Решение № 7871 от 27.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14606/2018 г.

Решение № 7871 от 27.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14606/2018 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба на Г. Г., от [населено място], чрез адв. М. Тодорова срещу Решение № 6071 от 23.10.2018 г., постановено по адм. дело № 5856/2018 г. по описа на aдминистративен съд София-град в частта, с която е отхвърлен предявения иск за присъждане на законна лихва върху присъденото обезщетение от 630 лева, считано от 27.06.2017 г. до датата на предявяването на исковата молба на 05.06.2018 г. и в частта, с която е отхвърлена претенцията му за присъждане на разноски в размер от 730 лева. Счита решението в оспорената част за неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му в тези две части. Претендира разноски пред настоящата инстанция. Ответната страна - Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" (ИА "АА"), чрез юрк. Ичева, в отговор на касационната жалба изразява становище за нейната неоснователност и за правилност и законосъобразност на постановеното решение. Излага доводи за прекомерност за претендираното адвокатското възнаграждение пред настоящата инстанция. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите на страните, събраните по делото доказателства, в рамките на сочените касационни основания и с оглед мотивите на Тълкувателно решение на ОСС на I и II колегии на ВАС от 15.03.2017 г. по Тълкувателно дело № 2 от 2016 г., както и правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна при следните съображения: С обжалваното решение Административен съд София-град е осъдил ИА "АА" да заплати на Г. Г., обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер от 630 (шестстотин и тридесет) лева, като е отхвърлил иска му в частта за присъждане на законна лихва в размер на 55 лева върху обезщетението за имуществени вреди в уважения размер, считано от 27.06.2017 г. до датата на предявяването на исковата молба на 05.06.2018 г., както и в частта за присъждане на съдебни разноски по делото в размер на 730 лева. Съдебното решение е влязло в законна сила, като необжалвано, в осъдителната му част, с която е признато право на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер от 630. Въз основа на събраните доказателства съдът е приел за установено, че с Наказателно постановление № 42-0001811 от 29.09.2015 г., издадено от главен инспектор в ОО "АА" при Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", на Г. Г. са наложени три административни наказания "глоби" от по 1 500 лева, за нарушение на чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози (ЗАвП) и една глоба в размер на 1 500 лева за нарушение на чл. 93в, ал. 23, предл. 1 от същия закон. Актът е обжалван и с Решение от 02.06.2017 г., постановено по НАХД № 20612/2015 г. по описа на Софийски районен съд е отменен, като незаконосъобразен. Решението не е обжалвано и е влязло в законна сила на 27.06.2017 г., съгласно отбелязването на л. 54 от делото. В производството по оспорване на НП ищецът е заплатил, в брой, на адв. Тодорова сумата от 630 лв., представляващи възнаграждение за процесуално представителство и правна помощ, за което е представен Договор за правна защита и съдействие серия А № 573660 от 29.10.2015 г. (л. 16), приложен по НАХД № 20612/2015 г. по описа на Софийски районен съд. Във връзка с тази фактическа установеност съдът е приел, че са налице кумулативно изискуемите законови предпоставки на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на ответника по отношение на претендираните имуществени вреди и е уважил предявеният иск изцяло. Претенцията за присъждане на законна лихва, върху размера на обезщетението за имуществени вреди, считано от датата на влизане на отменителното решение в сила - 27.06.2017 г. - до датата на предявяването на исковата молба и от предявяването на исковата молба до окончателното изплащане на главницата, съдът е приел за неоснователна и я е отхвърлил. За да мотивира този си извод съдът е посочил, че "... вземането за разноски е с процесуален характер, поради което върху него не се начислява лихва". В частта относно присъждане на съдебни разноски в размер на 10 лева -държавна такса и 720 лева - за адвокатски хонорар, съдът е приел, че същите не са изрично поискани и не следва да бъдат присъждани. Решение в обжалваните му части е валидно и допустимо, но неправилно. Съдът е установил правилно фактите по делото, но не е приложил правилно материалния закон. В случая производството по делото не касае "вземане за разноски", е такова по специалния закон - ЗОДОВ и пред решаващия съд е предявен иск за обезщетение за понесени имуществени вреди, причинени на гражданина от незаконосъобразни актове, постановени от длъжностни лица на ответника при извършване на административна дейност. Ето защо е неправилен направения извод от първостепенния съд, че претенцията на ищеца за заплащане на законната лихва, считано от датата на влизане на отменителното решение в сила - 27.06.2017 г. - до датата на предявяването на исковата молба и от предявяването на исковата молба до окончателното изплащане на главницата, е неоснователна. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г., постановено по т. гр. д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС: "... При незаконни актове на администрацията началният момент на забавата, и съответно дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението, е влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове; при нищожните - това е моментът на тяхното издаване, а за незаконни действия или бездействия на административните органи - от момента на преустановяването им. ". Тълкувателното решение е задължително за органите на съдебната власт, съгласно чл. 130, ал. 2 ЗСВ. В случая решението, с което актът, постановен от административния орган при изпълнение на административната му дейност, е отменен е влязло в сила на 27.06.2017 г. и от тази дата до завеждането на исковата молба ищецът претендира да му бъде присъдена лихва. Претенцията е основателна и следва да бъде уважена, като ответникът следва да бъде осъден да я заплати. Обжалваното решение в тази му част следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, осъдително решение. На следващо място, съдът от първата инстанция неправилно е отхвърлил претенцията за присъждане на разноски, представляващи заплатената от ищеца държавна такса и заплатеното от него адвокатско възнаграждение. За да се възложат съдебните разноски върху ищеца, независимо от уважаването на исковата му претенция, е необходимо да се докаже наличието на две, кумулативно изискуеми, материалноправни предпоставки: - ответникът с поведението си да не е дал повод за завеждане на делото и - да е признал иска. В случая, с отговора на исковата молба ответникът е признал иска. Същият обаче с поведението си е дал повод за завеждане на делото, тъй като в периода от узнаване на исковата молба до датата на постановяване на съдебното решение, той е можел да предложи споразумение, но не го е сторил. Можел е да покани ищеца и да му плати претендираната сума на каса, по банков път или по друг предвиден в закона начин, каквито действия не са установени. Следователно, разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК не може да намери приложение. Приложима е нормата от специалния закон - чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, съгласно която ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса и възнаграждението за един адвокат, съразмерно уважената част от иска. В случая още в исковата молба до АССГ е формулирано искане за присъждане на разноски. В тази връзка, в частта за разноските решението на съда също е неправилно и като такова следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго, с което се присъдят разноските по делото пред първоинстанционния съд в размер на 730 лева. С оглед резултата от делото молбата на касационния жалбоподател за присъждане на разноски за настоящата инстанция е основателна и следва да бъде уважена, съобразно представените пред настоящата инстанция Договор за правна защита и съдействие серия А № 791018 от 30.11.2018 г. (л. 8), платежно нареждане за заплатена държавна такса и списък на разноските по чл. 80 ГПК (л. 19) в размер на 365 (триста шестдесет и пет) лева. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение