Решение № 1061 от 23.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4905/2012 г.

Решение № 1061 от 23.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4905/2012 г., VIII о., докладчик съдията Цветанка Табанджова Производството е по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директор дирекция "ОУИ" Бургас при ЦУ на НАП, срещу решение № 233/2012 г. на АС - Бургас, с което е отменен РА № 281001211/2010 г., потвърден с решение № РД-10-18/2011 г. на директор дирекция "ОУИ" Бургас, в частта относно отказано право на приспадане на данъчен кредит на "Енормъс" ЕООД гр. Бургас по ДФ № 20/31.05.2010 г., издадена от "Стефи трейд" ЕООД. Твърди се допуснато нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост на съдебният акт - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му. Претендира се заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Постъпила е втора касационна жалба от "Енормъс" ЕООД гр. Бургас срещу частта на решението, с която съдът не е присъдил разноски по делото и е отказал данъчен кредит по фактура № 46/31.05.2010 г., издадена от "Филипополис - ДГ" ЕООД в отчетен период м. 05.2010 г., поради липса на доставка, като е начислена лихва в размер на 118.89 лв. за периода 15.06.2010 г. до 14.07.2010 г. Посоченото касационно основание е по чл. 209, т. 2 АПК, без да се излагат конкретни доводи за недопустимост на съдебния акт. Успоредно с това се твърди необоснованост, поради не извършване на преценка на представените по делото доказателства. Иска се отмяна на решението и РА в тази част и присъждане на разноски по делото - платени д. т., възнаграждение за вещо лице и адвокатски хонорар, като се твърди, че доказателства за реално извършените разходи са били своевременно представени. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба, подадена от директор дирекция "ОУИ" Бургас и неоснователност на касационната жалба на "Енормъс" ЕООД. Върховният административен съд, в тричленен състав, осмо отделение, намира жалбите за допустими, като подадени в срок, от активно легитимирани лица, срещу подлежащ на обжалване акт. Разгледана по същество жалбата на директора на дирекция "ОУИ" Бургас е основателна. За да отмени РА в частта, с която е отказано право на приспадане на данъчен кредит по ф-ра № 20/31.05.2010 г., издадена от "Стефи трейд" ЕООД - продавач на "Енормъс" ЕООД - купувач, Административният съд - Бургас е приел, че с нея се документира реално извършена доставка, поради което не е налице основание да се откаже право на приспадане на данъчен кредит. Съдът е базирал изводите си на събраните в хода на съдебното производство доказателства, сред които договор между страните от 22.04.2010 г., фактури във връзка със съхранението на същата стока, транспортирането и предаването и за отговорно пазене, респ. фактура № 8962/28.012010 г. издадена от "Рила 1" ЕАД за доставка на медни плочи, фактура № 94/01.04.2010 г., издадена от "Трайстар" ЕООД за доставка на кабели, фактура № 94/01.04.2010 г. издадена от "Необласт" ЕООД за извършен транспорт, ведно с товарителница, и договор за отговорно пазене от "Борислава 2005" ЕООД. Изслушано е и заключение на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, от която е установено, че стоките посочени в процесната фактура № 20/31.05.2010 г., издадена от "Стефи трейд" ЕООД са заприходени по вид, количество и единична цена и стойност на основание фактурите издадени от "Рила 1" ЕООД и "Трайстар" ЕООД. Успоредно с това и на базата на дневния финансов отчет на хронологичната ведомост, съдът е приел, че е осъществена реална доставка по смисъла на чл. 6 ЗДДС, спрямо която условията на чл. 68 ЗДДС са налице. Решението в тази част е неправилно и необосновано. Предмет на спора е отказан данъчен кредит на основание чл. 50, ал. 5 ЗДДС вр с чл. 6, ал. 1 ЗДДС за данъчен период 01.05.2010, т. -31.05.2010 г. Правото на приспадане на данъчен кредит несъмнено е положителен за ревизираното лице факт, поради което в тежест на същото е да докаже наличието на законовите предпоставки за упражняването му по повод конкретната доставка. Макар изискването за реалност на доставката да не е буквално и формално изведено в сега