Решение № 2036 от 23.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7469/2015 г.

Решение № 2036 от 23.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7469/2015 г., IV о., докладчик председателят Галина Матейска Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по постъпила касационна жалба от Държавен фонд "Земеделие" гр. София, бул. "Цар Борис III" № 136, представляван от Румен Порожанов - изпълнителен директор, чрез Мария Димитрова - гл. юрисконсулт, против Решение № 2488 от 9.04.2015 г. на Административен съд София - град, II отделение, 34-ти състав, постановено по адм. дело № 9994/2013 г. Касационният жалбоподател счита, че решението, с което се отменя Уведомително писмо изх. № 02-220-6500/356 от 30.09.2011 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" в частта, с която на Таня Господинова Купенова е отказано финансово подпомагане по Схемата за единно плащане на площ и по Схемите за национални доплащания на площ за 2009 г. и са наложени редукции за закъсняло подаване и/или промяна на заявление, както и преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне, е неправилно поради несъобразяването му с предписанията на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В жалбата са развити съображения за неправилно приложение на РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 796/2004 НА КОМИСИЯТА от 21 април 2004 г. относно определяне на подробни правила за прилагане на интегрираната система за управление и контрол, кръстосано спазване и модулация, предвидена в Регламент (ЕО) № 1782/2003 на Съвета относно установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделски производители. На основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 222 от АПК моли обжалваното решение на бъде отменено и да бъдат присъдени направените съдебни и деловодни разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Таня Господинова Купенова, чрез надлежно упълномощен адвокат - пълномощник, моли касационната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна и съответно да се остави в сила атакуваното с нея решение на съда. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата с доводи, че не са налице нарушения на материалноправните разпоредби и съдопроизводствените правила, както и че съдът е формирал обосновани правни изводи. Счита доводите на касатора за неоснователни и че не са налице касационни основания за отмяна, като предлага решението да бъде оставено в сила. Касационната жалба на Държавен фонд "Земеделие" гр. София е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен срок, от надлежно упълномощен процесуален представител на страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол пред Административен съд София - град (АССГ) е законосъобразността на Уведомително писмо изх. № 02-220-6500/356 от 30.09.2011 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" в частта, с която на Таня Господинова Купенова е отказано финансово подпомагане по Схемата за единно плащане на площ и по Схемите за национални доплащания на площ за 2009 г. и са наложени редукции за закъсняло подаване и/или промяна на заявление. Първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия, е приел, че процесното уведомително писмо (УП) е издадено от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия. При издаването му е спазена и установената от закона форма. В изпълнение на указанията на касационната инстанция дадени с решение № 13070 от 9.10.2013 г. постановено по адм. дело № 3944/2013 г. по описа на ВАС, съдът е назначил повторна съдебно-техническа експертиза, която да изготви заключение, позовано на относими за разглеждания период цветни цифрови ортофотокарти, като съдебно-техническата експертиза е констатирала наличие на минимално разминаване в общия размер на недопустимата площ от определената в оспореното уведомително писмо. Вещото лице е дало заключение, че недопустимата площ по СЕПП и СНДП е в общ размер от 53.80 ха, а процентът на наддекларирана площ е 14.66 % по СЕПП и 15.05 % по СНДП. Съдът е кредитирал изготвеното заключение на вещото лице, като е приел, че процентът на наддекларирана площ, е 14.66 % по СЕПП и 15.05 % по СНДП, което се различава с 0.16 % от приетото в Уведомителното писмо. Същият остава в границите от 3 до 20 % (съобразно чл. 51 от Регламент № 796/2004 г. или чл. 16 от Регламент № 1975/2006 г.), при които помощта се изчислява въз основа на определената площ, намалена с двойния размер на установената разлика. Посоченото несъответствие би довело до промяна в констатациите на ДФЗ-РА, обективирани в процесното уведомително писмо. На следващо място съдът е приел, че липсват основания за налагане на редукции за закъсняло подаване и/или промяна на заявление в общ размер от 2055.81 лева поради факта, че очертаването на БЗС е извършвано в продължителен времеви период - от м. март до 1.06.2009 г. Заявление по образец е подадено пред съответната ОСЗ в срока, определен в чл. 4, ал. 1 от Наредба № 5 от 27 февруари 2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, в съответствие с чл. 32, ал. 1, чл. 41, ал. 2 и чл. 46 от ЗПЗП. Същото се явява корекция на предходен вх. № 207/13.05.2009 г. Изложените съображения са мотивирали съда да отмени УП в обжалваната му част и да върне преписката на административния орган за ново произнасяне по въпроса за плащането на дължимата парична помощ по мерките СЕПП и СНДП, съобразно установената в съдебното производство недопустима площ. При липсата на основания, сочещи забава при подаване и/или промяна на заявлението, обвързаните с нея редукции на суми следва да бъдат обхванати от подлежащата на отмяна част от административния акт. Настоящата съдебна инстанция намира така постановеното решение за валидно, допустимо и правилно. Съдът е обсъдил доказателствата по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от приложените доказателства. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. Правилно административният съд е обосновал материалната незаконосъобразност на уведомителното писмо. Този извод кореспондира с доказателствата по делото, в това число и изслушаната съдебно-техническа експертиза. Правилно първоинстанционният съд е отчел, че не всички посочени в процесното Уведомително писмо площи са недопустими за подпомагане, с оглед на което процентът на наддеклариране е различен и съответно оторизираната сума ще бъде различна. Процентът на наддекларирана площ, видно от заключението на вещото лице, е 14.66 % по СЕПП и 15.05% по СНДП, което следва да бъде възприето от административния орган при новото произнасяне. Неоснователни са и релевираните от касационния жалбоподател аргументи за допуснато от съда нарушение на РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 796/2004 НА КОМИСИЯТА от 21 април 2004 г. относно определяне на подробни правила за прилагане на интегрираната система за управление и контрол, кръстосано спазване и модулация, предвидена в Регламент (ЕО) № 1782/2003 на Съвета относно установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделски производители. Съгласно чл. 21 от Регламента, уреждащ правните последици от късното представяне на заявлението за подпомагане, представянето на заявление за помощи след съответния срок води до 1 % намаление за всеки работен ден в размера, до който земеделският стопанин би имал право, ако заявлението е било представено в срок. Съгласно чл. 11 от същия регламент единното заявление за подпомагане се подава не по-късно от 15 май, която следва да бъде и датата след която бенефициентът е в забава и подлежи на редукция. Видно от данните по делото Таня Димитрова Купенова е подала Общо заявление за плащания на площ с УИН 22/010609/19631 на 13.05.2009 г., поради което е спазила срока посочен в чл. 11 от Регламент 796/2004 и чл. 4, ал. 1 от Наредба № 5 от 27 февруари 2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, поради което незаконосъобразно са наложени редукции за закъсняло подаване на заявлението. Този извод не се променя от факта, че на 1.06.2009 г. е нанесена корекция в заявлението, тъй като това е правна възможност, която е уредена в чл. 19 от Регламент 796/2004, която не влече санкционни последици. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение № 2488 от 9.04.2015 г. на Административен съд София - град, II отделение, 34-ти състав, постановено по адм. дело № 9994/2013 г., с което се отменя Уведомително писмо изх. № 02-220-6500/356 от 30.09.2011 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" в частта, с която на Таня Господинова Купенова е отказано финансово подпомагане по Схемата за единно плащане на площ и по Схемите за национални доплащания на площ за 2009 г. и са наложени редукции за закъсняло подаване и/или промяна на заявление, както и преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне, е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,