Решение № 7669 от 24.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9597/2014 г.

Решение № 7669 от 24.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9597/2014 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на "Локал Асетс Мениджмънт енд Рисорсис" АД, със седалище в гр. София, подадена чрез пълномощници, против решение № 81 от 24.06.2014 г., постановено по адм. д. № 112/2014 г. по описа на Административен съд - Добрич, в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу АУЗД № 180/1.11.2013 г. на орган по приходите в отдел "МДТ", Дирекция "ФБМДТ" при Община Генерал Тошево за сумата над 3 186,75 лв. до пълния определен в АУЗД размер на задължението за ТБО и дължими лихви за просрочие. Касаторът развива съображения за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В касационната жалба повторно са изложени доводите за незаконосъобразност на административния акт, поддържани и пред първоинстанционния съд. Дружеството твърди, че съдът не е съобразил липсата на нормативноопределен ред през процесния период за освобождаване на лицата от задължението за заплащане на ТБО, а от друга страна сочи, че дружество "Елпина Фуудс" АД, на чието име се е водила партидата на недвижимия имот, е подавало декларации за освобождаване от заплащане на ТБО за съответните календарни години до 2012 г. Счита, че услугите по чл. 62 ЗМДТ не са реално предоставяни от общината през посочения период, тъй като имотът на жалбоподателя се намира в промишлен район. Поддържа довод за неправилност на решението в обжалваната част и защото съдът, отменяйки АУЗД в частта за дължимите ТБО през периода 1.07.2007 г. - 31.12.2007 г., е отхвърлил жалбата по отношение определената от органа законна лихва върху тази сума. Дружеството иска отмяна на решението в обжалваната част и произнасяне по съществото на спора, с отмяна на атакувания АУЗД като незаконосъобразен, алтернативно моли за връщане на делото на първоинстанционния съд за ново произнасяне. Ответникът - началник-отдел "Местни данъци и такси" при Община Генерал Тошево, чрез пълномощник, оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба - по отношение на присъдените законни лихви за периода 1.07.2007 г. - 31.12.2007 г. Поддържа становище за неоснователност на касационната жалба в останалата й част. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Първоинстанционният съд е установил, че "Локал Асетс Мениджмънт енд Рисорсис" АД през 2013 г. е декларирал собствен недвижим имот, находящ се в гр. Генерал Тошево, Промишлена зона, ул. "В. Ангелов", УПИ 2211 по плана на града. Безспорно е, че имотът е придобит чрез непарична апортна вноска в капитала на дружеството от "Елпина Фуудс" АД, през м. юни 2009 г. На дружеството е издаден констативен нот. акт № 86/2013 г. по описа на нотариус с район на действие РС - Генерал Тошево. Безспорно е установено също, че касаторът не е подавал декларации за освобождаване от заплащане на такси за сметосъбиране и сметоизвозване за периода 2010 г. - 2012 г. За имота такава декларация е подадена от бившия собственик в края на 2008 г. С оспорения АУЗД № 180/1.11.2013 г. на орган по приходите в отдел "МДТ", Дирекция "ФБМДТ" при Община Генерал Тошево, потвърден с решение от началник-отдел "МДТ" при общината, на дружеството са определени задължения за ДНИ и ТБО, ведно със законните лихви, за периода 1.07.2009 г. - 31.12.2012 г. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е АУЗД само в частта по отношение задълженията за ТБО. Съдът е отменил административния акт за сумата от 3186, 75 лв., определена като главница по задължение за сметосъбиране и сметоизвозване за периода 1.07.2009 г. - 31.12.2009 г. В тази част решението не е обжалвано. В останалата част е отхвърлил жалбата на "Локал Асетс Мениджмънт енд Рисорсис" АД, като е приел, че дружеството няма подадени декларации за освобождаване от такса по сметосъбиране и сметоизвозване за 2.10. г. - 2012 г., макар такава възможност да е предвидена в общинската наредба; услугите по чл. 62 ЗМДТ са реално предоставяни от общината и са установени по размер съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза, прието като компетентно изготвено и неоспорено по делото. Касаторът твърди, че съдът неправилно е отхвърлил жалбата в частта по отношение на определените лихви върху сумата за сметосъбиране и сметоизвозване за 2009 г., при положение, че е отменил акта в тази му част. Действително, след като съдът е заключил, че дружеството не дължи ТБО за сметосъбиране и сметоизвозване за периода 1.07.2009 г. - 31.12.2009 г. и е отменил акта в тази част, то е следвало да го отмени и в частта за определената законна лихва. Това задължение е акцесорно и следва главния дълг. При положение, че задължение няма, законна лихва върху главницата не се дължи. Ето защо, обжалваното решение в отхвърлителната му част е неправилно постановено за сумата от 1316,03 лв., определена съгласно заключението на вещото лице като законна лихва върху отмененото задължение от 3186, 75 лв. Приетите правни изводи за законосъобразност на оспорения административен акт в останалата част, са частично правилни. Неоснователен е касационният довод, че съдът не е извършил проверка за законосъобразността на АУЗД на всички, предвидени в закона основания. Правилен е изводът, че актът е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на процесуалните правила. По отношение съответствието на акта с материалноправните разпоредби, касационната инстанция счита решението за частично неправилно. По силата на чл. 62 ЗМДТ таксата се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 ЗМДТ за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. В чл. 63, ал. 2 ЗМДТ законодателят е предвидил задължение за кмета на общината да издаде заповед, в която да посочи границите на районите и вида на предлаганите услуги по чл. 62 в съответния район, както и честотата на сметоизвозването. Предвид разпоредбата на чл. 170, ал. 1 АПК в тежест на административния орган е да докаже, че е предоставил и извършил услугите, за които претендира заплащане на съответните такси. За да е дължима таксата за битови отпадъци, е необходимо услугите по чл. 62 ЗМДТ да са престирани от общината и ползвани от съответния правен субект. Таксата за услугите не е данък. Законодателят изисква, освен наличието на правната връзка между недвижимия имот и правния субект по смисъла на чл. 11 ЗМДТ, и фактическо престиране и ползване на услугата. Услугата сметосъбиране и сметоизвозване се предоставя от общината на конкретния правен субект, за да изпълни той законовото си задължение за третиране на образуваните от неговата лична дейност битови отпадъци. Тъй като е възможно лицето по чл. 64, ал. 1 ЗМДТ да не ползва за съответния отчетен период имота, т. е да не генерира битови отпадъци, законодателят в чл. 8, ал. 5 ЗМДТ е приел, че общинският съвет с наредбата по чл. 9 ЗМДТ определя реда, по който лицата, които не ползват услугата през съответната година, установяват този факт. Общинският съвет - Генерал Тошево, в приетата Наредба за определяне на местните данъци и такси и цените на услуги на територията на община Генерал Тошево от 22.02.1008 г., с разпоредбата на чл. 18, ал. 4 е предвидил, че за имоти, които няма да се ползват, данъчнозадължените лица могат да подадат молба-декларация за освобождаване от такса за сметосъбиране и сметоизвозване до края на предходната година или два месеца след придобиване на имота. Тази разпоредба е в актуалната редакция, в изменението с решение на общинския съвет № 11-12/20.12.2013 г. Нормата, в приложимата й редакция към датата на приемането на наредбата, не е представена, за нея не може да бъде направена справка и в официалния сайт на Община - Генерал Тошево. Следователно, не е установено общинският съвет изпълнил ли е задължението си по чл. 8, ал. 5 ЗМДТ и създал ли е условия и ред за деклариране от задължените лица на релевантния за таксата факт на ползване на имота. Представената Наредба за управление и финансиране на дейностите по третиране на строителни и битови и строителни отпадъци на територията на Община Генерал Тошево, е неотносима към настоящия казус, тъй като същата е приета на друго правно основание - чл. 18 ЗОВВООС. Независимо от това, ако касаторът е подал декларация преди началото на отчетния период, той няма да е задължено за таксата за сметосъбиране и сметоизвозване лице, тъй като с наредбата по чл. 9 ЗМДТ общинският съвет създава само реда, по който се установява неползването на услугата, не и нормативноустановената възможност, която е предписана в закона. А липсата на ред за ползване на едно право не може да доведе до неговото погасяване. В случая не е спорно, че дружеството-собственик на конкретния недвижим имот, не е подавало декларации за календарните 2010 г., 2011 г. и 2012 г., поради което не може да претендира недължимост на таксата за сметосъбиране и сметоизвозване за този период. Подадените от "Елпина Фуудс" АД декларации са ирелевантни за спора, тъй като това дружество не се легитимира като собственик на имота, а обстоятелството, че е съдружник и праводател на касатора, не води до друг правен извод. Собственик на имота е касаторът и той е лицето, което следва да подаде декларацията. Тъй като дължимостта на таксата за битови отпадъци е обвързана с предоставянето и ползването на услугата, то фактът, че за съответния период в имота не са генерирани битови отпадъци, подлежи на доказване от собственика на този имот, а не от други лица. За да бъде законосъобразен актът, с който на касатора са установени задълженията, е необходимо, при неподадена декларация за неползване на имота, да бъде надлежно доказано реалното предоставяне от общината на трите услуги. Доказателствената тежест е на органа. Престирането на услугата е фактическо основание - един от релевантните юридически факти, при осъществяването на които възниква задължението за таксата. Освен решенията на общинския съвет за определяне размера на ТБО, по делото е безспорно, че със заповеди на кмета на общината, издадени на основание чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, са определени видовете услуги и границите на районите, в които те се предоставят. За периода 2009 г. - 2012 г. кметът, със свои заповеди, е определил, че общината ще предоставя и трите вида услуги. Територията, на която услугите ще бъдат предоставяни, е определена в границите на общия устройствен план на града. По делото не се спори, че имотът на касатора се намира в строителните граници на населеното място, в Промишлената зона на града, ситуиран на ул. "Велко Ангелов". Първоинстанционният съд, съответно на доказателствата по делото, правилно е приел, че услугата по сметосъбиране и сметоизвозване е реално предоставяна по отношение имота на жалбоподателя. Това е установено от решенията на общинския съвет за приемане на план-сметка за разходите през съответните години, представените по делото протоколи, фактури, справки за