действащата редакция на ЗДДС, както твърди дружеството касатор, същото имплицитно следва и е логическа част от съдържанието на чл. 6 ЗДДС, поради което "Енормъс" ЕООД трябва да установи, че фактура № 20/31.05.2010 г. издадена от "Стефи трейд" ЕООД отразява реално извършена доставка. Независимо че фактурите, за които се претендира данъчен кредит са издадени от доставчика "Стефи трейд" ЕООД и са изпълнени формалните изисквания за отразяването на фактурите в дневниците за продажби на доставчика и в справките-декларации, както и са налице договори установяващи облигационни отношения между страните по повод същата стока - по вид и количество, но тези доказателства не удостоверяват действителното осъществяване на доставките на стоки, т. е., че съдържанието на фактурите съответства на обективната действителност с вещно-прехвърлителен за собствеността ефект. Именно поради това, при извършване на ревизията органа по приходите има задължението и правомощието да извършва проверки относно всички факти и обстоятелства, които пряко или косвено имат значение за преценката относно реалността на доставките, като в случая е извършена проверка и на предходните доставчици, за които се е твърдяло, че са доставили стоките на прекия доставчик. От страна на дружеството-касатор не са представени доказателства, че е налице реално предаване на стоките - предмет на процесните договори и фактура № 20/31.05.2010 г. Проведената в рамките на първоинстанционното производство експертиза, също не може да породи извод в обратния смисъл, както необосновано е приел първоинстанционният съд, тъй като видно от представеното експертно заключение - вещото лице не е установило, макар това да е било част от задачата му - приемане, предаване и транспортиране на фактурираните стоките. Видно от самата експертиза - установено по веригата е само заприходяването и осчетоводяването продажбата на конкретните стоки. При извършените проверки на дружеството-касатор, дружествата - съконтрахенти, както и дружеството доставчик по въпросната фактура, не е представен нито протокол доказващ реалното предаване на вещите предмет на доставка, нито друг равностоен в смисъла доказващ реално придобиване документ. Т. е. страната несъмнено е доказала облигационно правоотношение, като обвързващо страната договорно намерение с гражданско - правен характер. Не е доказано обаче реалното изпълнение на облигационните правоотношения така, че сделката да бъде приета за фактически осъществила се - с предаване на вещта, какъвто е характера на данъчно-правния институт реална доставка. Липсата на доказателства в подобен смисъл не позволяват на настоящият състав да приеме фактическият състав на чл. 68 и сл. ДОПК за осъществен. Решението, като неправилно и необосновано, следва да бъде отменено в тази част и вместо него следва да бъде постановено друго, с което да се отхвърли жалбата против РА в същата част. Разгледана по същество жалбата на "Енормъс" ЕООД е неоснователна. Предмет на спора по тази касационна жалба е начислената с РА лихва за просрочие в размер на 118.89 лв. върху сторнираната с ДКИ № 47/02.06.2010 г. сума по ф-ра № 46/31.05.2010 г., издадена от "Филипополис-ДГ" ЕООД. Установено е, че по процесната фактура не е извършена облагаема доставка и че "Енормъс" ЕООД е включил ДКИ със стойност - 70 000 лв. и ДДС - 14 000 лв. в регистър "Дневник покупки" за данъчен период м. 06.2010 г. и то участва в резултата на СД по ЗДДС с вх. № 2001324956/14.07.2010 г. В тази връзка законосъобразен е направения от първоинстанционния съд извод, че с издаването на ДКИ задължението за заплащане на неправомерно начисления данък по смисъла на чл. 70, ал. 5 ДДС в размер на 14 000 лв. в срок до 14.06.2010 г. е отпаднало, поради което за следващия данъчен период като задължение е начислена само изтеклата лихвата за просрочие. С оглед изхода на спора и направеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, настоящият състав счита, че ответната страна следва да заплати такова съобразно хипотезата на чл. 161, ал. 1 ДОПК вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, т. е. в размер на 150 лв. Поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение