Решение № 15517 от 22.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4826/2013 г.

Решение № 15517 от 22.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4826/2013 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Бургас срещу решение № 385/19.02.2013 г. на Административен съд Бургас по адм. д. № 1916/2012 г. в частта, с която е изменен ревизионен акт № 1200688/28.05.2012 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Бургас, поправен с РАПРА № 1212549/17.08.2012 г. на същия орган, относно установените в тежест на Любомир Димитров Пискюлев задължения за ДДС: в данъчен период м. 06.2007 г. е в размер на 3 233,84 лв., ведно с лихва за забава в размер на 1 925,65 лв., считано от 15.07.2007 г. до 28.05.2012 г.; в данъчен период м. 04.2008 г. в размер на 4 250 лв., ведно с лихва за забава в размер на 2 009,45 лв., считано от 15.05.2008 г. до 28.05.2012 г.; в данъчен период м. 12.2008 г. е определено задължение за ДДС в размер на 3 741,99 лв. със закъснителна лихва в размер на 1 379,53 лв., считано от 15.01.2009 г. до 28.05.2012 г. Касаторът заявява общо трите категории основания за неправилност на съдебното решение по чл. 209, т. 3 от АПК, но конкретни са оплакванията му само за противоречие на съдебния акт с материалния закон и съществените процесуални правила. Изразява несъгласие с изводите на съда за възможността за приобщаване на експертно заключение от друго ревизионно производство и за противоречие на националната правна уредба със съюзното право относно възприемането на пазарната цена като данъчна основа. Иска отмяна на решението в оспорената част и отхвърляне на оспорването до установените с РА размери на данъчните задължения. Моли за изменение на първоинстанционния акт в частта за разноските. Ответникът по касация - Любомир Димитров Пискюлев отрича основателността жалбата. Заключението на прокурора е за неоснователност на жалбата. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното: С оспорения пред АС Бургас ревизионен акт в тежест на Любомир Пискюлев са установени задължения за ДДС в данъчни периоди данъчни периоди м. 06.2007 г. в размер на 5410,89 лв., м. 07.2007 г. в размер на 23221,88 лв., м. 04.2008 г. в размер на 19000 лв., м. 12.2008 г. в размер на 7550 лв. и м. 05.2009 г. в размер на 5000 лв. Правно основание за начисляването на данъка е разпоредбата на чл. 102, ал. 3, т. 1 от ЗДДС, а юридически факти, пораждащи задължението - извършени продажби на недвижими имоти в периода от възникването на задължение за регистрация за целите на ДДС на 14.03.2007 г. до служебното регистриране на ДЗЛ на 14.05.2009 г. Данъчната основа е определена от органа по приходите по реда на чл. 122 от ДОПК. При оспорването по административен ред ревизионният акт е потвърден с решение № 313/17.08.2012 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - Бургас, като е частично отменен относно установеното задължение за ДДС в данъчен период м. 05.2009 г. до размер от 833,33 лв. Първоинстанционният съд е приел, че са налице материалноправите предпоставки на чл. 102, ал. 3, т. 1 от ЗДДС за начисляване на ДДС от жалбоподателя в периода от 14.03.2007 г. до датата на служебната му регистрация по ЗДДС, но неправилно е определена от органите по приходите данъчната основа. Отрекъл е възможността да се приобщи в ревизионното производство заключение на в. л. от друга ревизия. Извеждайки от разпоредбата на чл. 80, § 1 от Директива 2006/112/ЕО и практиката на СЕС по съединени дела С-621/10 и С-129/11 правилото за ограничаването на правомощията на приходната администрация за съизмеряване на данъчната основа за облагане с ДДС с пазарната цена, съдът е дефинирал предпоставките на изключението по чл. 80, § 1, б. "а" от Директивата. Приел е че те не са осъществени за спорните доставки, поради което данъчната основа следва да се определи в съответствие с разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от ЗДДС, а размерът на данъка по правилото на чл. 53, ал. 2 от ППЗДДС. При този подход е определил дължимия данък за всяка от доставките, съобразявайки обстоятелството, че продаваните имоти са в режим на СИО. По данъчни периоди и в обжалваната част от първоинстанционното решение установяванията на съда и изводите му по спора относно размера на данъчните задължения са следните: За извършената продажба по НА № 33/01.06.2007 г. плащанията са общо в размер на 48 556,11 лв. Върху част от тях - депозит получен през м. 05.2007 г. в размер на 9 750 лв. е бил начислен ДДС в данъчен период м. 05.2007 г. в рамките на предходно проведена ревизия на лицето, ревизионният акт по който е влязъл в сила в тази негова част. За целите на облагането в данъчен период м. 06.2007 г. е взета предвид сумата от 38 806,11 лв. платена по банков път на 05.06.2007 г. Дължимият ДДС върху нея е в размер на 6 467,69 лв., а частта от данъка за жалбоподателя е в размер на 3233,84 лв. Изчислена е лихва е в размер на 1 925,65 лв., считано от 15.07.2007 г. до 28.05.2012 г. (дата на издаване на РА). В данъчен период м. 04.2008 г. е извършена продажба на недвижим имот с НА № 106/01.04.2008 г. за сумата от 51 000 лв. Дължимият върху тази стойност ДДС е в размер на 8 500 лв., а за жалбоподателя - 4 250 лв. Закъснителната лихва е в размер на 2 009,45 лв. за периода от 15.05.2008 г. до 28.05.2012 г. С НА № 16/15.12.2008 г. е извършена продажба на апартамент на стойност 20 500 лв., като включеният в тази стойност ДДС е в размер на 3 416,67 лв., като 1/2 от него е задължението за жалбоподателя - 1708,33 лв. В данъчен период м. 12.2008 г. е извършена и продажба на недвижим имот по НА № 17/15.12.2008 г., като по тази сделка са констатирани плащания в размер на 39 133,58 лв. Съдът е определил размер на данъка 6 522,26 лв., от които за жалбоподотеля 3 261,13 лв. Приспаднал е 1 227,47 лв. - начислен ДДС по предходна ревизия на лицето, в друг данъчен период, но по същата доставка. Крайният размер на задължението за ДДС по тази доставка е изчислен на 2 033,66 лв. За данъка по тази доставка касаторът не спори. Общо в данъчен период м. 12.2008 г. задължението за ДДС е в размер 3 741,99 лв., а лихвата върху него 1 379,53 лв. за периода от 15.01.2009 г. до 28.05.2012 г. Административният съд е присъдил на приходната администрация деловодни разноски в размер 1 055.25 лева при обжалван материален интерес 88 909.69 лева и отхвърлена част от жалбата за 42 110.47 лева. Решението е правилно в оспорената част. Процесуалната активност на касатора е насочена към опровергаване на изводите на АСВ за отсъствие на предпоставките на чл. 80, § 1, б. "а" от Директива 2006/112/ЕО на Съвета за определяне на пазарната цена като данъчна основа на спорните облагаеми доставки на недвижими имоти. Несъмнено е противоречието на предходната редакция на чл. 27, ал. 3, т. 1 от ЗДДС /до новелата от ДВ бр. 99 от 2011 г./ с норма от правото на ЕС - чл. 80, § 1, от Директива 2006/112/ЕО. С лошото транспониране на разпоредбата на директивата е разширено приложното поле на изключението за съизмеряване на данъчната основа за облагане с ДДС с пазарната цена във всички случаи на сделки между свързани лица. Следва да се зачете приматът на общностната разпоредба на чл. 80, § 1 от Директивата. Той е непосредствено приложим от момента на членството на Република България в ЕС, а некоректната имплементация на тази разпоредба и годността й да породи права и задължения за частните субекти обуславят проявлението на нейния вертикален директен ефект. Същият следва и от обективните характеристики на визираната норма, която е достатъчно конкретна, ясна, изчерпателна, безусловна и завършена, за да е пряко приложима от националния съд и то от момента на членството на страната в ЕС. Пред административния съд не е установена свързаността между страните по облагаемите доставки. Недоказана е и отлика на възнаграждението от пазарната цена. Изготвената за целите на друга ревизия експертиза не може да се цени като доказателствен източник. Редът за приобщаване на специални знания в ревизионното производство е този на раздел трети от глава осма на ДОПК и предполага акт на органа по чл. 63, ал. 1 от ДОПК със съдържанието по чл. 63, ал. 2 от кодекса, както и предявяване на заключението на ревизираното лице - чл. 65, ал. 4 от ДОПК. Изготвеното в друго административно производство заключение е с характер на частен свидетелстващ документ, който не притежава доказателствената стойност по чл. 67, ал. 1 от ДОПК. Неоснователен е касационният довод за преодоляване на следващото от чл. 80, § 1, от Директива 2006/112/ЕО ограничение за възприемане на пазарната цена като данъчна основа с извършването на ревизията по особения ред на чл. 122 - 124 от ДОПК. Използването на различна процедура за определяне на данъчната основа и на размера на данъчните задължения не дерогира ограниченията на акта на съюзното право. Съобразено с разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от ЗДДС е определянето на данъчната основа по спорните доставки от съда, както и изчисляването на размера на данъка по формулата на чл. 53, ал. 2 от ППЗДДС. По искането за изменение на оспореното решение в частта му за разноските компетентен е постановилият го съд - чл. 248, ал. 1 от ГПК, поради което това искане на касатора следва да бъде оставено без разглеждане пред настоящата съдебна инстанция и да бъде изпратено на АС Бургас. Изложеното е основание за оставяне в сила на решението на АС Бургас. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение