Решение № 8976 от 2.8.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1148/2021 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от К. Станилов и Т. Станилов и двамата в качеството им на наследници на Й. Станилова против Решение 6679/24.11.2020г., постановено от Административния съд София-град по адм.д. 9026/19 година , в отхвърлителната част. От обстоятелствената част на касационната жалба следва, че поддържаното касационно основание е неправилно приложение на материалния закон. Искат отменя на решението в частта му, в която съдът е отхвърлил главните искове на всеки един от ищците да бъде осъдена НЗОК да изплати на всеки от тях сума в размер на 5657,76 лева, представляваща обезщетение за вреди, претърпени от незаконосъобразен административен акт мълчалив отказ, постановен по заявление с вх. Е126-01-147/17.06.2011г., формиран в момента, в който административният орган се е произнесъл с Решение РД-Е 126-302/07.11.2011г.и да се постанови ново решение, с което така предявените главни искове се уважат изцяло. При условията на евентуалност, в случай, че се преценят ката неоснователни главните искове, се иска да се отмени обжалваното решение в частта му, в която са отхвърлени евентуалните искове на ищците за сумите над уважената част от претенцията им да бъде осъдена НЗОК да изплати на всеки от тях сума в размер на 5657,76 лева, представляваща обезщетение за вреди, претърпени от втория мълчалив отказ, постановен по заявление с вх. Е126-01-147/17.06.2011г., формиран в момента, в който административният орган се е произнесъл изрично с Решение РД-Е126-215/18.07.2014г. и да се постанови ново решение, с което така предявените при условията на евентуалност искове бъдат уважени частично до размер от 3462,55 лева за всеки от ищците. Претендират разноски. Ответникът Национална здравноосигурителна каса ( НЗОК) чрез своя процесуален представител оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима. Тя е подадена от лица, които са били страна по делото, за които обжалваната част от съдебния акт е неблагоприятна. Касационната жалба е подадена и в срока по чл.211, ал.1 АПК. По основателността на касационната жалба, Върховният административен съд в настоящия съдебен състав приема следното: Административният съд е приел, че е сезиран с искове, предявени от К. Станилов и Т. Станилов, всеки един с цена от 5 657,76 лева, за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи в размер на законната лихва върху претендираните суми, за периода от 07.11.2011г. до 28.10.2018 година, които са в резултат на незаконосъобразната административна дейност на ответника във връзка с формираните от последния незаконосъобразни мълчаливи откази за възстановяване на претендираната от неследодателката им сума за проведено лечени, в размер на 15 926,65 лева. Административният съд, постановил решението в обжалваната му част е приел за установено, че наследодателката на ищците Й. Станилова е подала до НЗОК заявление от 17.06.2011г. за възстановяване на разходи за получена медицинска помощ в Германия. Установено е от съда, че по заявлението е постановено първоначално решение от и.д. главен секретар на НЗОК на 07.11.2011г., което е прогласено за нищожно с влязло в сила съдебно решение и преписката е върната на органа за ново произнасяне. Органът се е произнесъл с решение от 18.07.2014г. с което е признал за възстановяване сума в размер на 7977,77 лева. С влязло в сила съдебно решение е отменен мълчалив отказ на управителя на НЗОК по заявлението на Станилова, за сумата, представляваща разликата над признатата от 7977,77 лева до пълния размер от 13 161,70 евро в левовата им равностойност и преписката е върната отново на органа за произнасяне. При третото произнасяне от НЗОК с решение от 22.10.18г. е разрешено възстановяване от бюджета на НЗОК на разходи в размер на 15 926,65 лева на упълномощения наследник на Й. Станилова. Във връзка с така установената фактическа обстановка и след като е преценил исковете като допустими, съдът е приел, че те са и частично основателни по следните съображения: Приел е, че е доказана първата предпоставка от фактическия състав на чл.1 ЗОДОВ, а именно наличието на два незаконосъобразни мълчаливи отказа по заявлението на Станилова. Съдът е преценил като доказани и другите предпоставки от посочения фактически състав, посочвайки, че Станилова, респективно нейните наследници са били лишени от възможността да ползват сумата от 15 929,65 лева през исковия период. Съдът е отхвърлил частично исковете, приемайки за основателно възражението на ответника за изтекла погасителна давност. Съдът е приел, че първият мълчалив отказ е бил нищожен и задължението за обезщетение във връзка с него е станало изискуемо на 07.11.2011г., от която дата тече и петгодишният срок за предявяването на иска, който изтича на 07.11.16г., а исковата молба е предявена на 05.08.19 година, към който момент искът за обезщетение от този нищожен мълчалив отказ е погасен по давност. Административният съд е приел, че по втория мълчалив отказ, който е отменен с влязло в сила решение от 20.10.17 година е започнала да тече погасителната давност за предявяване на иска за заплащане на вредите, произтекли от унищожаемия административен акт. Посочил е, че за периода 20.10.17г. до 28.10.28г. Станилова, респективно наследниците й са били лишени от възможността да ползват сумата от 15 929,65 лева, поради което са понесли вреди под формата на пропуснати ползи, чийто минимален размер е равен на размера на законната лихва за задържане на сумата и не подлежи на доказване. Съдът е определил размера на законната лихва, използвайки електронен калкулатор в Интернет. Предвид основателността на главния иск, съдът е преценил и като основателна претенцията за заплащане на законната лихва върху обезщетението, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното му изплащане. По разноските административният съд е приел следното: Съдът е присъдил на ищците съразмерно на уважената част от исковите претенции, направените от тях разноски за адвокатска защита, а именно 600 лева общо, като в тази връзка е приел за неоснователно възражението на ответника за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. На единия ищец е присъдена и заплатената от него държавна такса в размер на 10 лева. Административният съд е оставил без уважение искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, позовавайки се на утвърдената практика на ВАС по приложението на чл.10, ал.2 и ал.3 ЗОДОВ, установена до приемането на новата разпоредба на ал.4 на чл.10 от ЗОДОВ с ДВ, бр.94/19 година. Административният съд е преценил също така, че в случая е неприложима разпоредбата на чл.10, ал.4 ЗОДОВ, тъй като тя е приета след подаване на исковата молба, поради което приложение следва да намери §6 на ПЗР на ЗОДОВ, съгласно който този закон се прилага за предявените искови молби, подадени след влизането му в сила. Въз основа на така посочените съображения, административният съд е осъдил НЗОК да заплати на Т. Станилов и К. Станилов, като наследници на Й. Станилова, на всеки един от тях по 827,30 лева, ведно със законната лихва от 05.08.19 г. като обезщетение за претърпени имуществени вреди от незаконосъобразен административен акт мълчалив отказ на управителя на НЗОК по заявление с вх. Е 126-01-147/17.06.2011г., отменен впоследствие от съда, като е отхвърлил претенциите до пълния им предявен размер от по 5657,76 лева. Със същото решение съдът е отхвърлил исковете на Т. Станилов и К. Станилов, като наследници на Й. Станилова срещу НЗОК за заплащане на обезщетение за имуществени вреди всяка една от тях в размер на 5657,76лв. претърпени от нищожен административен акт мълчалив отказ на и.д.главения секретар на НЗОК по заявление с вх. Е126-01-147/17.06.2011г., формиран на 07.11.2011г. като погасени по давност. Съдът е присъдил също така на Т. Станилов разноски в размер на 300 лева и на К. Станилов, разноски в размер на 310 лева. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява решението в оспорената му част като неправилно. Неправилно и неоснователно административният съд е разгледа исковите претенции спрямо всеки един от незаконосъобразните мълчаливи откази по отделно. Това е така, тъй като на първо място, съдът е отказал да допусне изменение на исковете по молбата на ищците от 13.10.20г., в която са формирани четири искови претенции ( а не две, както и по исковата молба), първите две във връзка с нищожния мълчалив отказ от 07.11.2011г., а вторите две, предявени в условията на евентуалност във връзка с мълчаливия отказ от 18.07.2014 година. След като не е допуснато поисканото изменение на исковете, то те остават предявени по начина, по който това е направено в исковата молба и уточняващата молба от 17.09.20година. Съдът е следвало да разгледа и се произнесе по двата обективно съединени иска, всеки един от които в размер на 5 657,76 лева, за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в забава за възстановяване на направени разходи за лечение в чужбина, която е провокирана от незаконосъобразна административна дейност, изразяваща се в два последователни незаконосъобразни мълчаливи откази на органа, за възстановяването на претендираната сума. В уточнителната молба е посочено, че двата мълчаливи отказа имат съвместен принос към претърпените вреди, т.е съдът е трябвало да прецени наличието или не на вредоносно действие от така посочената съвкупност, а не по отделно спрямо двата мълчаливи откази. Съответно, съдът е следвало да прецени възражението за изтекла погасителна давност, направено от ответника, считано от края на незаконосъобразната административна дейност, който се свързва с последвалия незаконосъобразните мълчаливи откази положителен акт на органа по заявлението, който е от 22.10.2018 година. Считано от тази дата до датата на предявявне на исковата молба 05.08.2019г., не е изтекъл 5-годишния давностен срок за заплащане на обезщетение за причинените имуществени вреди от незаконосъобразната административна дейност. От установената по делото фактическа обстановка по спора, настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява като обоснован и правилен извода на първоинстанционния съд за наличие на незаконосъбразна административна дейност от страна на длъжностни лица на ответника, изразяваща се в издадени незаконосъобразни индивидуални административни акта. Тази незаконосъобразна административна дейност е довела до забавено възстановяване на сума, излязла от патримониума на ищците. При наличие на забавено изпълнение на парично задължение, обезщетението, което се дължи за периода на забавата е законната лихва върху него. През сочения исков период е налице забава от страна на ответникса, която е резултат на незаконосъобразна административна дейност на негови служители, поради което следва да се присъди законната лихва за целия исков период. Изчислена с помощта на електронния калкулатор в Интернет, размерът на законната лихва върху сумата от 15 926,65 лева за периода 07.11.2011г. до 28.10.2018 година е в претендирания от ищците размер. По тези съображения, следва да се отмени решението в обжалваната му отхвърлителна част, а вместо това ответникът се осъди да заплати разликата над вече присъдения с решението размер до претендирания от ищците размер на обезщетението, като на всеки от ищците следва да се присъди сума от по 4830,46 лева. Предвид характера на присъденото обезщетение обезщетение за забава, върху него не следва да се присъжда законна лихва от исковата молба до изплащането му, тъй като това би било в нарушение на чл.10, ал.3 от Закона за задълженията и договорите. С оглед изхода на спора, на ищците следва да се присъдят направените разноски за първоинстанционното производство в пълен размер. Общият размер на разноските, направени за първоинстанционното производство от ищците са по 613 лева всеки един от тях за адвокатско възнаграждение и 10 лева държавна такса, платена от К. Станилов. При тези данни, с настоящото решение следва да се осъди НЗОК да заплати на всеки един от ищците сумата от 313 лева, представляваща непресъдената част от направените от тях разноски за адвокат пред първоинстанционния съд. Пред касационната инстанция е направено искане за присъждане на разноски за държавна такса. Пълномощникът на ищците е поискал да му бъде присъдено адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.1 и ал.2 от Закона за адвокатурата, тъй като е защитавал безплатно касаторите по делото, заради материалното им затруднение. Към молбите на адвоката са представени договори за безплатна правна защита и съдействие от 09.12.2020г. с Т. Станилов и с К. Станилов. При това положение е налице хипотезата на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, поради което на адв. Т. Файтонджиев по двата договора с касаторите следва да се присъди минималния размер на адвокатското възнаграждение според Наредбата за минималните адвокатски възнаграждение, който изчислен според правилото на чл.8, ал.1, т.2 от посочената Наредба, е 568 лева по всеки един от договорите. Воден от горните съображения и на осн. чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд в настоящия съдебен състав