Решение № 303 от 4.06.2010 г. на ВКС по н. д. № 256/2010 г.

Решение № 303 от 4.06.2010 г. на ВКС по н. д. № 256/2010 г., III н. о., НК, докладчик председателят Саша Раданова Касационното производство е образувано по жалба от защитника на подсъдимия Н. Н. С. против решение № 8 от 28.01.2010 г. по в.н.о.х.д. № 347/2009 г. на Пловдивския апелативен съд. Оплакването в жалбата е на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК с искане за изменяване на решението и намаляване срока на наложеното на С. наказание лишаване от свобода от 3 години на 1 г. и 6 месеца. В съдебно заседание подсъдимият и защитникът му не се явяват. Представителят на ВКПр дава заключение за оставяне на въззивното решение в сила. ВКС установи: С присъда № 74 от 30.06.2009 г. по н.о.х.д. № 644/2008 г. на Старозагорския окръжен съд Н. Н. С. е признат за виновен в това, че на 1. 02.2008 г. в село Т., Мъглижка община, е държал без надлежно разрешително и с цел разпространение високорисково наркотично вещество в особено големи размери - 20.871 кг. амфетамин на стойност 626 130 лв. - за което и на основание чл. 354а, ал. 2 във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е осъден на 3 години лишаване от свобода, които да изтърпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип . На основание чл. 68, ал. 1 НК е постановено С. да изтърпи при общ първоначален режим в затворническо общежитие от открит тип и наказанието от 1 г. лишаване от свобода, наложено му с присъдата по н.о.х.д. № 365/2006 г. на Старозагорския окръжен съд. На основание чл. 354а, ал. 6 НК наркотичното вещество е отнето в полза на държавата. С обжалваното въззивно решение горната присъда е потвърдена. Жалбата е неоснователна. Влошеното здравословно състояние на подсъдимия, на което единствено се основава твърдението за явна несправедливост на наложеното наказание и искането за неговото намаляване е и единственото обстоятелство, което двете съдебни инстанции са счели за изключително и даващо основание за определяне наказанието на С. при условията на чл. 55, а не на чл. 54 НК . Сведено до размера на 3 години, лишаването от свобода е достатъчно занижено и не може да оправдае проявата на по-голяма снизходителност, още по-малко за поискания с жалбата срок. С оглед на дотук изложеното, липсата на посочени и подкрепени със съответните доводи други касационни основания, и на чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС в състав от трето н. о.