Решение № 5830 от 4.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1524/2010 г.

Решение № 5830 от 4.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1524/2010 г., I о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 209 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Директор на Териториалната дирекция на НАП - гр. Варна чрез процесуален представител юрк. Е. Андонова, против Решение № 2074/3.12.2009 г., постановено по адм. д. № 2066/09 г., по описа на Административен съд гр. Варна /АС/, с което е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 9-686/2.04.2009 г. на Директора на Териториалната дирекция на НАП - гр. Варна, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС и чл. 187 от ЗДДС на търговеца е наложена принудителна административна мярка "запечатване" на обект Павилион 220 в гр. Варна, "Колхозен пазар", както и забрана достъпа до обекта за срок от 1 месец. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът счита, че органът, издал акта, е изложил доводи относно продължителността на срока на наложената ПАМ. Моли да бъде отменено постановеното решение и отхвърляне на жалбата срещу акта. Ответникът по касационната жалба, чрез пълномощника си адв. Спасова в писмени бележки излага доводи за правилност на съдебното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд - първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. За да отмени заповед Заповед № 9-686/2.04.2009 г., на Директор ТД Варна, за налагане на принудителна административна мярка "запечатване" на обект Павилион 220 в гр. Варна, "Колхозен пазар", както и забрана достъпа до обекта за срок от 1 месец, съдът е приел, че не отговаря на изискването за излагане на мотиви относно срока, за който се налага принудителната административна мярка, съставляващо нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Съдът е посочил, че в обжалваната заповед липсват мотиви относно упражняването на правомощието на органа по приходите по целесъобразност да определи максимално допустимия по закона срок за налагане на мярката. В нея са посочени фактически и правни основания, които формално удовлетворяват изискването на чл. 146 от АПК, но не съдържат съображенията на административния орган, и въпреки липсата на съдебен контрол върху преценката за целесъобразност неизлагането на мотиви по отношение на срока прави невъзможна преценката от страна на съда по отношение на това дали директорът на ТП на НАП е упражнил това свое правомощие в съответствие с целта на закона - чл. 146, ал. 5 АПК. Съдът е приел, че това нарушение е особено съществено и само по себе си е достатъчно основание заповедта да бъде отменена като незаконосъобразна. Така постановеното решение е правилно. По делото няма спор по фактите. Спорът се свежда единствено до това - липсата на мотиви от страна административния орган по отношение на срока за налагане на ПАМ е ли съществено нарушение на административнопроизводствените правила, водещо до незаконосъобразност на заповедта. Съгласно разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба (фискален бон, касова бележка от кочан или удостоверителен знак за продажба), отпечатан и издаден по установения ред за доставка/продажба. Съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС мярката се налага с мотивирана заповед от органа по приходите или от оправомощено от него лице, което означава, че заповедта в качеството й на индивидуален административен акт следва да отговаря на всички законови изисквания. Правилно съдът е приел и този извод се споделя и от настоящата инстанция, че липсата на мотиви относно срока, за който се прилага принудителната административна мярка, съставлява нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и лишава съда от възможност да установи дали актът е в съответствие с целта на закона - чл. 146, т. 5 от АПК. След като законодателят е предвидил срок до един месец за налагане на тази мярка, то административният орган е бил длъжен да обоснове защо е определил максимално дължимия срок, посочен в закона за налагане на тази мярка, и като не е направил това решаващият съд не би могъл да прецени дали той е упражнил това свое правомощие в съответствие с целите на закона, което е едно от основанията, посочени в чл. 146, за оспорване на индивидуалните административни актове. Бланкетно изложените в Заповедта мотиви за налагане на ПАМ, а именно за защита обществените интереси, изпълнение целите на закона и превъзпитаването на нарушителя, не налагат на извода за излагане на конкретни доводи, за конкретния случай, поради което правилно първоинстанционният съд е приел, че са налице липса на мотиви, който порок води до незаконосъобразност на акта, а доводите в тази насока в касационната жалба са неоснователни. В този смисъл е т. 7 на Постановление № 4/76 г. на Пленума на ВС, и т. 2 на ТР № 4/04 г. на ОСС на ВАС. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че максималният срок на запечатване на обекта е съобразен с размера на сумата, за която не е издадена касова бележка, както и вида на търговския обект и осъществяваната от търговеца дейност - продажба на цигари и констатираната разлика в касата. Този довод би бил предмет на обсъждане, ако се съдържаше като мотиви в обжалваната заповед. С оглед на изложеното настоящият съдебен състав счита, че решението на съда е правилно, не са налице твърдяните касационни основания за отмяна и същото следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 1 АПК, Върховният административен съд - първо отделение,