Решение № 16612 от 5.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4657/2019 г.

Решение № 16612 от 5.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4657/2019 г., I о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Вътев-ГВ - В. Вътев", ЕИК 040042822, със седалище и адрес на управление: гр. Хасково, ул. "Св. Св. Кирил и Методий" № 54, вх. А, ет. 3, ап. 9, представлявано от управителя В. Вътев, подадена чрез пълномощник адв. Захариев, срещу Решение № 574/14.03.2019 г., постановено по адм. дело № 1477/2018 г. по описа на Административен съд /АС/ – Пловдив. Със същото е отхвърлена жалбата на едноличния търговец срещу Ревизионен акт /РА/ № Р-16002617001274-091-001/21.02.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 229/27.04.2018 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - Пловдив при ЦУ на НАП, и е осъден да заплати разноски в полза на Дирекция "ОДОП" – Пловдив в размер на 7 766, 47 лв.

В касационната жалба и представеното допълнение към нея се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания съгласно чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че изводите на съда за законосъобразност на оспорения РА са неправилни, тъй като органите на данъчната администрация не са се справили с доказателствената тежест и не са доказали фактическите основания, посочени в ревизионния акт. Претендира се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което ревизионният акт да бъде отменен. Оспорва се решението и в частта на разноските, като при отмяна на първоинстанционното решение се претендират разноски за двете инстанции.

Ответникът - директор на Дирекция "ОДОП" - Пловдив при ЦУ на НАП, чрез гл. юрисконсулт Стоянова в писмена молба, оспорва жалбата и моли съдът да постанови решение, с което остави в сила оспореното решение, както и да присъди разноски в полза на дирекцията за касационната инстанция.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна.

С оспореното решение, АС – Пловдив е отхвърлил жалбата на ЕТ "Вътев-ГВ - В. Вътев" срещу РА № Р-16002617001274-091-001/21.02.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 229/27.04.2018 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - Пловдив при ЦУ на НАП, с който на жалбоподателя не е признато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 333 719, 21 лв. и допълнително е начислен ДДС в размер на 10 749, 00 лв., ведно със законните лихви в размер на 137 599 лв. за периода 01.12.2011 г. – 31.01.2017 г. С втори диспозитив на решението, същият е осъден да заплати разноски в полза на Дирекция "ОДОП" – Пловдив в размер на 7 766, 47 лв.

Изложени са мотиви, че РА е издаден от компетентен орган по приходите, след надлежно възложена ревизия, в предвидената в чл. 120 от ДОПК форма и съдържа необходимите реквизити, като при издаването му не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила, визирани в ДОПК. След това, решаващият съд е възпроизвел подробно установената в хода на ревизията фактическа обстановка и основанията на органите по приходите да откажат право на приспадане на данъчен кредит на ревизираното дружество по фактурите, издадени от "Шел България" ЕАД и "АС 24 България" ЕООД – наличие на хипотеза по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, тъй като ревизираното лице е упражнило правото си на приспадане на данъчен кредит в размер на 333 719, 21 лв., по фактури, които не са издадени от горепосочените дружества.

По отношение на допълнително начисления ДДС в размер на 10 749, 00 лева за периода 1.01.2011 г. до 31.01.2017 г., ревизиращите органи са приели, че ЕТ "Вътев-ГВ - В. Вътев", е получател по доставки на услуги от датската фирма "FDE A/S" VIN № DK15452986, по които същият е бил длъжен, но не е начислил косвен данък по смисъла на чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС, чрез съставяне на протокол по чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС.

Административен съд – Пловдив е обосновал правни изводи за законосъобразност на оспорения административен акт, които систематизирани се свеждат до следното:

1. По отношение на непризнатия данъчен кредит, е прието, че в нарушение на счетоводното и данъчно законодателство на Република България, фактури, съставени от чуждестранни контрагенти /Shell Франция, EUROSHELL Испания, Shell Унгария и Shell Словения/ фактури са отразени в отчетните регистри по чл. 125 от ЗДДС на ревизираното лице, като такива издадени от "Шел България" ЕАД и "АС 24 България" ЕООД. Направен е извод, че от събраните доказателства в хода на ревизията и в съдебното производство, безспорно се установява, че ЕТ "Вътев-ГВ- В. Вътев" не притежава данъчни документи съставени в съответствие с изискванията на чл. 114 и чл. 115 от ЗДДС, поради което не е налице условието предвидено в разпоредбата на чл. 71, т. 1 от ЗДДС за надлежно упражняване на правото на данъчен кредит;

1. По отношение на допълнително начисленото ДДС, административният съд е направил изводи, че въз основа на събраните доказателства при извършената административна процедура по обмен на информация между компетентните органи и Кралство Дания, съгласно чл. 7 от Регламент /ЕС/ 904/2010 г. на Съвета, както и другите такива събрани в хода на ревизията правилно е начислен допълнителен ДДС, тъй като безспорно е установено, че за процесния период дружеството жалбоподател е получавало доставка на услуги от "FDE A/S" – Кралство Дания, върху които е следвало да начисли ДДС по смисъла на чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС.

Решението е правилно.

Първоинстанционният съд е формулирал обосновани мотиви, които се споделят от настоящия състав на ВАС, първо отделение.

Правилно са разрешени спорните по делото въпроси, въз основа на правилно разпределение на доказателствената тежест и при съвкупен анализ на всички събрани доказателства. Изводът на АС - Пловдив за материална законосъобразност на РА, кореспондира с доказателствата по делото.

По отношение на непризнатото право на данъчен кредит:

Настоящият съдебен състав на ВАС, споделя мотивите на съда, че в нарушение на данъчното и счетоводното законодателство на Р. България, документи съставени от чуждестранни контрагенти на ЕТ "Вътев-ГВ - В. Вътев", са отразени в регистрите по чл. 125 ЗДДС, като такива издадени от "Шел България" ЕАД и "АС 24 България" ЕООД. Съгласно разпоредбата на чл. 71, т. 1 от ЗДДС лицето упражнява правото си на приспадане на данъчен кредит, когато притежава данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и 115, в който данъкът е посочен на отделен ред - по отношение на доставки на стоки или услуги, по които лицето е получател. Правилно е прието, че по силата на чл. 154, ал. 1 от ГПК, приложим на основание пар. 2 от ДОПК, доказателствената тежест е на жалбоподателя, който е лицето ползващо се от правото на приспадане на данъчен кредит, и съответно следва да установи, че притежава данъчен документ съставен съгласно разпоредбите на чл. 114 и чл. 115 от ЗДДС. В конкретния случай това не е сторено, с оглед на което първоинстанционният съд е достигнал до обосновани изводи, че за жалбоподателя не е налице условието предвидено в чл. 71, т. 1 от ЗДДС за надлежно упражняване на правото на данъчен кредит.

Неоснователни са доводите изложени в касационната жалба, че органите по приходите не са доказали факта, че ревизираното лице е упражнило право на данъчен кредит по процесните фактури, по които му е отказано право на приспадане на права на данъчен кредит. Цитираните решения от практиката на ВАС са неотносими към конкретния случай. В хода на извършената ревизия, данъчните органи са събрали необходимите доказателства, от които безспорно се установява, че еднолични търговец е преизчислил българската ставка на ДДС /20 %/ върху фактури издадени от чуждестранни доставчици - Shell Франция, EUROSHELL Испания, Shell Унгария и Shell Словения, и е упражнило правото си на приспадане на данъчен кредит по същите фактури, като е посочил, че са издадени от "Шел България" ЕАД и "АС 24 България" ЕООД. При формиране на правните изводи на съда е извършена подробна и задълбочена преценка на събраните в хода на ревизията и в съдебно производство доказателства. Същите са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност като е съобразена доказателствената им сила и значението им към спорните по делото факти. В тази връзка изводите на съда за законосъобразност на оспорения административен акт са правилни и обосновани. В конкретния случай, както правилно е посочил първоинстанционният съд, не е налице условие за упражняване на данъчен кредит по чл. 71, т. 1 от ЗДДС. Принципно се споделят и мотивите на първоинстанционния съд, че възстановяването на ДДС по фактури издадени от чуждестранни дружества установени в държави членки на ЕС, става при реда и условията визирани в Наредба Н-9 от 16.12.2009 г. за възстановяването на данъка върху добавената стойност на данъчно задължени лица, неустановени в държавата членка по възстановяване, но установени в друга държава - членка на Европейския съюз.

По отношение на допълнително начисленият ДДС:

Настоящият съдебен състав на първо отделение, споделя мотивите на съда за законосъобразност на административния акт и в тази му част. Видно от събраните доказателства, ЕТ "Вътев-ГВ- В. Вътев" е получател по доставка на услуги, извършени през ревизирания период 1.12.2011 г. до 31.01.2016 г. от датския доставчик "FDE A/S" с валиден VIN № ДК15452986.

Първоинстанционният съд правилно е потвърдил изводите на приходната администрация, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 21, ал. 2, изр. първо от ЗДДС, съгласно която мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. С оглед на това правило, при доставка с място на изпълнение територията на Р. България и предвид нормата на чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС, когато доставчика не е установен на територията на страната, данъкът е изискуем от получателя на доставката на услуги, ако получателят е данъчно задължено лице по чл. 3 от ЗДДС. Възникналото задължение за начисляване на данък не е било изпълнено от страна на ЕТ "Вътев-ГВ - В. Вътев", като същият е бил длъжен да начисли косвен данък по смисъла на чл. чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС чрез съставяне на протоколи по чл. 117, ал. 1, т. 1 ЗДДС.

В хода на ревизията, въз основа на изпълнената административна процедура за обмен на информация между компетентните органи на Република България и Кралство Дания, съгласно чл. 7 от Регламент /ЕС/ 904/2010 на Съвета, е получена информация за извършени услуги на стойност 30 167 евро с приложени справки и фактури. Тази информация не е опровергана в хода на съдебното производство. Както правилно е приел АС – Пловдив, така събраните доказателства представляват официални свидетелстващи документи, и същите не са били оспорени по съответният ред, с оглед на което същите се ползват с материална доказателствена сила. Предвид безспорно установените обективни факти в хода на производството, първоинстанционният съд правилно е отхвърлил жалбата срещу РА в тази му част.

По изложените съображения, решението на Административен съд - Пловдив не страда от пороците, посочени в касационната жалба и следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора в полза на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 7 350, 70 лева, определено съгласно чл. 8, т. 5 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, първо отделение,