изплатени на почистващата фирма суми. Свидетелите са установили, че в района на имота на дружеството е имало контейнери за боклук. Твърдението, че същите не са били поставени точно до имота на жалбоподателя, е неоснователно. Достатъчен е доказаният релевантен факт, че съдове за сметосъбиране са били налични в района на имота на дружеството. Услугата по обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депа или на други съоръжения за обезвреждане се дължи във всички случаи, когато общината поддържа депо. Според законодателя, такса за тази услуга не се събира, когато общината няма депа или други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци. Не е спорно в процеса, че Община Генерал Тошево поддържа депо за съхраняване и обезвреждане на отпадъци, поради което такса за тази услуга жалбоподателят дължи, такава законосъобразно е определена от административния орган. Съгласно чл. 66, ал. 1, т. 4 ЗМДТ в услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване се включва почистване на уличните платна, площадите, алеите, парковете и другите територии от населените места, предназначени за обществено ползване. По отношение обема на услугата, т. е. до определяне на това кои са териториите за обществено ползване за целите на услугата и точния вид на включените услуги, законодателят е предоставил компетентността на общинския съвет и на кмета на общината. Но за да възникне задължение за заплащане на таксата за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване е необходимо общината да предоставя тази услуга. Тогава, когато услугата не се предоставя, такса не се дължи - чл. 71, т. 2 ЗМДТ. От доказателствата по делото се налага извод, че със заповедите на кмета на общината са определени районите, в които тази услуга е предоставяна през процесния период (л. 84 - л. 87 от първоинстанционното дело). Изчерпателно са изброени и обозначени публични обекти и улици, по отношение на които се извършват дейностите по ръчно сметопочистване, миене, метене, поддържане на зелените площи, химическо почистване и др. Районът на Промишлената зона, включително и ул. "Велко Ангелов" не е включен в заповедите на кмета; не е описан и в приложените справки за отчет на извършените дейности по механично почистване на улиците, заверени от почистващата фирма и от административния орган. Други доказателства не са ангажирани. Първоинстанционният съд, в противоречие с доказателствата и материалния закон, е приел, че дружеството дължи такса за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, поради което обжалваното решение в тази му част е неправилно и подлежи на отмяна. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че касационната жалба на дружеството е частично основателна. Не е доказано в производството по несъмнен и безспорен начин релевантното обстоятелство за реално престиране на услугата по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, поради което определените за тази услуга такси за периода 2009 г. - 2012 г. са незаконосъобразни. Като е приел обратното, административният съд е постановил решението си в нарушение на материалния закон. При изяснена фактическа обстановка, касационният съд следва да се произнесе по съществото на материалноправния спор. В заключението си вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза, неоспорено от страните, е отразило дължимите суми по компоненти за всяка календарна година, както и законните лихви върху сумите отделно за всяка услуга. Заключението е прието от съда като компетентно изготвено, поради което настоящият съдебен състав следва да го съобрази при определяне на действителния доказан размер на задълженията за ТБО. С оспорения АУЗД е определено задължение за ТБО в общ размер от 63 805,50 лв. (главница плюс лихви). Същият е отменен за сумата от 3186,75 лв. и в тази част съдебното решение като необжалвано е влязло в сила. Предмет на касационна проверка е АУЗД за сумата по общо задължение за ТБО в размер на 60 618,75 лв. Общият размер на главницата по определената с АУЗД такса за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, съгласно заключението на вещото лице, е от 15933,75 лв. Законната лихва върху тази сума е в общ размер на 4011,82 лв. Т. е. дружеството не дължи за конкретната услуга такса общо в размер на 19945,57 лв. Предвид влязлото в сила съдебно решение в частта за сумата от 3186,75 лв., дружеството не дължи и лихва върху тази сума от 1316,03 лв. В обобщение, оспореният административен акт е незаконосъобразен в частта, в която на касатора е вменено задължение за заплащане на ТБО за сумата от 21261,80 лв. Затова, за сумата над 39357,16 лв. оспореният административен акт следва да бъде отменен, тъй като е недоказан и постановен в противоречие с материалноправните разпоредби. Предвид гореизложеното, решение № 81 от 24.06.2014 г., постановено по адм. д. № 112/2014 г. на Административния съд - Добрич, в обжалваната му част следва да бъде отменено в частта, в която жалбата на "Локал Асетс Мениджмънт енд Рисорсис" АД срещу АУЗД № 180/1.11.2013 г. на орган по приходите в отдел "МДТ", Дирекция "ФБМДТ" при Община Генерал Тошево е отхвърлена по отношение определените в акта ТБО за услугата по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване. Вместо него, по същество, административният акт следва да бъде отменен за сумата над 39 357, 15 лв. В останалата част решението като правилно следва да бъде потвърдено. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд