Решение № 9394 от 13.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 938/2009 г.

Решение № 9394 от 13.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 938/2009 г., III о., докладчик съдията Тодор Петков Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Николай Ненов Ненов, чрез процесуален представител адв. Дюргеров от гр. Варна, против решението постановено по адм. дело № 1634/2008 г. по описа на Административен съд - гр. Варна. В жалбата са наведени доводи за неправилност на решението, като необосновано, постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК и се претендира отмяната му. Ответната страна ДНСК - гр. София, не изразява становище по подадената касационна жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК, от легитимирано лице, поради което е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, поради следното: Първоинстанционното производство е образувано по искова молба, подадена от Николай Ненов Ненов, чрез процесуален пълномощник срещу Дирекция за национален строителен контрол гр. София, по която се претендира присъждане на обезщетение за имуществени вреди, като преки и непосредствени последици от незаконосъобразен административен акт - отменено с влязло в сила решение на АС - Варна издадено срещу него наказателно постановление на Зам. Началник на ДНСК, в размер общо на 5000 лева, които е заплатил по договори за правна помощ за възнаграждения за адвокат в размер на 3000лв. за първа инстанция и 2000лв. за касационна инстанция. С обжалваното съдебно решение, административният съд е отхвърлил предявения на основание чл. 4, във връзка с чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ иск за сумата от 5000 лв. - размер на имуществени вреди, причинени от отменен, като незаконосъобразен административен акт. За да постанови този резултат съдът е приел, че безспорно във връзка с обжалвано по реда на ЗАНН наказателно постановление пред две съдебни инстанции ищеца, е ползвал правна помощ, за която е заплатил на адвокат общо сумата 5000 лева, но посочената сума обаче не представлява размер на имуществени вреди, понесени от него като пряка и непосредствена последица от отменения като незаконосъобразен, административен акт. Решението е правилно. Обоснован с оглед установеното от фактическа страна е направеният от съда извод, че изплатеното адвокатско възнаграждение по дело, с влязлото в сила решение по което е отменено наказателно постановление, не представлява размер на имуществени вреди понесени от жалбоподателя по същото дело, като пряка и непосредствена последица от увреждането по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ. Направените разноски по водене на НАХД, по което е отменено наказателно постановление, не могат да бъдат квалифицирани като вреди произтичащи от незаконосъобразен административен акт, доколкото законовата възможност да се поиска присъждане на направените разноски се определя от правилата, действащи в съдебното производство по ЗАНН, в което този акт е отменен. Съгласно разпоредбата на чл. 203 АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Основателността на иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, предполага установяването на следните, кумулативно дадени предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липса на някой от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата и общината по посочения ред. Административният съд правилно е приел, че събраните по делото доказателства не установяват настъпването на твърдените от ищеца имуществени вреди, като пряка и непосредствена последица от отменено с решение по НАХД наказателното постановление (което от друга страна не е по смисъла на чл. 21 АПК административен, а правораздавателен акт), респективно - че нямат такъв характер, направените по последното дело разноски. По изложените съображения съдебното решение, като правилно, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1, предложение първо АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,