Решение № 13596 от 31.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 485/2012 г.

Решение № 13596 от 31.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 485/2012 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 5274/21.11.2011 г., постановено по адм. дело № 8668/11 г. по описа на Административен съд - София град /АССГ/, първо отделение, 13-ти състав, е отменен по жалба на "Евро кепитълс Мениджмънт" ООД гр. София, акт за прихващане или възстановяване № 1129624/09.06.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с решение № 1562/12.09.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София и е върната преписката на ТД на НАП - гр. София за ново произнасяне по искане за прихващане или възстановяване вх. № 10-53-03-2507/18.05.2011 г. С решението съдът е осъдил Д "ОУИ" - София да заплати на жалбоподателя разноски по делото в размер на 1100 лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София при ЦУ на НАП. В същата се прави оплакване за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд София град и вместо него да постанови друго такова по същество на спора, с което да потвърди обжалвания АПВ. Претендира се заплащане на юрисконсулско възнаграждение за двете инстанции. Ответното по касационната жалба дружество "Евро кепитълс Мениджмънт" ООД гр. София, чрез своя процесуален представител адв. Я. Петрова, взема становище във възражение и писмена защита, както и в съдебно заседание, че решението на Административен съд - София град е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на осмо, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението си Административен съд София град е отменил като незаконосъобразен акт за прихващане или възстановяване /АПВ/ № 1129624/9.06.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с решение № 1562/12.09.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София и е върнал преписката на ТД на НАП - гр. София за ново произнасяне по искане на "Евро кепитълс Мениджмънт" ООД гр. София за прихващане или възстановяване с вх. № 10-53-03-2507 от 18.05.2011 г. Административният съд е приел, че обжалваният АПВ е издаден в надлежната форма, при спазване на процесуалните правила и от компетентен орган, но е постановен при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Съдът е приел, че спорът е правен. Този извод е правилен предвид безспорно установената фактическа обстановка, която не е спорна между страните и не е предмет на касационно оплакване. АПВ № 1129624/9.06.2011 г. е издаден по искане на дружеството за възстановяване на данъчен кредит в размер на 70 40988 лв. Със същия АПВ срещу вземането на дружеството е прихванато негово задължение по РА № 2001003600/26.07.2010 г. в размер на 28.904,57 лв. РА № 2001003600/26.07.2010 г. е обжалван по съдебен ред в частта си относно установени задължения в размер на 28.904,57 лв. и с влязло в сила определение по адм. дело № 1193/2011 г. на АССГ изпълнението му е спряно, считано от 29.03.2011 г. до 1.02.2012 г., респ. до влизане в сила на РА. Изводът е, че към момента на издаване на обжалвания АПВ /9.06.2011 г./ изпълнението по РА № 2001003600/26.07.2010г е спряно по силата на влязъл в сила съдебен акт. Изложени са мотиви, че режимът на прихващане в данъчното право е регламентиран в разпоредбата на чл. 128 от ДОПК и урежда процедурата по извършването му като приложение намират и общите правила на гражданското право, уредени в чл. 103 - 105 ЗЗД, при отчитане спецификата на данъчните вземания като публични вземания. Административният съд е отбелязал, че съгласно чл. 128, ал. 1 от ДОПК прихващането може да се извърши с изискуеми публични вземания, за разлика от чл. 103, ал. 1 от ЗЗД, който поставя изискване вземанията да са ликвидни и изискуеми, като в данъчното право прихващането е начин за погасяване на публичното вземане - чл. 168, т. 2 от ДОПК, макар и да не е посочено сред изпълнителните способи в чл. 215, ал. 1 от същия кодекс. Според съда целта на принудителното изпълнение е за погасяване на изискуемо публично вземане чрез неговото плащане, поради което от систематичното място на разпоредбите на ДОПК относно прихващането и принудителното изпълнение не може да се прави извод за липса на връзка между тях. Прието за незаконосъобразно е прихващането на вземане на данъчно-задължено лице със задължението му, установено с невлязъл в сила РА, изпълнението по което е спряно с акт на съда. Спирането на изпълнението на РА препятства възможността за принудителното му изпълнение, поради което при наличието му не се допуска погасяване на вземането чрез прихващане като способ за погасяване на публично задължение по смисъла на чл. 168, т. 2 ДОПК. Решението на административния съд е правилно и законосъобразно. Основното оплакване на касатора е за допуснато нарушение на материалния закон. Навеждат се доводи, че с оглед характера на данъчните задължения като публични такива не важи общото изискване на чл. 103 от ЗЗД за ликвидност, респективно безспорност на насрещните вземания, поради което е възможно прихващане и със вземане, което е установено с още не влязъл в сила поради оспорване ревизионен акт. Като допълнителен аргумент в тази насока е цитирана разпоредбата на чл. 127, ал. 1 и 2 от ДОПК, според която ревизионните актове подлежат на предварително изпълнение, от което следва, че задълженията за данъци стават изискуеми веднага. Твърди се още, че спирането на изпълнението на ревизионния акт е ирелевантно към извършеното прихващане, тъй като посредством спиране на изпълнението се преустановява единствено възможността на приходната администрация за предприемане на действия по принудително изпълнение, но не се преклудира възможността на приходната администрация да иска изпълнение. Счита, че възможността да се извърши прихващане не се препятства с постановяване на спиране на изпълнението на РА, тъй като прихващането не е способ за принудително изпълнение /изчерпателно изброени в чл. 215, ал. 1 ДОПК/, а е способ за погасяване на публичното вземане, който може да се упражни с едностранно волеизявление на коя да е от страните по правоотношението. Направените оплаквания са неоснователни. В ДОПК не се съдържа правна регламентация на института на прихващането в данъчното право, а само е уредена процедурата по извършването му, поради което намират приложение общите разпоредби на гражданското право - чл. 103 - 105 от ЗЗД, отчитайки обаче особеностите на данъчното вземане /задължение/ като вид публично вземане. Институтът на прихващането е регламентиран в нормата на чл. 103, ал. 1 от ЗЗД и според нея, когато две лица си дължат взаимно пари или еднородни и заместими вещи, всяко едно от тях, ако вземането му е изискуемо и ликвидно, може да го прихване срещу задължението си. В случая спорът се свежда до това може ли да бъде извършено прихващане на вземането на данъчно-задълженото лице със задължението му, установено с все още невлязъл в сила ревизионен акт, изпълнението на който е спряно по реда на чл. 153, ал. 4 от ДОПК. Доводите развити в касационната жалба относно допустимостта на прихващането биха били верни и основателни, ако в случая не е налице спиране на изпълнението на ревизионния акт по посочения по-горе ред. Прихващането е един от способите за погасяване на публичното вземане - чл. 168, т. 2 от ДОПК, а след като вземането не подлежи на принудително изпълнение поради наличие на временна законова забрана, то с него не може да бъде извършено прихващане. Изводът е, че възможността на кредитора да иска какъвто и да е вид изпълнение е отложена във времето, за периода на действие на постановеното спиране на изпълнението на РА. Едно вземане, което не подлежи на изпълнение, не може да бъде погасявано, а прихващането е начин на погасяване, изрично посочен в чл. 168, т. 2 от ДОПК. След като е стигнал до същите правни изводи и е отменил издадения АПВ като незаконосъобразен и е върнал преписката на съответната дирекция за произнасяне по искането за възстановяване, административният съд е постановил едно правилно решение, което не страда от пороците, сочени в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Ответникът по касация не заявява искане за разноски, поради което такива не се присъждат за настоящото производство. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,