Решение № 12549 от 8.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3795/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Народно читалище Христо Ботев 1884, с Мирково, срещу решение 230 от 18.02.2025 г., постановено по адм. дело 174/2024 г. по описа на Административен съд София област. С доводи за неговата неправилност като постановено в нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост се иска отмяната му, като се постанови друго по съществото на спора, с което се отмени оспореното пред съда решение на комисията по чл. 23, ал. 1 от Закона за народните читалища при Община Мирково. Иска присъждане на сторените по делото разноски. Ответникът - Комисия по чл. 23, ал. 1 от Закона за народните читалища при Община Мирково, чрез адвокат Ганева взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Прави искане за сезиране на Конституционния съд за обявяване противоконституционността на чл. 23 от Закона за народните читалища. Иска присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение. Ответниците Народно читалище "Културен подем - 2020" с. Мирково, Народно читалище "Светлина - 1905" с. Буново, Народно читалище "Любен Каравелов - 1927" с. Каменица, Народно читалище "Отец Паисий - 1901" с. Смолско, не се представляват и не вземат становище по касационната жалба. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Производството пред административния съд е образувано по жалбата на Народно читалище "Христо Ботев 1884, с. Мирково, община Мирково, против решение по протокол от 30.01.2024 г. на комисията по чл. 23, ал. 1 от Закона за народните читалища (ЗНЧ), с което е извършено разпределение на предвидените по държавния бюджет средства за читалищна дейност между читалищата на територията на общината за 2024 г. С обжалваното решение жалбата е отхвърлена. За да постанови този резултат съдът е приел, че решението е взето от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с относимите материалноправни разпоредби и целта на закона. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са доводите в касационната жалба за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Правото на участие на страната в съдебното производство не е препятствано. Публикуването на протокол от съдебно заседание извън предвидения в чл. 142а АПК срок не съставлява съществено нарушение и то при положение, че съдържанието му, като пълно и обективно, е възприето от страната. Не основава съществено нарушение и момента на постановяване на обжалваното решение, което съдържа изискуемите се от закона мотиви. Доводите на касационният жалбоподател за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на обжалваното решение са неоснователни. Първоинстанционният съд е обсъдил въведените от ищеца обстоятелства, на които се основава жалбата му до съда въз основа на събраните по делото доказателства и при съобразяване изискуемия се контрол съгласно чл. 146 АПК. Към установените по делото фактически положения, релевантни за спора, е извършена правилна преценка относно приложението на закона. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава неправилност на обжалваното решение. При надлежно установената фактическа обстановка административният съд е извел единствено правилния и логичен извод за неоснователност на отправената до него жалба. Съгласно разпоредбата на чл. 23, ал. 1 ЗНЧ предвидените по държавния и общинския бюджет средства за читалищна дейност се разпределят между читалищата от комисия с участието на представител на съответната община и на всяко читалище от общината и се предоставят на читалищата за самостоятелно управление, каквато комисия в случая е извършила разпределението. Правилно е прието от административния съд, че оспореното решение е взето от компетентен орган, тъй като съставът на комисията съответства на този, определен от чл. 23, ал. 1 ЗНЧ един представител на община Мирково и по един представител на всяко от читалищата в общината. Обоснован е изводът на първоинстанционния съд, че при приемане на оспореното решение не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Решението на комисията се основава на определени от състава на комисията критерии за разпределение на средствата от държавния бюджет, възприети и от представителя на НЧ Христо Ботев 1884, с Мирково. Видно от съдържанието на протокола, относно предложения и приложен начин на разпределение не е била налице неяснота у никой от членовете на комисията, включително и у представителя на касатора. При прилагането на възприетите от комисията критерии е извършено и дължимото се разпределение. Представителят на НЧ Христо Ботев 1884 е гласувал против извършеното разпределение не поради неправилното им приложение, а единствено с мотив, че предвидената за представляваното от него читалище сума не дава възможност да бъдат изплатени шест заплати на неговия библиотекар, който предстои да се пенсионира. Съгласно чл. 23, ал. 1 ЗНЧ предвидените по държавния и общинския бюджет средства за читалищна дейност се разпределят между читалищата от комисия с участието на представител на съответната община, на всяко читалище от общината и се предоставят на читалищата за самостоятелно управление, т. е разпределението е за осъществяване на читалищна дейност, а не за уреждане на трудовоправни отношения. Следва да се има предвид, че освен предвидените от държавния и общински бюджет средства, чиито предмет е решението на комисията по чл. 23 от ЗНЧ, читалищата набират средства и от членски внос, културно просветна и информационна дейност, наеми от движимо и недвижимо имущество, дарения и завещания, други приходи чл. 21 ЗНЧ. Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗНЧ народните читалища са традиционни самоуправляващи се български културно-просветни сдружения в населените места, които изпълняват и държавни културно-просветни задачи. Държавната субсидия е обвързана от изпълнението на държавни културно-просветни задачи, като законът, с оглед характера на народните читалища, не обвързва финансирането на дейността им и съответно зависимост единствено от представените от държавния бюджет средства. При приемане на решенията по чл. 23 ЗНЧ комисията действа в условията на оперативна самостоятелност, тъй като има възможност да извършва преценка по отношение на начина на разпределяне на субсидията и да избира между няколко решения при разпределянето на средствата между читалищата, разположени на територията на съответната община, в съответствие на предоставената и оперативна самостоятелност. Комисията дължи преценка относно размера на предвидените по държавния и общинския бюджет средства и броя на читалищата от общината, на които средствата следва да бъдат разпределени. По аргумент от разпоредбата на чл. 169 от АПК съдебният контрол върху актове от категорията на оспорения се ограничава само до външните граници и рамки на оперативната самостоятелност, очертани от петте изисквания за законосъобразност на административните актове по чл. 146, и обхваща проверката дали са издадени при упражняване на правомощия в рамките на законово предоставена власт и спазването на изискванията по чл. 4, ал. 2 и чл. 6 от АПК. В случая съдът намира, че обжалваното решение е прието в рамките на предоставената на комисията по чл. 23 от ЗНЧ власт и при съблюдаване на изискванията за законност и съразмерност. Правилно административният съд е приел, че оспореното решение е прието от компетентен орган, в законен състав и с необходимото мнозинство, при отсъствието на нарушение на чл. 22, ал. 1 ЗНЧ. Изводът, че Указанията за дейността на комисиите, извършващи разпределение на годишната държавна субсидия за читалищата по реда на чл. 23 от ЗНЧ няма задължителен характер, е правилен. Обосновано е заключението, че всяка надлежно конституирана комисия по чл. 23, ал. 1 ЗНЧ има право да изработи и приеме свои правила за работа и критерии, по които да бъде разпределена годишната субсидия за читалищата на територията на съответната община, както е прието и в самите указания. Предвид липсата в действащото законодателство на нормативен акт, който да регламентира механизъм, по който да бъде разпределена годишната субсидия за читалищата на територията на съответната община, Комисията има правото да приема свои правила за работа и критерии. Според чл. 22, ал. 1 ЗНЧ на Министерството на културата, съгласувано с областните администрации и общините е възложено единствено разработването на предложенията за годишната субсидия за читалищата по общини, нормативите и механизмът за нейното разпределяне. Съгласно чл. 4б ЗНЧ министърът на културата съдейства за развитието на читалищното дело, подпомага и подкрепя народните читалища, като: 1. предоставя методическа помощ по тяхната дейност; 2. анализира състоянието и дейността им с помощта на областните и общинските администрации; 3. обявява публично проектите от международните дарителски програми; 4. създава публичен регистър с база данни на хартиен и електронен носител на регистрираните читалища и читалищни сдружения; 5. може да възлага на читалищните сдружения изпълнението на държавни задачи, свързани с читалищното дело, като ги подкрепя финансово. Съответно според чл. 6, ал. 1 ЗНЧ министърът на културата наблюдава, обобщава ежегодно, подпомага и подкрепя дейността на читалищата. Посочените разпоредби не определят компетентност за определяне на правила за дейността на комисиите по чл. 23, ал.1 ЗНЧ, което е в съответствие със същността на народните читалища, съгласно определянето им от чл. 2, ал. 1 ЗНЧ като самоуправляващи се български културно-просветни сдружения в населените места. По изложените съображения обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Неоснователно е искането на ответника по касационната жалба за сезиране на Конституционния съд за обявяване противоконституционността на чл. 23 ЗНЧ. Същото се основава на твърдяна законова празнота, липса на въведени законодателни критерии за разпределение на предоставените от държавния бюджет средства за читалищна дейност. Съгласно трайната практика на Конституционния съд, той не е компетентен да разглежда твърдения за съществуваща непълнота в даден закон, а съдът е компетентен да се занимае единствено с приети закони. Ето защо искането следва да бъде отхвърлено. Неоснователно е искането на ответника по касационната жалба, комисия по чл. 23 ЗНЧ при община Мирково за присъждане на разноски по делото, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение. По делото не е представен изискуемия се от чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата договор между адвоката и клиента, в който да е определено дължимо се възнаграждение за предоставяне на правна помощ, в който договор да е определен и начина на плащането му. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,