Решение № 9587 от 8.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3265/2010 г.

Решение № 9587 от 8.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3265/2010 г., I о., докладчик съдията Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 от АПК, във вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на "Радиоизотоп" ЕООД - в несъстоятелност, подадена чрез синдика срещу решение от 17.11.2009 г. по адм. дело № 1082/2007 г. на СГС, АО, III Г състав, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Акт № 366/26.05.2005 г. за установяване на публични вземания, издаден от ТДД гр. София, ДП "Младост", мълчаливо потвърден от Министъра на финансите. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно - постановено в противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По съображения изложени в жалбата, касаторът моли да бъде отменено решението на СГС като незаконосъобразно и да му бъдат присъдени разноски по делото.

Ответниците - Директорът на Дирекция "ОУИ" гр. София при ЦУ на НАП и Министърът на финансите не изразяват становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото.

Върховен административен съд, първо "А" отделение, като взе предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, но разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Делото е за втори път пред настоящата инстанция.

Производството по делото е след постановяване на решение № 7103 от 04.07.2007 г. на ВАС, I отделение, по адм. дело № 624/2007 г., с което е отменено решение от 14.06.2006 г. по адм. д. № 2913/2005 г. на Софийски градски съд, а делото е върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав.

След връщането на делото и в производството по адм. дело № 1082/2007 г, решаващият състав на СГС е приел следното - предмет на обжалване в производството пред първоинстанционния съд е издаден на 26.05.2006 г. на "радиоизотоп" ЕООД акт за установяване на публични вземания за периода 01.01.2001 г. - 31.12.2004 г., представляващи вноски по чл. 92, ал. 1, т. 1 от Закона за безопасното използване на ядрената енергия за предадени радиоактивни отпадъци, генерирани в резултат на дейността им, както следва:

• по Договор № 078/08.08.2001 г. в размер на 153 998 лв. и лихви в размер на 75 198, 79 лв.;

• по Договор № 078-2/08.08.2001 г. в размер на 37 260 лв. и лихви - 18 194,47 лв.

• по Споразумение № 166/04.10.2004 г. в размер на 38 880 лв. и лихви - 2417,94 лв.

Според СГС неоснователни са доводите в жалбата за неправилно изписване на наименованието на жалбоподателя и че АВДР е връчен едновременно с обжалвания АУПДВ, тъй като допуснатите нарушения не са съществени и не водят до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя, включително чрез ангажиране на допълнителни доказателства в хода на съдебното производство. Съдът е приел за недоказани възраженията на дружеството, че към акта са приложени копия от договори "подписани със запетая от неизвестен автор и че съдържанието на договорите не доказва съществуването на констатираните вземания.

По делото не са представени доказателства във връзка с твърдението, че от 01.01.2004 г. дейността по съхранение на радиоактивни отпадъци е възложена на ДП "Радиоактивни отпадъци", което сключва сделки във връзка с осъществяване предмета на дейност съгласно чл. 79 и 80 от ЗБИЯЕ. От Споразумение № 166/04.10.2004 г. съдът е установил, че задължение за приемане и съхраняване на отпадъците е поето от Института за ядрена енергия и ядрена енергетика към БАН.

Безспорно е установено по делото, че към датата на извършване на ревизията, дружеството е било в производство по несъстоятелност, открито с решение по т. д. № 625/2004 г. на СГС. Дружеството е обявено в несъстоятелност със същото решение, обявено в ДВ, бр. 17/22.02.2005 г. Решението е отменено с решение № 713/18.11.2005 г. по т. д. № 150/2005 г. на Върховния касационен съд и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на СГС, като по делото няма данни относно продълженото производство пред СГС по несъстоятелността. СГС е приел за неоснователно възражението на жалбоподателя, че при извършване на данъчната ревизия са допуснати съществени нарушения на процедурните правила, очертани в чл. 17, ал. 1 от ДПК (отм.).

В решението са изложени и съображения във връзка с твърдението на жалбоподателя за погасяване на непредявени вземания съгласно чл. 739, ал. 1 от ТЗ. Според СГС тази норма е неприложима за публични вземания, спрямо тях е приложима общата абсолютна погасителна давност, предвидена в ДПК (отм.). В тази връзка чл. 688, ал. 3 от ТЗ предвижда възможност за допълнително предявяване на вземания до датата на обявяване на длъжника в несъстоятелност, което в случая е станало с ново решение на СГС от 22.11.2006 г. /видно от УАС/. По делото е представена молба до съда по несъстоятелността, подадена от Изпълнителния директор на АДВ от 08.06.2005 г. за предявяване на публичното вземане в общ размер на 325 948,20 лв.

С оглед изложеното, СГС е обосновал извода за законосъобразност на издадения АУПДВ и е отхвърлил като неоснователна жалбата на "Радиоизотоп" ЕООД.

Така постановеното решение е правилно. В мотивите на обжалваното решение е обсъдена подробно и последователно фактическата страна по спора, направените възражения пред първоинстанционния съд и правилно са формирани изводи за законосъобразност на обжалвания АУПДВ. Във връзка с наведените отново в касационната жалба доводи за нищожност на оспорения административен акт следва да се посочи, че по спорът относно нищожността на акта е налице произнасяне на ВАС, I отделение с решение № 7103 от 04.07.2007 г. по адм. дело № 624/2007 г. Неоснователни са и възраженията за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон. Съгласно чл. 92, ал. 1, т. 1 от ЗБИЯЕ приходите по фонд "Радиоактивни отпадъци" се набират от вноски от юридически и физически лица, които в резултат на дейността си генерират радиоактивни отпадъци, които подлежат на предаване. Тези вноски съобразно нормата на чл. 94, ал. 3 от с. з. са публични държавни вземания, които се установяват и събират по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс от органите на Националната агенция за приходите. В процесния случай задълженията законосъобразно са установени въз основа на Договор № 078/08.08.2001 г., Договор № 078-2/08.08.2001 г. и Споразумение № 166/04.10.2004 г. за приемане на радиоактивни отпадъци. В случая за дружеството е било налице възможност да оспори цитираните документи по реда предвиден в чл. 154 от ГПК (отм.) още при първото разглеждане на делото пред СГС, но това не е сторено. Следва да се има предвид, че тежестта за доказване неистинността на документа пада върху страната, която го оспорва.

По изложените съображения следва да бъде прието, че решението на СГС не страда от пороците, изложени в касационната жалба и следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК Върховният административен съд, първо А отделение,