Решение № 10675 от 27.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4278/2026 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на директора на Главна дирекция „Национална полиция“ срещу решение № 4589 от 04.02.2026 г. по адм. дело № 8492/2025 г. на Административен съд – София-град. С обжалваното решение на АС – София-град е отменена заповед № 3286з-2744/07.07.2025 година на директора ГД “Национална полиция“ гр. София, с която, на основание чл. 68, ал. 6 ЗМВР, е отказано снемането на полицейска регистрация № [номер] от 26.07.2011 г. по описа на 02 РУ при СДВР извършена на Н. В. А. и преписката е върната на административния орган за ново разглеждане. Касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител, поддържа, че обжалваното решение е постановено при неправилно приложение на материалния закон. Излага доводи, че в съответствие с фактическата обстановка в случая и при спазване на материалния закон, компетентният административен орган е отказал да снеме извършената полицейска регистрация. Прави възражение относно изводите на съда, че не е предвидена възможност за периодична проверка на необходимостта от съхранение на данните и законодателството не позволява изтриването им когато вече не са необходими. Счита, че административният орган е изпълнил задължението си да извърши проверка към датата на подаване на искането и при анализа на данните е установил необходимост правоохранителните органи да разполагат със специфичните данни за лицето, включително при извършване на тяхната оперативно-издирвателна дейност по чл. 8, ал. 1 ЗМВР. Намира, че са съобразени както националните правни разпоредби, така и решението на СЕС по дело № С-118/2022 г. и Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27.04.2016 г., въз основа на които са изложени необходимите мотиви в акта. Поради това иска да се отмени решението на административния съд и се реши спорът по същество като се отхвърли първоначалната жалба. Претендира разноски по делото и в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на разноските на касационния ответник. Ответникът по касационната жалба – Н. В. А., чрез пълномощника си, представя писмен отговор, в който изразява становище, че обжалваното решение е правилно и не са налице касационни основания за отмяната му. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение АС – София-град е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК – посочено е фактическото и правно основание по чл. 68, ал. 6 ЗМВР, но при допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и материалния закон. Съдът е установил коректно фактическите и правни обстоятелства по спора и въз основа на подробен и точен анализ на данните по административната преписка, приложимата нормативна уредба и решението на СЕС по дело № С-118/2022 е достигнал до обосновани правни изводи за незаконосъобразност на оспорената заповед. Правилно съдът е посочил, че в заповедта не са изложени мотиви защо личността на жалбоподателя е възприета като рискова и въз основа на какви обективни обстоятелства е отказано снемане на полицейската регистрация. Според данните по административната преписка Н. А. има извършена полицейска регистрация с рег. № [номер] от 26.07.2011 г. по описа на 02 РУ – СДВР за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 НК, по досъдебно производство № 1959/2011 г. За това престъпление Софийският районен съд е одобрил споразумение от 29.07.2011 г., в сила от същата дата, по н.о.х. дело № 14170/2021 г., с което за извършеното престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК на Н. А. е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от три месеца, чието изтърпяване е отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК за изпитателен срок от три години. Към момента на издаване на заповедта оспорващият (касационен ответник) е реабилитиран по право. По делото няма други данни за престъпни деяния, негативни прояви и нарушения на обществения ред извън данните за полицейската регистрация. В тази връзка съдът правилно е посочил, че административният орган е издал заповедта за отказ без да събере информация относно личността на заявителя. Заповедта е издадена въз основа на предложение на директора на СДВР, в което също не се съдържа друга информация освен тази за полицейската регистрация на лицето. Липсват мотиви относно фактът, че след влизане в сила на споразумението са изминали повече от 15 години, през които няма данни лицето да е извършило нови престъпления, а настъпилата реабилитация също е индиция, че субектът на данни представлява по-малък риск във връзка с целите за противодействие на престъпността и опазване на обществения ред. В заключение съдът е извел правилен извод, че оспорената заповед е незаконосъобразна и правилно е отменил същата с указания при новото разглеждане да извърши проверка дали съхраняването на личните данни на оспорващия, свързани с извършената полицейска регистрация през 2011 година, все още е необходимо за целите, за които те са обработвани, включително във връзка със защита на националната сигурност, противодействие на престъпността и опазване на обществения ред, при съобразяване с решението на СЕС по дело № С-118/2022. Касационната инстанция не обсъжда настъпилите изменения в режима на извършаване и снемане на полицейската регистрация по чл. 68 ЗМВР, т. к. същите не рефлектират върху предмета на касационната проверка, които обаче следва да бъдат съобразени при новото произнасяне на преписката от административния орган. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски от касационния ответник, ГД „Национална полиция“ следва да заплати на Н. В. А. направените разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 600 евро. Възражението на касационния жалбоподател за прекомерност на адвокатското възнаграждение не е мотивирано, като съдът с оглед фактическата и правна сложност на казуса и обема на адвокатската работа намира, че не са налице основания за редуцирането му. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на пето отделение,