето по отношение на което се провежда дисциплинарно производство липсва правна сигурност, че това производство ще завърши с един конкретен, определяем краен акт. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото предвид претендираните и доказани разноски пред настоящата инстанция, и на основание чл. 143, ал. 1 АПК следва ОДМВР П. да бъде осъдено да заплати на ответника деловодни разноски в размер на 500 лв., представляващи възнаграждение за един адвокат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение